Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Начинът на живот в семейството и възпитанието, което сме получили, изгражда нас като личности.“, споделя Жасмина Тачева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Жасмина Тачева и съм собственик на Учебен Център “Примерно”. Родена и израснала съм в Бургас, но дойдох да уча в София и се установих тук. Морето обаче остава завинаги част от мен, защото “морските хора” сме друга порода.
След като 20 години “продавах” билбордове и външната реклама вече нямаше тайни за мен, реших да сменя попрището си и да поема по пътя, в който аз обучавам и помагам на хората. Започнах с корпоративни обучения, но усетих, че децата са тези, които имат нужда от нас и така се роди идеята ми за УЦ ”Примерно”. По образование съм икономист, магистър по Маркетинг и съм специализирала Рекламен мениджмънт. Но също така съм и родител, сблъскала съм се от първо лице с образователната ни система и съм видяла нейните плюсове и минуси. Затова вече повече от 5 години се наслаждавам от работата с деца, родители и млади учители. И наистина е мотивиращо, като видиш как учениците идват с желание и си тръгват доволни. А учителите - те са вдъхновителите. Давайки им пълна свобода /понеже те са специалистите, аз не съм учител/, виждам как техният ентусиазъм заразява и така се заражда у подрастващите любовта към българския език, литературата и математиката.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Работила съм още като ученичка, но истинската първа работа, на трудов договор, започнах в 4 курс на университета.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Ако сме намерили своето призвание, да, трябва да имаме стратегия за кариерно развитие. Много често обаче, младите хора не знаят какво искат да работят и ходят на работа единствено, за да се издържат. Важно е и да сме гъвкави и като постигнем една цел да сме готови да намерим нова, по-вдъхновяваща от предишната. Аз съм човек с идеи и никога не съм се занимавала само с едно нещо :-)
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място е от огромно значение за формирането на кариерните ни навици и умения, развива работната ни етика, комуникационните ни способности и немаловажната професионална мрежа. Срещаме хора, които могат да станат наши ментори и да ни помогнат с насоки и съвети в кариерата. На първото си работно място започваме да разбираме кои аспекти на работата ни харесват и кои не, което ни помага да насочим бъдещата си кариера в посока, която отговаря на нашите интереси и цели.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Лично за мен това са: обучението ми в университета и част от преподавателите - на първо място, след това идва и първата работа - ръководителите и колегите и не на последно място - семейството и приятелите.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Човек трябва да се научи да признава грешките си, колкото по-бързо разбере, че това е правилната посока, толкова по-малко време ще загуби в опити да се оправдава, че е бил прав, когато не е. Няма лошо да грешим, важното е да израснем вътрешно и да го признаваме пред себе си и пред другите. Не уважавам хора, които прехвърлят собствената си вина върху другите.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Това са проактивни хора, не чакат да им се дадат конкретни задачи, а сами търсят начини как да се включат и помогнат. За тях няма работно време, то е докато има работа. Изключително адаптивни са във всякакви работни ситуации, отворени са към промените и не се боят от предизвикателствата. Не спират да се обучават и самоусъвършенстват.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Начинът на живот в семейството и възпитанието, което сме получили, изгражда нас като личности. Ценностите, които са ни били предадени, са основата на това дали ще станем успешни или не. Смятам, че успешните хора се възпитават от малки, с примери, мотивация и доверие. Успехът е начин на мислене. Моите родители винаги са вярвали в мен, научиха ме да слушам съвети, но ме оставяха сама да взимам крайните решения и да нося последствията си от тях.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Както казва поговорката: “С какъвто се събереш, такъв ставаш” - приятелите са тези, на които разчитам в трудни моменти, но също така и с тях споделям всички радости. Човек трябва добре да подбира приятелите си, но така или иначе, след едни определени години, това става естествен подбор и отпадат тези, с които просто сме на “различни планети”. Няма какво да си кажеш с хора, с които те делят “един вагон книги”.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Преди няколко години, когато дъщеря ми беше в търсене на своята цел и не знаеше в каква посока да продължи образованието си, ми каза: “Мамо, искам да имам като твоята работа, да не правя нищо и да изкарвам пари”. Тогава разбрах как изглеждам отстрани, работата ми е моето хоби и винаги я върша с желание и всъщност изобщо не я приемам за работа. Тя е обхванала и личния ми живот и смятам, че в този случай не искам да ги разделям.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
15 години е дълъг период. Според мен може да се направи една крива, която най-добре ще опише кариерното развитие: започваме с вертикално, преминаваме в хоризонтално и след това отново вертикално. Важното е да не стоим на едно място.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Никога не спирай да учиш и да се развиваш! Независимо от това колко сме научили, винаги има още неща, които можем да открием и разберем.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
