Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Поискай съвет „отвън“, но решението и отговорността да дойдат „отвътре“…“, споделя Антония Вълчанова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Антония Вълчанова и съм Мениджър ключови клиенти дигитална, медийна и технологична компания Нет Инфо.
Това, за което най-общо казано отговарям в компанията е привличането на рекламни приходи в общия revenue stream на компанията, изграждане на стратегически бизнес отношения с партньори, както и създаването и реализирането на различни специални проекти, като един от тях дори е кариерна насоченост - Top Employers – но e по-скоро ориентиран към по-големите компании. В Нетинфо създаваме и реализираме и проекти свързани и с многообразие и приобщаване, ESG и редица други.
Това, за което мога да кажа, че имам късмет е, че в настоящата ми компанията съм попаднала на страхотни колеги, атмосфера и възможности. Всеки ден е различен. Това ми дава и страст, удовлетворение и адреналин. От друга страна, работата с различни партньори е също толкова заеждаща и вдъхновяваща.
Работила съм в различни медии /печатни, дигитални и др./ на българския пазар, вече над 19 години, като това за което мога да кажа, че винаги съм съумявала да да извлека най-доброто от всяко едно работно място. И не само, с една немалка част от колегите и партньорите с които съм работила, сме останали в прекрасни отношения и до днешен, за което мога да бъда само благодарна.
В личен план, съм горда майка на двете деца, като тази ми роля ме научи да бъда по-отговорна, организирана и да ценя и малкото свободно време, което ми остава в ежедневието, да се наслаждавам и на „малките” неща от неща от живота, като книги, приятна музика, чаша хубаво вино и приятна компания, разбира се...
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Мисля, че бях на около 19 години, по време на студентството ми, като първата ми работа беше свързана отново с продажби, но в голям магазин за мъжки и дамски облекла. На първия месец от работата си, според колегите ми тогава, постигнах завидни резултати откъм продажби. Казвам според колегите, тъй като към онзи момент, нямах реална база за сравнение и не знаех кои резултати са добри и кои не толкова добри. С тази първа работа и личен малък успех обаче, може би се запали и тази искра в мен, свързана със sales, която по-късно се проектира в сключване на успешни сделки, доволни партньори и цялата магия, адреналин и тръпка при продажбите. Така че, мога да каже, че си е чист късмет, ако първата работа е свързана с нещо, което ти доставя удоволствие, и това удоволствие продължава години наред.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Да, за мен е добре човек да има стратегия за повечето от нещата, които планира и най-вече в тези направления в които има желание и ресурс да се развива. Правя веднага обаче следната отметка, стратегията на 20 г. може да бъде една, на 40г. съвсем друга, и това е съвсем нормално. Личността се развива през годините, така че и неговите цели и планове биха били различни през различните етапи от професионалния и личен живот. Това което, обаче не разбирам и съответно не симпатизирам, е преследването на успеха на всяка цена, с всевъзможни средства. За мен лично си имам и свое обяснения на нещата, а именно, че тези крайности са резултат от компенсаторни липси от други житейски ситуации при човека. Затова и никога не съм преследвала дадена цел на всяка цена с всевъзможни средства. Ако не се получават нещата, значи не са моите неща и не губя време и енергия, нямам излишни такива, а пренасочвам фокуса си на друго място. Също така, за мен не е ефективно, ако следвайки една стратегия, сами си поставяме граници, които не смеем да прескочим. Добре е да сме адаптивни, да се доверяваме дори на интуицията си понякога, а и да преминаваме границите, когато има нужда. Ограниченията са единствено в нашето съзнание. И последно, ако мога да обобщя в едно изречение – Успехът идва тогава, когато ние управляваме кариерата си, а не кариерата нас самите, като личности...
