511

Всеки е отговорен за собственото си щастие и успехи

Автор: Бисер Кунчев

Снимка: Боряна Пандова за Балкан Сървисис

Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.

Ролята на истинските приятели е да ти дадат трезвата истина за нещата, за които ние оставаме слепи, както положителната така и отрицателната.“, споделя Бояна Ликоманова-Димова, поредният ми гост в рубриката.

 

Коя е тя?

Казвам се Бояна Ликоманова-Димова и съм ръководител на екипите по внедряване и поддръжка на бизнес софтуер на консултантската ИТ компания Balkan Services. Позицията ми позволява да съчетавам двете ми любими занимания: работа с хора, експерти в областта си и дигитализация на бизнеса, която освобождава време на хората да мислят и взимат решения.

В личен план се радвам на прекрасно семейство, две деца и чудесни приятели.

На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?

Започнах да работя на 16 г. през ваканциите в магазин за парфюмерия и козметика. От нея научих много за общуването с различни хора с противоречиви изисквания, както и за работата с пари и касов апарат.

Втората ми „първа работа“ бе след първи курс в университета. Учех „Информатика“ и бързо ми стана ясно, че за практика в програмирането, ще ми трябва досег до реална среда. Започнах през лятото, без заплата. Беше ми обяснено, че с работата, която извършвам ще заплатя обучението, което получавам.

Никога няма да забравя първото ми възнаграждение – бяха минали около 6 месеца и аз получих първите си 200 лева. Това е най-високата заплата, която съм получавала като усещане!

Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?

Вярвам, както го пише и по дебелите книги, че трябва да си добър в това, което правиш, даже да си много добър в него! Когато го постигаш, кариерното развитие идва, даже понякога по-бързо от колкото го очакваш. Поне при мен така се получи.

Тук идва и въпросът кой какво разбира под „кариерно развитие“. Виждам, че пътища има много. За мен кариерното развитие е посоката, в която се използват най-много от силните страни и умения на човек.

Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?

Първото работно място определя до голяма степен очакванията ти към следващите, позитивни и негативни. Там сформираш работните си навици, затова е важно да е място, където изискват повече от теб и те учат да минаваш през трудности. Моето беше такова и съм щастлив човек.

И дори първото работно място на човек да не е такова, винаги имаме право на следващ опит. Затова е хубаво да се започне от рано с трупането на стаж.

Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?

За събития е ясно – трудните, предизвикателните, тези които те изненадват и предизвикват. Постигнатите успехи и похвали са също толкова голям фактор. Всяко нещо, след като го измислиш и направиш изглежда лесно. Затова е важно да си отделим време и да отбелязваме и малките успехи.

Като хора – най-голям отпечатък остават силните личности. Tези с впечатляващи умения или лидерски качества, хората на които се възхищаваш, както и тези, които се интересуват искрено от теб и ти помагат да станеш по-добър. 

Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?

Първо да видим грешката и да я признаем. Само тогава можем да се поучим от нея. Няма безгрешни хора, но често егото ни заслепява и ни кара да намираме извинения и/или да търсим вината другаде.

Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?

Какво значи бързо кариерно развитие? Една от любимите ми особености на работата ми е, че съм се срещала с много и различни хора и компании. Виждала съм хора, които са се самозабравили от бързото кариерно израстване, а това не носи нито на тях, а още по-малко на колегите им, полезност.

Израстването е най-добре да се случи с темпото и възможностите на конкретния човек или една идея по-бързо. А колко е това темпо - за всеки различно.

Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?

Изключително много вярвам в семейството като основна градивна единица на обществото. В същото време в България живеем в една много млада откъм частен бизнес икономика, в която не можем да търсим традициите на семейния бизнес и предаване на знание от поколение на поколение. Ако имаме късмет и можем да продължим семейния бизнес и да използваме полученото знание – това е прекрасно. В противен случай, има от къде другаде да черпим идеи, вдъхновение.

При всяко положение е добре да се вслушваме в съвети, но финансовата и житейската самостоятелност учат най-добре.

А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?

Ролята на истинските приятели е да ти дадат трезвата истина за нещата, за които ние оставаме слепи, както положителната така и отрицателната. Това може да се случи, само ако искаш да ги чуеш.

Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?

Не. Твърде много статии ни заливат от типа „10 навика на успешния човек…“. Не че не са верни, но ако имаше точна рецепта щеше да е лесно, скучно и всеки да го прави….

А и какво е това, което „трябва“? Всички сме различни, всеки има своя дефиниция за щастие (или е хубаво да има), успех, кариерно развитие и баланс между кариера и личен живот.

Аз лично вярвам, че минаваме през различни етапи и не е математическа формула от типа 50% личен живот и 50% работен режим. Идеята е да мислим и за двете, и ако определен период усетим, че отдаваме приоритет на едното, да се осъзнаем и да преместим фокус към другото. Със сигурност жертвата от едното, за сметка на другото не води до лично щастие.

Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?

Нямам отговор на този въпрос. Индивидуално е, а и много зависи в какъв тип организации искаш да се развиваш. Корпоративна, йерархична с много стъпала или по-плоска като структура, където развитието е по-скоро в компетенции, а не просто нещо, което пише на визитката ти.

Аз мисля, че периодът между 20 и 35 години е чудесен да работиш здраво и да намериш това, в което си добър, за да се развиваш в него. Ако това е и сред хора, които припознаваш като ценности – незаменимо. Вярвам, че когато откриеш „твоето нещо“ развитието може да се постига с лекота.

Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?

“Ти си отговорна за собственото си щастие и успехи.“

 

Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com