Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Не е нужно да бъдете най-умните или най-знаещите, но ако си преследвате целите без да се отказвате, то това почти сигурно ще ви отведе там за където сте запътили.“, споделя Любомир Кабакчиев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Любомир Кабакчиев с повече от 12 години опит в сферата на дигиталния и B2B маркетингa. Основател и управител на Дигитална Агенция Flexica. Преподавател в SoftUni и лектор на редица обучения, конференции и семинари на тема дигитален маркетинг и Linkedin.
През последните 6 години успешно използвам LinkedIn, като инструмент за маркетингови и рекламни дейности за моите клиенти, както и за генериране на нови клиенти за техните бизнеси.
Сред клиените на дигиталнита ни агенция са компании, като: Wertec, Hippoland, Kamko, ERA Bulgaria, Darbi College, очни клиники Vision, Evrista, TSD Group и още над 50 фирми от различни индустрии. Партньори сме и на организацията Start Up Grind by Google за България.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми платена работа беше на 22 години, когато заминах на студентска бригада в САЩ през далечната 2004г. с идеята за високи доходи. Не знаех къде отивам и как ще се развият нещата. Работех много неща на няколко места в различни градове. Въпреки всички трудности, там бяха и едни от най-ценните ми професионални уроци. След като се завърнах фокуса се измести от заплащането към възможността за развитие, което винаги ми е помагало в професионалната кариера.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
На мнение съм, че независимо какво правим в живота си е хубаво да правим стратегии. Това ни помага да си поставяме цели, да ги следваме и да ги постигаме. Опитът ми доказва, че почти никога не се изпълняват на 100%, но със сигурност ни помагат. Така че и кариерата не прави изключение. Дори и да не е най-добре изготвената стратегия е важно да разпишем къде сме, какво искаме да постигнем и как можем да го постигнем.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
За мен беше от огромно значение и беляза целия ми начин на мислене във всичко което правя. Има една много силна поговорка, която научих още като малко дете от дядо ми. Той казваше : „Работи за авторитета си, а после авторитета ще работи за теб“ Това се опитвам да правя и до ден днешен.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Много са и хубавото е, че от всички работни места съм научил неща, които днес ми помагат да се справям добре за бизнесите за които се грижа. Едно от най-ценните неща, които научих е постоянството. След бригадите в САЩ, започнах работа в Интер Експо Център, първо като организатор на събития, а след две години станах и директор на отдела за Конгресен Център. Няма да забравя един разговор със собственика на ИЕЦ – г-н Иван Иванов. Един ден пътувайки двамата с колата, той ми каза: Любо запомни едно нещо от мен „Аз не съм най-умния човек, но никога не се отказвам когато преследвам целите си и затова успявам“. Тогава ми разказа и затова как е успял да създаде ИЕЦ и колко проблеми е имал, които вероятно биха отказали 99% от хората в неговата ситуация. Винаги се сещам за този разговор, когато срещам трудности в моите бизнеси.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Без съмнение за мен това са качествата, като амбиция, трудолюбие и адаптивност. Често ми се е случвало да чувам хора, които се оплакват, че те се трудят и раздават, но никой не ги забелязвал. Дълбоко вярвам, че това не е така. Вярвам, че ако се раздаваш, то рано или късно това ще ти се отплати.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Както при всеки аспект в живота и кариерното развитие е белязано от примерите в семейството. Моят пример са майка ми и дядо ми, които ми даваха примери за себераздаване и отговорност. Не смятам, че ролята на семейството е обвързана с това дали някой се е развивал в същата професия или че трябва да те натиска да учиш в конкретна сфера. Смятам, че личния пример и ценности на семейството са най-важни.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Както при семейството и приятелите също имат силно влияние. Вярвам, че поговорката „Всеки от нас е нещо средно между петте човека, с които прекарва най-дълго време“ е доста вярна. Средата е наистина важна и затова е хубаво да подбираме приятелите правилно.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
За съжаление за себе си не съм открил такава рецепта. За мен работата, трябва да те държи жив, да те пали, а това е емоция. Когато има емоция и работата те вълнува, то баланс и поставяне на граници е труден. Когато се будиш и лягаш с мисли за това което правиш, то много често ангажираш и говориш с най-близките ти затова.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Същността на всеки е различна и това зависи и от личните цели. И двете имат своите предимства и недостатъци. За мен хоризонталното развитие в тези години има повече стойност, защото ти дава повече знания и опит, което те прави по-готов за вертикално кариерно развитие в следващите години.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Бъдете постоянни и не се отказвайте! Не е нужно да бъдете най-умните или най-знаещите, но ако си преследвате целите без да се отказвате, то това почти сигурно ще ви отведе там за където сте запътили.
