Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Broks Vision
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Дори и онези, които не са ни оценили или са били скептични към уменията и успехите ни, имат своя дан, за да вървим напред.“, споделя Ралица Захариева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Ралица Захариева – PR професионалист, хуманитарист, любител на изкуствата и пътешествията, почитател на красивото слово, остроумието и хубавото вино, лоялен колега и партньор, майка, отдаден приятел. Така предполагам би изглеждал моя бърз портрет ако попитате хората, които ме познават и в личен, и в професионален план. Образованието си избрах по призвание – магистър по Българска филология в Алма Матер, и впоследствие по интерес, запален от стажуването ми в чуждестранна компания – Международно икономическо сътрудничество в УНСС като втора специалност. Започнах работа още докато учех – координатор на местни проекти в холандска компания, изпълняваща проекти на холандското правителство в България. Натрупах знания и опит в подготовката, организацията и изпълнението на различни по мащаб и насоченост проекти, създадох множество контакти и развих основни умения за работа в екип. Впоследствие получих предложение за работа в маркетинговия екип на една от най-големите швейцарски фармацевтични компании, което приех с огромно удоволствие, заради предизвикателството, което се изправи пред мен - нова и непозната индустрия, още по-голям мащаб на дейност и екип, възможност за нови умения и познания в област, в която имах само незадълбочен и по-скоро теоретичен поглед. Последваха няколко много вълнуващи и изпълнени с не малко предизвикателства години, в рамките на които разбрах, че маркетингът е полето, в което искам да се развивам. Нещо повече – една конкретна сфера, много близка до моята същност – връзките с обществеността. Реших да кандидатствам за вакантни позиции в агенции (исках да имам възможност да изляза извън конкретна сфера на дейност) и след едно буквално безпрецедентно в цял калейдоскоп от житейски смисли опознавателно интервю (още си разказваме тази история в офиса J), получих покана за втора среща и впоследствие предложение за работа, което с радост приех. Така през 2007 г. поех пътя на професионалния PR в агенция Broks Vision, който следвам неотлъчно и до днес. Имам щастието и привилегията да работя в изключителен екип, които смея да нарека приятели, защото споделяме много общи ценности, възгледи и начин на работа. Професионалното ми израстване дължа на тях, на клиентите, много от които станаха и приятели с годините, на семейството ми, което ме подкрепяше във всичко, и на страстта си към професията, която избрах със сърце.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя по време на следването си – бях на 20 години. Времената бяха трудни, исках да помогна на семейството си и същевременно да бъда самостоятелна. Балансирането между офиса и университета не беше лесно, но имах пълната подкрепа от работодателя си и това ми даде възможност да завърша с отлични резултати. Вярвам, че това ме направи до голяма степен човека, който съм – уверена, че мога да се справя в трудна ситуация; да дам най-доброто от себе си, независимо от обстоятелствата; да следвам пътя, който съм избрала с гордо вдигната глава, че нищо не съм получила даром.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
За мен единствената стратегия, която един млад човек трябва да следва, е да учи, прави, работи, това, което истински желае от сърце. Когато кандидатствах за висшето си образование, кандидатствах малко напосоки – и в Софийския университет, и в УНСС. Търсех пътя, търсех отговора за себе си и сякаш разчитах на някакъв знак от съдбата – където ме приемат, там е мястото ми. „Да, ама не“ J. Бях приета и в двата университета и трябваше да направя избор – между специалност, която щеше да ми даде сигурна работа и доход, и специалност, която ще ми даде широк интелектуален кръгозор и истинско удовлетворение за ума и сърцето. Е, избрах второто и до сега мисля, че това беше най-правилното решение, защото днес бера плодовете на този избор и съм истинки щастлива.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
На база личния ми опит смятам, че влиянието на първото работно място върху оформянето на кариерните ни навици е основополагащо, затова този избор е от изключително значение. Той може да ни даде крила, но може и да разочарова силно. Фирмената култура, средата в екипа, менторът (ако има такъв) имат огромна роля за това какви професионални и лични качества ще развием – дали ще бъдем отговорни и лоялни, дали ще играем отборно или ще предпочетем да бъдем индивидуалисти, дали ще имаме око за детайла и ще добавяме стойност или ще отмятаме задачи без ентусиазъм и отдаденост. И още. И още. Това обаче е двупосочен процес, който изисква проактивна позиция и настройка от двете страни – няма как да очакваме да получим без да дадем своя принос; няма как да изискваме без да покажем желание.
Разбира се, това не е максима или постулат – сигурна съм, че има хора, при които първото работно място е било само трамплин за посока на развитие, за това, къде не искат повече да попадат, и едва следващите им кариерни стъпки са дали своято отражение. Затова индивидуалният разказ за кариерното развитие звучи толкова различно автентично при всеки.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Със сигурност хората, с които се срещаме в работен порядък – ръководители, колеги, клиенти, партньори – имат безусловно значение за кариерното ни развитие. Конкретни събития биха били моментен спусък и мотив за определени действия или завои в професионалния ни път, но вярвам, че истинска следа оставят у нас тези, които са повярвали в нас и са ни дали възможност да натрупаме опит и увереност като професионалсти. Дори и онези, които не са ни оценили или са били скептични към уменията и успехите ни, имат своя дан, за да вървим напред.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Най-трудното, но най-правилното нещо е да кажеш: „Сбърках“. Това показва отношение, достойнство, възможност да носиш отговорност, но и да спечелиш уважение.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Със сигурност такива хора притежават комплексни качества, които бързо се забелязват и оценяват – креативност, гъвкавост, отговорност, лоялност, проактивност и желание за развитие извън строго личностното.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
За мен ролята на родителите е основополагаща за основни личностни качества, за ценностите ни, за отношението ни към околните, към средата като цяло. Те дават тласъка, но от самите нас зависи как ще завъртим собственото си житейско и професионално колело. Решенията и изборите трябва да са наши, за да бъдат наше призвание и да ни носят удовлетворение. Семейството, което създаваме самите ние впоследствие, има значение за тягата или пък инерцията, с която се движим, за посоката, в която вървим или завиваме, но двигателят трябва да остане в нас.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите са очите, в които най-често се оглеждаме, за да видим и оценим къде сме по своя път. В този смисъл те несъмнено оказват влияние – индиректно или директно – върху нашите стъпки и решения. Те са желан съветник и подкрепа, искрен коректив и стимул за промяна, но крайната инстанция отново сме самите ние.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Независимо колко книги са изписани, колко подкасти са създадени, колко примери имаме около нас, такава рецепта не съществува – ние си я пишем сами, както и сами проправяме пътя си в професионалните дебри. Не е лесно – особено в някои сфери – да постигнем идеален баланс между личен и професионален живот, защото в различните етапи от живота си имаме различни цели и приоритети, но е важно в края на всеки един ден да изпитваме удовлетворение и щастие от това да сме заобиколени от любимите си хора. Защото иначе ще сме загубили смисъла на това, към което се стремим. Да си добър професионалист означава да си добър и пълноценен човек на първо място.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Няма правило, няма рецепта – всичко зависи от пътя, който сме избрали да следваме.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Щастието е в пътя, а не в крайната цел.
