Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Интересно е, че често значимите решения и поврати в кариерата ни, всъщност биват продиктувани от хора или обстоятелства, встрани от професионалното русло.“ , споделя Мирела Несторова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Мирела Несторова и съм психолог по образование. През годините професионалният ми път се развива естествено, следвайки изконния ми интерес към хората - човешката психика, поведение и отношения. Обичам да пренасям наученото от една сфера в друга и намирам смисъл и призвание, както в клинично-консултативната практика, така и в бизнеса. Кариерния си път започнах като психолог в център за подкрепа на деца, младежи и родители, а впоследствие се развих и като специалист по подбор и оценка на кадри. В момента завършвам и дипломна програма по коучинг.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата си работа и възнаграждение получих през лятото след гимназията.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Отношението към работата - като концепт и роля в живота ни - е индивидуално, а оттам и подходът към кариерата ни. Не съм сигурна доколко динамиката на днешния свят позволява категоричното звучене на „стратегия“. Със сигурност обаче за да бъдем удовлетворени и успешни в това, с което се занимаваме, е добре да познаваме себе си – преди и сега – да бъдем в съзвучие с актуалните си нужди, интереси и способности и да бъдем отворени за възможностите около нас.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Голямо. Първото работно място е нов контекст за нас като личности, нова социална роля. Независимо от естеството на задълженията ни и професионалната сфера, формира нашите предпочитания, нагласи и очаквания за работния процес, взаимоотношения и дейности: придава ново значение на труда и уменията ни – на слабостите ни, също - а оттам и на нашите навици.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Интересно е, че често значимите решения и поврати в кариерата ни, всъщност биват продиктувани от хора или обстоятелства, встрани от професионалното русло. Макар и невинаги или не веднага осъзнати, те са водени от силни емоционални преживявания в личен план – в определени житейски периоди например сме склонни да преосмисляме ценностите си, да се осмеляваме повече, да приоритизираме близките си или пък себе си. Друг път – непредвидена ситуация може да ни извади от установените релси и да реагираме импулсивно, с рязък завой, в стремежа си да се съхраним. Това не винаги е лошо, напротив.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Това, което мога да споделя е по-скоро личният ми опит и усет за правилност. Ценя честността и куража да я избереш, за сметка на собственото си его; да умееш да приемаш несъвършенствата си и да имаш реалистична самооценка – което означава и да вярваш в способностите си да се извиниш и поправиш. Не е важно какво ни се случва, а как излизаме от него, нали ? Освен че ни учат, понякога грешките могат да ни издигнат в очите на околните повече, отколкото постиженията.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Различните индустрии приоритизират различни качества. Най-съществените обаче по правило са общовалидни - тук бих посочила труд, адаптивност, инициативност, увереност и социални умения.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Мисля, че е значителна - дори когато не взимат отношение по никакъв начин. Докато растем неизбежно сме свидетели на ежедневието, трудностите и успехите на нашите родители, и това намира своето отражение в представата ни с какво на свой ред бихме се занимавали един ден. Отделно влияние имат и техните съвети, препоръки, мнение - непременно ги изслушайте, чуйте (житейския) им опит и имайте едно наум, бих казала. Но най-вече - изберете онова, което ви кара да се чувствате живи и да се харесвате.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите също имат важен принос. Щастлива съм да чувствам, че от най-близките си приятели получавам откровено мнение и безрезервна подкрепа. В моменти на вътрешна несигурност, обичта и вярата на близките хора, ми дават куража да се осмеля.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Добър въпрос. Отговорът ми е аналогичен на този за “стратегията” за кариерно развитие. Бих казала, че рецепта има дотолкова, доколкото е нужна и “стратегия” (за кариерно развитие). При всеки случай, необходимостта от граници е неизменна във всяко отношение на живота ни, а умението да ги поставяме и управляваме се оказва по-сложна задача, отколкото звучи. Балансът между работа и личен живот е просто още една от ситуациите, в които упражняваме свободната си воля и осъзнат избор - успехът зависи от уменията ни да боравим с тях.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Личното ми предпочитание е за хоризонталното, без разбира се да изключвам предимствата на другия вариант. За да бъда максимално обективна, бих се позовала на два аргумента - от една страна, първата декада на живота ни като възрастни често е белязана от търсенето на себе си и е естествено да имаме нужда да опитваме и опознаваме света по нов начин след детството и юношеството. Това сякаш е още по-валидно в контекста на днешната динамична епоха, изпълнена с възможности и избори. И от друга - в този ред на мисли, смятам, че в бъдеще успехът все повече ще бъде дефиниран от умелото съчетаване (най-вече) на привидно далечни дисциплини.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Промяната обикновено е за добро.
