Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Вихър Ласков
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Ако един кораб няма посока, ще се лута открито море и е въпрос на време да потъне.“, споделя Росен Мънев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Името ми е Росен Мънев. Възпитаник съм на най-старото търговско училище у нас, Държавната Търговска Гимназия, Димитър Хадживасилев, Свищов, основана през 1884, която тази година отбелязва своята 140 годишнина. След това преминах през Стопанска Академия „Димитър Апостолов Ценов“, Свищов. Сега съм част от одиторския отдел на БДО АФА ООД – една от водещите одиторски и консултантски компании у нас.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първото си възнаграждение получих през една от ваканциите, докато бях още ученик в Търговската Гимназия. За няколко месеца помагах на мой роднина, който по това време беше дистрибутор на продуктите на Пепси в моя роден град Белене. До ден днешен си спомням за този период, защото беше много полезен житейски опит за мен.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Ако един кораб няма посока, ще се лута открито море и е въпрос на време да потъне. Още през 1997, когато бях трети курс в Търговската Гимназия в Свищов, попаднах на публикация във вестник Пари, която представяше независимия финансов одит и одиторската професия. Публикацията запали в мен интереса към одита и това предопредели моя професионален път. Ето защо е необходимо да имаме посока за кариерно развитие и визия за себе си.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място е изключително важно. Ако направим паралел със спорта, който е най-доброто отражение на живота във всичките му аспекти, едно е да се започне спортна кариера във водещ отбор, с история и традиции, който винаги преследва титлите, а съвсем друго е в отбор от средния ешелон, например. И в двата случая обаче ние можем да получим полезен професионален опит, върху който да стъпим за последващо надграждане.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Ние, хората, се стремим към наградите и похвалите. Но истински ценни за нас в житейски и професионален план са най-тежките предизвикателства и провали. Наградите и похвалите ни заслепяват, а провалите ни водят към трансформация, развиват ни.
Луксът на лекотата и спокойствието не ни е даден в земен план. В този ред на мисли, през колкото повече тежки предизвикателства и провали преминаваме, толкова повече израстваме.
Не случайно най-великият спортист за всички времена Майкъл Джордан казва:
„I've failed over and over and over again in my life and that is why I succeed.
Some people want it to happen, some wish it would happen, others make it happen.
I can accept failure, everyone fails at something. But I can't accept not trying.“
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Дали е ясно, че се учим от грешките си? Дали наистина се учим от грешките си?
В продължение на отговора от предходния въпрос, нашият стремеж е съвършенството и не искаме да допускаме грешки. Но стремежът към съвършенство ни прави фарисеи, а грешките ни приближават към Бог.
В Божествен, в космически план няма „правилно“ и „грешно“, а опитност, която е нужна на нашата душа. Нещо повече. Десницата на Твореца е винаги протегната към нас. За тази „протегната десница“ Микеланджело ни е оставил най-красивото „напомняне“ на тавана на Сикстинската капела. И все пак, ако трябва да си послужим със земните категории, „най-правилната“ наша реакция, след „допусната грешка“ и „претърпян провал“, е да протегнем и ние нашата ръка, за да приемем „тази десница“. Така, както Св. Апостол Петър е протегнал своята ръка, когато се е уплашил от силния вятър и е започнал да потъва... призовавайки „тази десница“ да го изтегли.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Бързото кариерно развитие може да бъде голям капан. Не е случайна великата фраза на Гай Октавиан Август Цезар: „Бързай бавно!“
Трайно и устойчиво развитие в живота и в кариерен план не можем да постигнем с бързина и търсене на преки пътища.
Така например, сцената на Страшния съд в Сикстинската капела отнема на Микеланджело 4 години. При това тази сцена е започната близо 20 години след първите му фрески.
Геният е минал през обучение, чиракувал е, за да постигне върхове, които близо 5 века по-късно не са достигнати от никой друг....
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Както казва великият, любим и недостижим Достоевски в неговия magnum opus „Братя Карамазови“:
"Знайте, че няма нищо по-висше и по-силно, и по-здраво, и по-полезно занапред в живота от някой добър спомен, особено останал още от детството, от бащината къща. На вас ви говорят много за вашето възпитание, а пък един такъв красив, свят спомен, запазен от детството, може би в същност е най-доброто възпитание. Ако натрупа много такива спомени за предстоящия си живот, човек е спасен за цял живот. И дори ако само един такъв хубав спомен остане в нашето сърце — и той може да послужи някога за нашето спасение."
Една добра дума от нашите родители е достатъчна, за да сътвори чудеса – и в житейски, и в професионален план.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Дори и в индивидуалните спортове зад един спортист стои екип, който да му помага. В този дух, приятелите са съотборниците, от които ние имаме нужда. В един момент, в един етап от живота ни, те ще ни подадат головия пас, за да отбележим... А в друг момент, в друг етап от живота ни, ние ще се опрем на тях, за да изнесат тежестта на играта...
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Колкото повече даваме от себе си, толкова повече получаваме. Великият Антъни Куин казва: „Когато преследваме големи цели, ние сме склонни на големи жертви. Ние обаче по същия начин трябва да се замисляме и за удоволствия от живота. Но не онези удоволствия, които ще ни отклонят от целите ни и ще ни попречат да ги постигнем, а онези удоволствия, които ще ни вдъхновят да ги постигнем.“
Дали да се влагаме повече в професионален план за сметка на личния живот, това е въпрос на личен избор и най-вече на вслушване във вътрешния ни глас, душата и сърцето ни, които никога няма и не могат да ни подведат.
Нека да отдадем заслуженото на Антъни за неговия хубав завет към нас:
https://www.youtube.com/watch?v=BS0w3Wkric8
„Teach me to dance”
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
„За предпочитане“ е „винаги да даваме най-доброто от себе си, на което сме способни (Дон Мигел Руиз).“
На 7 декември 1964, когато е само на 19, Ерик Клептън прави своя дебют в Меката на Музиката - Роял Албърт Хол.
На 15 май 2015, когато вече е на 70, той изнася концерт номер 200 в тази величествена зала. Ненадминато постижение в историята на Роял Албърт Хол!
На 30 март 2024 Ерик отпразнува своя 79-ти рожден ден и съвсем наскоро изнесе нови 4 концерта (през май 2024) в Роял Албърт Хол, „подобрявайки“ собственото си постижение.
Мик Джагър и Кийт Ричардс навъртяха 80. Заедно с Рони Ууд, който е само на 76 и подмладява Stones, продължават да владеят стадионите по света. И така от 1962.
Нека не се фокусираме върху „хоризонтално“ или „вертикално“, а както Ерик, Мик, Кийт и Рони, които „дават най-доброто от себе си, на което са способни“ на сцената в продължение на повече от 60 години, ние също „да даваме най-доброто, на което сме способни“.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
„Аз знам, че Меджик (Джонсън) и Лари (Бърд) идват преди всички останали на тренировка и си тръгват след всички останали. Аз трябва да идвам поне 15 минути преди Меджик и Лари и да си тръгвам поне 15 минути след тях!“
Майкъл Джордан
Тези „15 минути“, преди Меджик и Лари, тези „15 минути“, след Меджик и Лари, бяха възнаградени с 6 титли от 6 финала.
Преведени на „езика на музиката“, тези думи на Майкъл звучат така:
„And if you listen very hard
The tune will come to you at last“
Led Zeppelin, Stairway to Heaven (Jimmy Page, Robert Plant)
Да отдадем заслуженото и на Led Zeppelin:
https://www.youtube.com/watch?v=xbhCPt6PZIU
