Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Имаше моменти, в които работех на 3 места, а вечер учех до късно.“, споделя Ирина Винчева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Ирина Винчева и съм одитор в Изпълнителна Агенция за Сертификационен одит на средствата от европейските земеделски фондове. Работата е изключително интересна, динамична и най-хубавата част е, че аз и моите колеги сме в полза на обществото.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя с навършването на 18 години. Тогава за мен беше много важно да стана независима от родителското тяло и в същото време да успявам да съчетавам обучението си в университета с работата. Спомням си, че с първата си заплата си купих книги, отидох на кино и отделих в графа „спестявания за Париж“. Предвид посочената графа имаше моменти, в които работех на 3 места, а вечер учех до късно, за да мога да получавам и стипендия.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Хубаво е човек да си постави цели, да построи план в главата си, който да следва и след това да се стреми да постигне тези цели. Но никога не трябва всичко да е на всяка цена. Плановете понякога могат да се променят и в това няма нищо лошо. Важното е да не се отказваме и да продължаваме да вървим напред, въпреки трудностите по пътя.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място е от огромно значение за един човек. Оформя го като характер, полага основите за изграждане на работни навици и създава стремеж за развитие в човека.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Събитията или хората, оставащи отпечатъци могат да са много и най-различни. От най-добрия ни приятел, появата на дете, световна пандемия, загубата на близък човек или среща с нашия идол в живота. Всички тези събития могат да са съдбоносни и спрямо характера на човек да оставят различен отпечатък върху него. Важното е да грабим с пълни шепи и да надграждаме и усъвършенстваме себе си.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Не мога да конкретизирам точна правилна реакция, или пък грешна. По скоро бих казала, че след като човек реагира, той прави дадени действия или взема определени решения, които водят до последствия. Какви ще са те обаче, никой не може да знае. Много зависи от гледната точка. Важното е, да мислим позитивно, да слушаме вътрешния си глас и да извличаме максимално ползи от грешките ни.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Гъвкавост, адаптивност и желание за работа. Тези качества не са проблем за младите хора, защото са неопитни и бързо учат. Разбира се средата, в която човек комуникира е много важна, защото има хора, които със стъпване на новото работно място очакват огромни възнаграждения, без да са дали все още нищо от себе си. Не на последно място и доза късмет никому не е излишна, защото да попаднеш на правилното място, в правилното време, с правилните хора си е почти изкуство.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството играе много важна роля в развитието на един човек, не само професионално но и личностно. Не случайно хората казват, че първите 7 години са най-важни. Примера, който получаваме вкъщи е основополагащ за нашето бъдеще. Относно съветите на нашите родители бих казала, че те не винаги са правилни, защото родителите винаги мислят най-доброто за децата си и ще гледат да ги предпазят. Пазарът на труда е много променлив, за това е важно да следваме и тези тенденции да се следят. За това по мои наблюдение е по-хубаво да се учим от опита им и да следваме вътрешния си глас.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите също играят огромно роля в нашето развитие, те могат да си опора, ценна критика и полезна обратна връзка. Да споделят успехите и грешките ни, да са безпристрастни и да виждат другата страна на нещата, като страничен наблюдател
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Рецепта може и да има, но на мен не ми е позната. Аз лично съм била и в двете ситуации – както съм имала изключително голям респект към един от работодателите ми, така с друг бях като семейството, считах ги за вторите ми родители. Границата е много тънка и зависи както от характера на човека, така и от самия вид работа. Най-важното е, едното да не пречи на другото и емоциите и случките от работната среда, да не ги пренасяме у дома, както и обратното.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Това зависи от нуждите и желанието за развитие на съответния индивид. И в двата случая обаче, човек трябва да е готов, ако се наложи, да се лиши от нещо в замяна на друго, за да постигне целта, към която се е насочил.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Колкото и клиширано да звучи трите най-важни неща, които научих и бих предала нататък са:
a. Учи се от грешките на другите, за да не ги повториш.
b. Когато ти подадат ръка, се протегни и я приеми.
c. Няма глупав въпрос, има не зададен.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
