Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Венелин Молнар
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Бързайте бавно. Отстоявайте себе си. Не губете човешкото. Успехът ще е ваш!“, споделя Жюстин Томс, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Жюстин Томс. Чувала съм, че някои ме наричат мило „майката на българския уеб/Интернет“. Това е ласкаещо, но е факт, че съм от много старите, първите активни потребители на Интернет у нас и пред очите ми видях развитието на нета, уеб-а и всички проекти, част от които вече ги няма, както и други, които са в своя разцвет. Преподавам дигитални комуникации в НБУ и други места, написала съм много книги по темата, ръководя една от първите дигитални агенции у нас – Ей Би Си Дизайн енд Комюникейшън, вече над 26 години. Работя за големи брандове, малки клиенти, стартъпи, организации – правим стратегии, планове, оценка на постигнатото. Обичам си работата. Извън нея съм майка на три, любител-градинар и почитател на музика, литература, театър и кино.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
След 8, 9 и 10 клас, още в соц-а ходехме на задължителни бригади и вече бях работила това и получавала, макар и доста символични, заплащания. После работих почасово и докато бях студентка. Бяха трудни години, в които нямахме представа какво и как се случва – първите години на демокрацията. Но работехме.
После, края на 90-те започнахме бизнеса и тогава работехме нон-стоп – 24/7. Беше славно време, всеки успех носеше радост. Направо летяхме.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Да, със сигурност. От друга страна времето, в което живеем, е много динамично. И трябва да сме готови да преосмисляме стратегията си, за да не изостанем от тенденциите и да не изпуснем възможности.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Много е ключово. Затова и силно съветвам да се внимава, човек да не се хвърля на първата появила се възможност. Да избира. И за всеки този избор би бил различен – в зависимост от неговия характер, темперамент, способности и амбиции. Затова и съвети от роднини и приятели също не винаги могат да са релевантни. Човек следва да решава за себе си и да си поема отговорността за изборите, които прави.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Според мен на първо място са състуденти и преподаватели по време на следването. Това са хората, които ни формират силно в тази ключова възраст.
Първите шефове са също много важни.
Тук ми се иска да разкажа за един от ключовите хора, които оставиха важен отпечатък върху моето развитие в професионален план – Волфганг Брайт, австриец. Беше ми пряк шеф, много активно ме насърчаваше да уча и усъвършенствам английския си, в епоха, в която малцина у нас говореха свободно. Постоянно ми носеше книги от чужбина и ме насърчаваше да ги чета, а после ги обсъждахме заедно. Даваше ми шанс, възможности, не ми спираше хоризонта. Беше човечен и искаше да помага. Безкрайно съм му благодарна и до днес, макар да говоря за време от преди близо 30 години.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Първото и важно условие е човек да отбележи, че е направил грешка. Да си признае пред себе си. Да осъзнае какво е сгрешил, какво е било възможното друго решение.
При мен поне след осъзнаването на грешката и осмислянето й е действието – да направя план и да започна да поправям нещата, да наваксвам, да действам. Понякога, дори по-скоро често, изговарям нещата с приятели, особено които са в предприемачески роли, като мен, за да чуя и тяхната гледна точка към проблема.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Според мен към „бързо“ е добре да добавим и „устойчиво“ за кариерното развитие и при тази формулировка качествата са много – отговорност, лоялност, проактивност / действеност, поемане на инициатива, колаборативност, креативност, познаване и респект към процесите, готовност за промяна и нови решения, екипност. Вероятно списъкът може да е двойно и тройно по-дълъг.
В моята практика съм видяла, че при някои хора желанието за „бързо“ стига до ненужна припряност, прескачане на хора и процеси, което води до обратния резултат и често има негативен изход.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Важна е подкрепата от родителите. Но съветите не винаги са релевантни. Може и следва да ги чуем, но да преценим. Родителите ни са били в съвсем друга ситуация, в коренно различна система и нямат, по-вероятно, голяма опитност с днешния контекст. Отделно – те се страхуват за нас и искат най-доброто, без да знаят опциите. Ако ги слушаме е по-вероятно да взимаме по-малки крачки, по-консервативни решения.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите са важни във всеки етап от живота. Те са много важни и във всеки етап на кариерното ни развитие.
Първо е хубаво всеки да осъзнае ролята на приятелския си кръг по принцип. По теорията на Джим Рот ние сме средно на това, което се 5-те най-близки до нас хора. Ако нашите приятели имат вредни навици е твърде възможно и ние да имаме или да добием. Ако нашите приятели работят здраво върху своето личностно или кариерно развитие – най-вероятно това ще има отражение и върху нас.
За мен разговорите с приятели в различни по-нетрадиционни или сложни ситуации винаги са помагали. Обсъждането, откриването на други перспективи към предизвикателствата, дори само разбирането, че и някой близък за теб човек е изпитал сходни емоции или е намерил решение помагат.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
По-скоро няма. Важно е всеки да открие и положи границата сам. Защото сме различни като хора и пътят и професионалният, и личният, за всеки от нас е различен.
Лично за мен уроците по откриване на баланса не бяха от лесните, отне време, но мисля, че ги намерих. Да, тук е добре да се знае, че те веднъж наместени не са завинаги такива, а отстояването им е процес, който е постоянен във времето.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
За начало подкрепям хоризонталното. Знам, че устремът за растеж в първите години е голям, но не бива да се бърза. Бързането води до прегаряне или до прекалено надуване на егото, което ако се случи рано може да е фатално.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Бързайте бавно. Отстоявайте себе си. Не губете човешкото. Успехът ще е ваш!
