Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Дилян Марков
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Мисли мащабно и не се пести - всяка истинска стойност, която дадеш, ще се върне и изплати.“, споделя Елена Пенева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Елена Пенева и вече повече от 20 години съм в сферата на комуникациите. Първо - като журналист в редица от най-големите национални медии, а след това - като партньор и управляващ директор на две иновативни рекламни агенции.
Преди 2 години основах Bright Mojo и влязох в ролята на fractional chief communications officer, или, както шеговито превеждам малко нестандартната за нашия пазар професия - “комуникационен директор под наем”.
Работя с международни компании в няколко различни индустрии - технологии, забавления, производство, хотелиерство. Заедно постигаме техните бизнес цели с правилните комуникационни инструменти - стратегически брандинг, реклама, PR, дигитален маркетинг, събития и други.
Една от големите ми страсти е здравословният и устойчив начин на живот и покрай нея развивам няколко проекта.
В последните 2 години насочих вниманието си и към стартъп сферата в България като водещ на ежемесечното национално състезание Pitch2Pitch.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Когато бях на 12 години мои приятели - батковци - си сформираха рап група. Аз познавах издателите на популярен тогава вестник, направих им интервю и “уредих” да се публикува. Издателите толкова харесаха интервюто, че ми платиха хонорар (значителна сума спрямо джобните ми) и ми предложиха редовно да пиша във вестника. В следващите години до завършването на гимназията активно пишех статии по разни младежки теми. По същото време влязох в две малки роли в представления в театър “Сълза и смях”, където също получавах съществен хонорар от около 18 лева на представление. По-важното е, че получих велики спомени и преживявания зад кулисите и на националните турнета с някои от най-талантливите и популярни български актьори.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Аз съм от хората, които имат стратегии за почти всичко в живота. Това не значи, че са правилните стратегии, или че ги следвам стриктно. Но да имаш написани цели и да се движиш в конкретна посока е огромно предимущество в свят, в който хората планират почивките и коледните подаръци с повече внимание от личния си бюджет, кариерата и здравето си, примерно.
Например - аз избрах пътя на предприемача доста рано. Той беше труден, неблагодарен и над десетилетие изискваше 7 дни в седмицата постоянна борба и зор. Резултатът обаче е изключително устойчива нагласа, професионализъм и свобода, които трудно човек може да придобие, без да премине по този път. Много мои връстници избраха “сигурното” корпоративно израстване. И по-късно използваха наученото, за да скалират изключително големи и успешни бизнеси. Възхищавам им се - цената, която са платили не е по-малка, просто е различна и е правилната за тях.
И понеже ежедневно общувам с десетки хора с огромен калейдоскоп от истории, бих казала, че най-важната стратегия е кариерният път (както и този за здравето, личния живот, финансите) да е в синхрон с ценностната система. Ако е така, няма грешен ход - всеки провал е повод за учене, а не повод за съжаление.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Предполагам, че зависи от човека. Ако точният човек попадне в точната култура, може да получи старт, който да му помага за цял живот. И обратното - неподходящата среда може буквално да съсипе един млад талант. Бих казала, че верният съвет е да се търси не висока заплата, бенефити, или престиж, а истински синхрон в ценностите и посоката, плюс категорични доказателства за добро лидерство в организацията.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Може би тези, на които го позволим? Ние решаваме към какво ще насочим вниманието си, кои подходи и поведение ще приемем и кои - ще забравим.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Аз съм PR и за мен не е проблем да представя минусовите температура в буря като “денят не беше особено горещ”. Извън шегата, обаче, добра идея би било когато допуснем грешка първи да си я признаем и да измислим и предложим минимум 3 варианта как да я поправим или избегнем в бъдеще.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Изключително разнообразни биха могли да бъдат. Често кариерното развитие е способност сама по себе си, независима от професионалните умения в дадена сфера.
В моята професия фундаментът е, че всички се учим да плуваме когато вече сме пуснати в морето…
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Най-важното, което моите родители са ми дали и продължават да ми дават е безусловна свобода, вяра и подкрепа във всяко решение - колкото и странно да е то. Бих искала да дам същото на дъщеря си.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Вярвам в максимата, че сме средно аритметично на хората, с които се срещаме най-често - като доходи, начин на мислене, здраве. Мои приятели са ме вдъхновявали за всеки един квантов скок в кариерата и мисленето ми. В момента съм член на няколко предприемачески организации и паралелно изграждам бизнес общност със съмишленици, които като мен са фокусирани върху холистичния успех. Стойността от срещите с тях е буквално неизмерима…
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
За мен всичко е живот. По-фокусирана съм върху разделянето на живота “тук и сега” и постоянното мислене за бъдещето, задачите, скролването в социални мрежи и мейли - старая се да се изключвам съзнателно от тях, когато вечерям със съпруга ми, или играя с дъщеря ми.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Както казах по-горе, и двата модела могат да работят.
Поколението, което идва след нас обаче е много различно, светът е в пълна мъгла покрай развитието на ИИ, така че аз бих се учила от младежите, вместо да им преподавам старовремски стратегии.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Мисли мащабно и не се пести - всяка истинска стойност, която дадеш, ще се върне и изплати.
