Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Ако човек е сериозен за кариерата си, то със сигурност трябва да е готов да даде повече, отколкото се иска от него.“, споделя Росен Георгиев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Росен Георгиев и съм Chief Product Officer в eBag.
Ръководя екипи, които са “гладни” за развите без значение от размера на компанията или сектора. Моята суперсила е да правя нещата да се случват - пускане на нова услуга, формиране на нов екип, управление на проект или програма за дигитална трансформация, превръщането на компания в печеливш бизнес - всичко това е част от опита ми. Моят профил комбинира широк познание на ИТ индустрията и разбиране за дузина други индустрии - електронна търговия, здравеопазване, образование, застраховане, финанси, телекомуникации и т.н.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
На около 16-годишна възраст започнах първата си почасова работа в една печатница. Работата беше в екип и се заплащаше на изработка, което ме научи на фокус и ефективност. Отделно екипите не бяха постоянни и са налагаше много бързо да се сработвам с нови хора, което стана част от начина ми на работа впоследствие. Когато станах първи курс в университета, започнах и първата си офис работа като “мениджър продажби” в микро старт-ъп. Нямах фиксирано възнаграждение, а само процент от продажбите. В повечето време работех сам, което ми помогна да развия самостоятелност и умение да навигирам в обстановка с множество неизвестни.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Вярвам, че преди всичко човек трябва да познава себе си и да прави неща, които са му интересни и тогава кариерното развитие се случва естествено. Помня, че още в четвърти клас исках да стана “мениджър”. Едва ли съм разбирал особено добре какво е това, но винаги съм виждал себе си като човек, който ръководи процеси и хора и ето че вече над 15 години съм в подобни роли в различни организации. През годините съм вземал добре обосновани решения за моята кариера, но те са по-скоро с тактически характер и не бих могъл да кажа, че са били част от стратегия. Естествено, не изключвам възможността човек да следва добре обмислена кариерна стратегия, но поне моят случай не е такъв.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Голямо. В първите години обичайно човек по-често сменя работата си и всички тези места оказват голямо влияние върху формирането на работните навици. За мен опитът в големи компании като Bosch и Globul (сега Yettel) ми даде много добро разбиране за процес, за организационна култура и всичко това ми предостави ключово предимство, когато по-късно работех в по-малки компании и в такива в по-ранен етап на организационна зрялост.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Вярвам, че всяка следваща крачка на човек трябва да бъде леко извън зоната му на комфорт. Трябва да има известен риск от провал, нещо, което да го кара да учи, да бъде по-находчив, по-бърз.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да си вземе поука. Това е моделът, по който учим от най-ранна детска възраст - тичаме, спъваме се и падаме. Тогава първо ни заболява, понякога плачем, но после ставаме и правим необходимото, за да не се повтори ситуацията. Естествено, понякога обвиняваме външни обстоятелства за даден проблем и това е естествена първична емоционална реакция, но почти винаги причините са в нас самите.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
От моя опит - постоянство, отдаденост, съобразителност, умение за учене и “меки” умения. Това, обаче, не са напълно универсални качества. Ако човек иска развитие в сферата на сигурността, например, то лоялността би било едно от най-важните качества. Независимо какво прави човек, то той трябва да умее да го представя пред колеги и ръководители по възможно най-добрия начин.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
За моето кариерно развитие най-голяма роля имаше по-големият ми брат. В по-ранните ми години той ми служеше като модел за подражание и благодарение на него се свързах с хора и организации, които изиграха огромна роля в моето развитие.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
В моя конкретен случай не особено голяма. И все пак е важно да се отбележи, че професионалното развитие изисква развитие и поддръжка на мрежа от контакти, много от които бих могъл да нарека и приятели. С тези хора се обменят знания и опит, а понякога може да имат и директно отношение към кариерното ти развитие.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Всеки човек трябва да намери своя баланс, за да бъде дългосрочно успешен и здрав. В моя случай времето с моето семейството балансира натовареното ежедневие по един доста разумен начин. Но трябва да отбележа, че в ранните ми години работех по 60-70 часа на седмица и това ми позволи да изпреваря много от връстниците си в професионален план.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Хубаво е човек да опита различни неща, за да опознае себе си по-добре и в този ред на мисли бих препоръчал хоризонтално развитие в самото начало на кариерата. Познавам доста хора, които са станали ръководители на екипи и са осъзнали, че това не е за тях.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Човек трябва да прави това, което харесва и винаги да се старае да надскача очакванията на заинтересованите страни. Ако човек е сериозен за кариерата си, то със сигурност трябва да е готов да даде повече, отколкото се иска от него.