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Влиянието е голямо, но зависи отново на каква възраст сме били, колко осъзнати сме били към онзи момент, и не на последно място - дали е имало ментори, от които си е струвало да научиш полезни практики в работата. Разбира се, ако сме имали късмета да попаднем в благоприятна работна среда и добри мениджъри, влиянието би било изцяло положително за нас.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Това са моментите на постигнати цели и удовлетворение, когато си получил положителна оценка за постигнатите резултати, тогава когато мениджърът ти акцентира на силните ти страни и работи заедно с теб да подобри слабите такива. А кои са хората – емпатичните лидери, даващият свобода мениджър, но и този който ще ти посочи грешките и ще ти даде посока на действие. Не подкрепям микромениджмънта, нито пък другата крайност, прекалената свобода и липса на контрол в екипа. Истината е, че успехът се крие в баланса при управлението на хора, процеси и др., но това е най-сложното в мениджмънта на всички нива. Разбира се, смислените колеги и екипи, с които съм работила, оставят трайна следа в развитието и професионалното израстване, през годините.
За тези които се интересуват от тази тематика, препоръчвам книгата Кенет Бланчард и Спенсър Джонсън – „Новият едноминутен мениджър“
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да приемаме грешките си, като неизменна част от работния процес. Паника в никакъв случай. Това е втората грешка, която евентуално можем да допуснем. Губейки контрол полезните ходове за действие стават доста ограничени. Колкото и голяма да бъде грешката, да си оставим време за анализ и да си кажем - следващия път ще знам, няма да повторя именно тази грешка, може би някаква друга, но не и тази.
Мисля, че човек задължително трябва да си извади изводи след всяка направена грешка. Да има силата да се изправи пред себе си и околните, да приеме и да може да признае, че е сгрешил. Това често дори има и отрезвяващ ефект. Колкото повече изводи, толкова по-малък брой грешки за в бъдеще. А и все пак носим човешки интелект, не изкуствен и имаме привилегията да грешим, а това от друга страна ни дава възможности за учене и изграждане на психологическа сигурност.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Хладнокръвие, адаптивност, дипломация, интуиция...
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ако за теб родителят е пример за успех и подражание, а и си по-млад, разбира се, че отговорът, ще е „да“. Когато обаче има вече натрупан опит и си минал през различни периоди на развитие, би трябвало да можеш да разчиташ на собствената си преценка и вътрешен „глас“ и да взимаш своите собствени решения, а не продиктуваните от родител, приятел, колега и прочие. Или с две думи - да поискаш съвет „отвън“, но решението и отговорността да идват „отвътре“.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Зависи от нас, зависи и от приятели ни. Ако те могат да играят ролята на странично, но не криво огледало, със сигурност биха били полезни. Ако те просто отразяват нашата светлина, само защото са в графа „приятели“, не мисля че ролята им трябва да бъде от съществено значение.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Точна рецепта не бих казала, тъй като хората сме различни сами по себе си, съответно и всеки би могъл да търси различни методи за постигане на баланс, такъв какъвто би му донесъл лично удовлетворение. Граници е добре да има, тъй като те биха подпомогнали и намирането на този баланс. Както по-горе отговорих, балансът се оказва една доста нелека задача. Но научим ли се на него, доста по-лесно биха ни се получавали нещата в живота, както в личен, така и в професионален план.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Бих казала, че по-здравословно, ефективно и дори актуално за момента е хоризонталното кариерно развитие в тази възраст. С развитието на обществото ни и социалните процеси в него се наблюдават и нови тенденции, начин на живот и нагласи. Наблюдава се и една промяна на мисленето, особено при Z поколението, което на мен лично до голяма степен ми допада и мисля, че е правилното разбиране и възприятие на нещата, а именно, че за това поколение от ключово значение е границата между личния и професионален живот, доброто психично здраве, както и това целите и ценностите на компанията да съвпадат с техните лични цели.
По-същественото обаче е човек да има желанието да се развива и да го прави, без значение дали ще е хоризонтално или вертикално. Аз като представител на друго и различно от Z поколението, съм по-скоро за вертикалното развитие, все пак.
Има едно широко разпространено твърдение, че експертиза се изгражда за около 10 000 часа трудова дейност в една и съща област. Не знам дали е така, може би, но затова си трябва сериозно търпение и фокус и последователност.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Да вярвате в себе си, да не се сравнявате с никои и с нищо и да не си поставяте сами граници, те са най-трудните за прескачане. Ако вярвате и сте убедени в нещо, стъпвайте смело, дори околните да ви спират. Дори да не се получи от първия път, ще се получи от втори или трети път и колкото по-смело скачаш, толкова по-висок може да бъде скокът ти и да постигнеш целите, в които вярваш и следваш.
