Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Кристина Динева, Adzena Art Photography
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Ако не сте пламенно усърдни в работното си занимание, значи не е вашето нещо. Открийте какво е вашето призвание, поставете си непостижима цел и ще имате смислено занимание цял живот.“, споделя Ивайло Вълканов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Ивайло Вълканов и по професия бях адвокат. Казвам бях, защото преди 5 години изоставих професията си, за да се отдам на любовта си към рисуването. Една година по-късно създадох LittlePiecesOfArt. Към днешна дата съм художник на миниатюри, които претворявам в бутикови картички, предпочитани от хора и компании, които държат на проявата на лично отношение в комуникацията си със своите служители, клиенти и бизнес партньори и разбират важността на високото качество. Днес мога да се похваля, че всяка година хиляди LittlePiecesOfArt картички пътуват към различни краища на света, за да носят радост на своите получателите.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя на 14 години. Първата ми работа бе на онези детски, акумулаторни колички по парковете, на които родителите качват децата си. Работех по цял ден в Морската градина в гр. Бургас. С първата си едномесечна заплата от 120 лв си купих маратонки за 110 лв. Днес съм благодарен за тази ми работа, защото тогава, принуден от обстоятелствата, имах възможността да се уча да прекарвам качествено време сам, със себе си, започнах да си задавам въпроси и сам да си отговарям, както и да се уча на това да размишлявам продължително и последователно.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Разбира се. Имаше една мисъл, която гласеше „За кораб без посока няма попътен вятър.“
Ако трябва да дам съвет за правилна стратегия: На първо място започнете да правите това, за което копнеете. И след това го монетизирайте. Всеки човек е призван за нещо на този свят. Открийте го! Оттам нататък вятърът ще започне да духа във вашата посока и нещата стават.., хм, не по-лесни, но далеч по-приятни.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Ще започна с един цитат на Блез Паскал:
“Всички нещастия на човека се дължат на неспособността му да стои тихо в своята стая, усамотен.”
Иначе казано, първото ми работно място ме научи на способността да притихвам в усамотение сам, със себе си. Хората отиват къде ли не и правят какво ли не, само и само, за да не останат твърде дълго сами със себе си. А това е така важно, ако искаме да се научим да се чуваме…
Ако трябва да бъда по-конкретен, влиянието на първото работно място е съществено. Човек за първи път се сблъсква реално с идеята, че парите струват времето и енергията ни, а по-късно и знанията ни. Работна дисциплина, отговорност към поетите ангажименти, самостоятелност в решаването на проблеми, цената на парите – все качествени влияния върху личността.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Инфарктните събития, големите грешки ни влияят най-силно и именно те са предпоставката и за най-големите ни израствания в кариерен план, ако не им позволим да ни смачкат под тежестта си, разбира се. Както каза Ницше, „Онова, което не ни убива, ни прави по-силни.“.
Хората, които оставят най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие, на първо място това са нашите родители: от тях за първи път възприемаме идеята за работа: какво е да работиш, защо работиш, как работиш. Късмет е човек да попадне на добри примери в професионалния си път. Лошият пример може да бъде също добър пример.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Хм, никой не се е родил научен. Ако грешим, значи опитваме. Ако опитваме, значи се учим на нещо различно. Ако се учим на нещо различно, значи се развиваме и всичко е точно. Правилната реакция е да не сме твърде осъдителни спрямо себе си и да не позволяваме на грешките, които неминуемо ще допуснем, да подкопават хъса ни за работа и смелостта ни да пробваме нови начинания и да изследваме непознати хоризонти.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Целеустременост, комбинативност, отдаденост, последователност. За да търпи човек бързо кариерно развитие трябва или да има късмета да попадне на мястото си или да е работохолик или просто редовно да си пише домашното.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
По-горе отговорих, че родителите ни са нашият първи пример за това какво е работа и как се работи. Влиянието на семейството е основополагащо, разбира се, не само по отношение на кариерното развитие, но и спрямо всичко останало. Семейството е свързващият компонент в цивилизационния ни градеж. Без семейство нещата започват малко по малко да губят смисъл и човек лесно може да се отдаде на нихилизъм. Семейството е островът, от който отплаваме, за да изследваме възможностите на неизвестното и към който се връщаме, за да привнесем постигнатото.
Дали трябва да следваме съветите на родителите си?
И да, и не. До един етап на развитие човек е добре да се вслушва в родителите си, но от друг момент нататък задължително трябва да отхвърлим съветите им, за да поемем по своя си, индивидуален път на развитие. Това е част от еволюцията на нещата. Няма как да търпипм развитие, ако единствено повтаряме стари модели, нали?
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Принципно би могла да бъде голяма, зависи от намеренията на приятелите ни. Знаем, че най-добрата реклама е личната препоръка, в този ред на мисли приятелският кръг може да даде много – както в посока кариерно развитие, така и в посока разрастване на бизнес с нови клиенти. Тук ключово е взимането присърце на каузата от страна на приятелите ни.
В България битува една криворазбрана концепция, която най-отчетливо забелязах в адвокатската си практика. Когато отиваш „по работа“ при приятел, се очаква малко или много да ти се направи отстъпка от крайната цена, един вид „той ми е приятел, ще ми вземе по-малко“, а това е сбъркано. Ти имаш нужда от тази услуга, продукт, компетенция, тоест налага ти се да платиш. Имаш приятел, който работи това. Избираш да отидеш при него, не, за да ти вземе по-малко, а за да го подкрепиш в бизнес начинанието му. Ще настояваш да му платиш 100 % от цената, колкото ще платиш и навсякъде другаде. Това е приятелско!
Съвет към всички: ако имате приятели, които се опитват да развиват свой бизнес, споделяйте за него в социалните си мрежи. На вас не ви коства нищо, а за тях това е всичко.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Може и да има, но тази рецепта аз, лично, все още не съм я открил. В адвокатската си практика заспивах с мисълта за делата, които водя от името на клиентите си, събуждах се с тях, понякога и ги сънувах. Сега, като човек, който развива собствен бизнес, е същото. Само който е минал през това знае какво е: като да имаш още едно дете е. Нима можеш да не мислиш детето си?
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Хм, добре е да изживяваме и двете версии на нещата, за да трупаме пъстър опит, който в последствие да ни послужи за ориентир накъде и към какво да поемаме.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Ако не сте пламенно усърдни в работното си занимание, значи не е вашето нещо. Открийте какво е вашето призвание, поставете си непостижима цел и ще имате смислено занимание цял живот.
https://bg.linkedin.com/company/littlepiecesofart
https://www.linkedin.com/in/ivaylo-valkanov-56161b8a/
