Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“От друга страна света се развива толкова бързо и непредвидимо, че лично аз вярвам, че двете най-важни качества за кариера са гъвкавост и отвореност към новите технологии. Разбира се владеенето и един два езика отварят много врати.“, споделя Димо Николов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Димо Николов и когато слушам вицове за HR-и се смея, въпреки, че вече над 20 години съм част от професионалната гилдия в България. След Езиковата гимназия имам две магистратури – по Психология и Публична Администрация. От 2000 година работя в областта на развитието и управлението на човешките ресурси. В началото на кариерата си се занимавах най-вече с обучение на персонала, а през последните 15 години бях Директор Човешки Ресурси на няколко големи производствени компании в сферата на леката промишленост и автомобилостроенето.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Работил съм още като ученик, а след това и в студентските си години натрупвайки трудови навици. Първото възнаграждение не беше голямо, но го помня – с парите отидох на едно прекрасно море с приятели. Далече съм от идеята да се абсолютизира ранното за почване на работа. Младежките години са за учене и забавление. Има време за всяко нещо в живота. За един млад човек е много по-важно да е дисциплиниран, упорит, финансово грамотен. Когато се роди моя син си обещах да го науча на три неща – английски език, да плува и да шофира. И вече плана е изпълнен.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Стратегиите са хубаво нещо. На теория. На практика обаче кариерното развитие е смесица от подготовка, късмет, смелост и още куп неща, част от които не са под наш контрол. Все пак смятам, че човек за да е успешен трябва много реалистично да оцени своите възможности за да се чувства след това успешен и полезен. От друга страна света се развива толкова бързо и непредвидимо, че лично аз вярвам, че двете най-важни качества за кариера са гъвкавост и отвореност към новите технологии. Разбира се владеенето и един два езика отварят много врати.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Т. нар. кариерни навици са смесица от домашно възпитание, опита от училище и моментната лична нагласа и мотивация. Основния сблъсък в днешно време е между навиците на хората от държавната администрация и частния сектор. Виждал съм хора, които трудно се адаптират в пазарни условия и обратното – хора от бизнеса, които мечтаят за „държавна работа“. Смятам обаче, че най-голяма е ролята на мениджъра. Добър подход е ситуационното лидерство и отчитането на различията на служителите и използването им за постигане на ефективност. Основната теза на теорията за ситуационно лидерство е, че не съществува “най-добър” стил на лидерство. Най-подходящият лидерски стил зависи от нивото на развитие (зрялост) на хората от екипа.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Кризите са нещо, което много ни развива и учи. Ковид, Чип кризата, Кризата с горивата, войните… През последните години кризите са една след друга и имаме отлична среда за усвояване на нови умения за справяне с трудни ситуации. За конкретни хора ми е трудно да говоря. Много са ме вдъхновявали – коучове, бизнес лидери, хора от неправителствени организации, колеги. Казват, че когато ученикът е готов, учителят сам се появява. С нагласата, че можем да се учим от всеки, няма грешки, има само опит.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Казват, че само глупака прави една и съща грешка два пъти. Идеята е да се учим от грешките си. Но не само. Освен ученето важна е и промяната. Вътре в нас. Нагласата ни и начина по който реагираме на обкръжаващият ни свят. Иначе ще се явяваме на един и същи изпит докато не научим материала и не го вземем.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Успешните хора са феномен, който никой не е разгадал напълно. Но повечето се раждат такива. Като човек, който се е занимавал с обучения зная, че много умения могат да се развиват, но също така съм виждал хора със стотици часове обучения за търговски умения и такива без нито ден учене и повярвайте ми вторите са по-добри търговци. А, иначе смятам, че комуникацията е особено важна. Това е и причината напоследък все повече да имаме успешни лидери жени – трябва да признаем, че те са много по-добри комуникатори от нас мъжете.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
В това отношение съм консервативно настроен, въпреки , че моят син върви по собствен път и не му се бъркам. И все пак смятам, че е хубаво да се вслушваме в съветите на родителите. Света е оцелял така хиляди години. Примерите за потомствени занаятчии, учени, лекари, юристи и дори политици са много. Модела е доказан, че работи, а изключенията по-скоро потвърждават това правило.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Средата е от огромно значение. Добрата гимназия, добрия университет… И не говоря за т.нар. шуробаджанащина, а за системата с препоръките, която през един период от време доста се компрометира. За мен е нормално да избереш да работиш с някой, който познаваш или човек на когото разчиташ е гарантирал за него.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Има една интересна теория – нарича се Законът за баланса. Природата управлява света със своя закон за равновесие. Тя винаги поставя нещата по двойки и не оставя нищо изолирано. Положителните застават в опозиция на негативните, активните на пасивните и т.н. Най-продуктивните хора са тези, които постигат баланс между двете крайности, които разбират силата на улавянето и организирането на това, което трябва да свършат. Има обаче едно ниво на ангажираност и отговорности след което вече няма как да си от 9 до 5, от понеделник до петък. Всяко нещо си има цена и който не е готов за нея обикновено прегаря.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Един млад човек във възрастта 20-35 години има да свърши страшно много неща. Да учи, да създаде семейство, деца, кариера… Повечето млади хора обаче искат бързо израстване. И това е нормално. Чисто биологично е така. В училище всяка година си с няколко сантиметра по-висок, с по-голям номер маратонки и си мислиш, че все повече знаеш. Така е и в началото на кариерата. След това приоритетите се променят. Но погледнете позициите в една съвременна компания – всички са мениджъри. Което не е проблем, много от тях управляват процеси, а понякога и хора. И щом това работи за крайната цел – така да е.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не обичам съветите, въпреки, че от началото на това интервю май само това правя.
Но ако трябва все пак да кажа нещо ще е – спортувайте, опитвайте се да живеете здравословно и да бъдете по-добри. А кариерата – тя е лесна.
