Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Дори да се наложи да започнеш от начало, да смениш компания, бранш или тотално призванието си - помни, че никога не започваш от нулата. Започваш от опита, от изградените навици, от контактите си.“, споделя Валентина Лозанова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Валентина Лозанова и близо 20 години от кариерния ми път мина в туристическия бранш и по- конкретно хотелиерството, където работех като мениджър Продажби и Маркетинг в няколко хотелски вериги. От 2018 година съм сертифициран лайф коуч и преди две години направих кариерен завой като напуснах бранша, за да изградя своя собствена коучинг практика. Към момента работя с индивидуални коучинг клиенти от различни сфери като темите, в които специализирам са предотвратяване и възстановяване от бърнаут, вземане на решения, баланс работа/ личен живот, мотивация и увереност. Терапевтичното писане е моят signature метод и периодично организирам работилници и курсове за писането като терапия. Можете да ме откриете ТУК
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата си работа с договор получих, когато бях на 20 и се чувствах безкрайно горда, защото беше продължение на изкаран стаж от университета и беше свързана с образованието ми- Международен Тупизъм.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Трябва да си поставяме ясни и конкретни цели, за да не си позволяваме да затъваме в ежедневното русло и да оставаме твърде дълго в зоната си на комфорт. Една по- обща стратегия със сигурност би помогнала за това, но преди всичко трябва да си позволим да сме гъвкави, защото кариерния ни път не е задължително предначертан и той може да се променя и изненадва.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Мисля, че на първото си работно място сме в голяма степен ученици с големи мечти и очаквания. Именно там се научаваме какво е реално, какво е възможно и върху какво имаме да работим. Там научаваме много за себе си, защото за първи път се опознаваме в нов контекст. Научаваме и много за това как да комуникираме с другите.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
В моя случай най- голям отпечатък са оказали предизвикателните преживявания и срещи. Може би защото те са ме научили на това какви са моите граници, на какво казвам ДА и НЕ и да се справям със ситуации и контакти, каквито не бих избрала сама за себе си в личния живот.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Човек се учи от грешките си само ако не изпитва срам от тях и не отнемат от увереността му. А това може да се получи само в позитивна и сигурна среда, където грешките се комуникират и има общ дух на растеж и развитие. Ако ти самият позволяваш на грешките да те блокират и възпират от действия, само отнемаш от потенциала си и забавяш развитието си.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Не знам за бързо, но за устойчиво и в желаната посока, бих казала това е постоянството. И това, че си винаги готови да минат онази екстра миля, което ги води над средното ниво.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Начинът, по който сме възпитани и очакванията на родителите ни имат често роля при избора на образование и съответно професия. Това влияние не е задължително да е позитивно, особено когато то се разминава с нашите собствени таланти и лични желания и мечти. Ролята на семейството /както родители, така и брачен партньор, деца/ трябва да бъде подкрепяща и утвърждаваща нашите специални способности, а не толкова на съветници и определящи посоката.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Социалните контакти имат голямо значение за кариерното ни развитие. Те създават възможности, каквито понякога е трудно да създадем сами за себе си. Ако колегите ни са се превърнали в приятели често те са фактор в решенията ни- дали да напуснем дадена компания, дали да се развиваме в нея и как.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Може да е много трудно да се поставят граници, особено когато обичаш работата си, приемаш я като мисия и тя те развива като личност. Още по- трудно е когато работиш за себе си. За да има баланс е важно да вложиш в добра организация, менажиране на времето и поставяне на приоритети за различните етапи от живота и работата. За тези неща повечето хора се нуждаем от малко помощ. Тя може да е под формата на коучинг, менторство или друг тип работа със себе си, но е хубаво да я има, за да не стигаме до прегаряне.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Дори да се наложи да започнеш от начало, да смениш компания, бранш или тотално призванието си - помни, че никога не започваш от нулата. Започваш от опита, от изградените навици, от контактите си. Затова не се страхувай от промяната.
