Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Това, което постига екипът на компанията е оценката на ръководителя и.“, споделя Светослав Ангелов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Светослав Ангелов и съм основател и програмен директор на Бизнес Академията по Мениджмънт www.bizacademy.bg . Ние разработваме електронни обучения, насочени към успешното интегриране на млади ръководители в ръководните им отговорности. Успоредно с това съм преподавател в УНСС, доктор по Икономика в сферата на бързооборотните стоки и имам над 20 годишен опит в управлението на бизнес организации в търговията и в обслужването. Работил съм в България, в Украйна и в Русия.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Бях 16 годишен, когато започнах работа като общ работник. Това бе лятната ваканция между 8ми и 9ти клас. Първата ми сериозна работа бе като студент при откриването на хотел Хилтън в София.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Аз лично винаги съм се придържал към това човек да има план за развитието си в някакъв обозрим хоризонт. Според мен е важно човек да е наясно към какво се стреми, да разбере какво трябва да направи за да го постигне и да следва стъпките към целта. Така постига мечтите си. Също така е важно обаче и да се адаптира в динамичните времена, в която живеем, защото животът предлага много повече възможности от това, което ние желаем или към което се стремим.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
То е като на първата целувка – помни се за цял живот! Първият работодател има уникалния шанс да създаде добри работни навици, да култивира уважение към труда на другите и да заложи правилно отношение към околните – колеги и клиенти. И тогава човек би търсил и прилагал всичко това във всяка следваща работа, която работи. За съжаление все още между голяма част от българските компании и техните чуждестранни конкуренти у нас съществува осезаема разлика в действащите системи за въвеждане на нови служители, за тяхната пълноценна интеграция и за развитието на знанията и уменията на един служител.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
За мен това е добрият пример и ръководителят. Най-вече се уча от тях. За мен ръководителят трябва да е грамотен и компетентен както в професионален план, така и по отношение на взаимоотношенията с хора. Аз лично очаквам да се уча от своя ръководител, да ми бъде за пример. Особено важно в ролята на ръководител е освен умело да делегираш и мотивираш, но и да си готов и да даваш това, което знаеш. Човек е истински щастлив тогава, когато споделя знанието си, когато дава от себе си! В това отношение най-силен инструмент за мен остава личния пример.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Важно е една организация да има ясна позиция по отношение на допускането на грешки и това да се комуникира ясно. Ако към грешките не се проявява разумно разбиране, хората ще ги е страх да поемат допълнителни отговорности, поради риск от грешки. За мен грешката е урок, инвестиция. Когато човек сгреши е нормално да си зададе въпроса – защо, в какво сгреших? След това трябва да разбере как да не допуска повторно тази грешка. Така се става по-добър в това, което правиш! Трябва да сме наясно, че опитът е именно това – допускане на грешки, но и тяхната корекция. Разбира се много зависи в каква сфера се работи, защото едно е да допуснеш грешка като изготвяш доклад или произвеждаш продукт, съвсем различно е да допуснеш грешка ако си лекар. Въпреки това, не трябва да забравяме, че добрите лекари също стават добри след практика, в която също се допускат грешки.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Срещал съм както свръх-компетентност, солидни знания и отлични резултати, така и арогантност, крайна амбиция и липса на чисто човешка, житейски зрялост. Зависи от възпитанието и ценностната система на човека. Когато си ръководител, ти си оценяван на база на това, което постига екипът ти – т.е. да си ръководител преди всичко е отговорност за действията на други хора, за тяхната мотивация и постижения. Резултати не се постигат с арогантност, а с лидерство.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
При всички положение семейството и средата на израстване оказва основно влияние върху формирането на характера и ценностната система. Дори когато индивидът е зрял, самостоятелен и независим, той се ръководи от модели, които са му демонстрирани в процеса на неговото възпитание. Най-ценните от тях човек възпроизвежда в последствие в работна среда, в отношенията си с хората и при възпитанието на собствените си деца. Ако има хора, които винаги, безрезервно желаят най-доброто за един човек – то това са родителите и най-близките му. До колко обаче техните съвети са приложими в една нова, по-модерна и по-динамична среда – човек трябва сам да прецени.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Ако споделяме с приятелите си и търсим тяхното мнение по важни въпроси, трябва да сме наясно, че те могат да имат различна гледна точка от нашата и могат да виждат ситиуациите по различен начин. И това е следствие от тяхната ценностна система и опит. Има една крилата фраза, че „Всеки съди според собствената си развала!“. Не трябва да очкаваме приятелите ни да мислят като нас. Ако успеят да ни обогатят с различна переспектива и различна гл.т. – това също може да ни помогне да вземем по-информирано решение. И накрая - решението и последствията от него са наша отговорност и изцяло за наша сметка. Добрият приятел по-скоро ще задава въпроси така, че сам да намериш отговорите и това, което е добре за теб.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Дълго време вярвах в това, но с опита разбрах, че е много по-балансирано ако човек приеме работата си като своя същност, като свое „Аз“ и не чертае толкова рязка граница между работа и семейство. Ние сме това, което правим. Ценностите, които стоят в основата на поведението и решенията ни не могат да са различни в личния живот и в работата. Естествено има дни, в които едното взима превес над другото, след това балансът се променя. Всички знаят, че няма по-важно и по-ценно от семейството и въпреки това се стремим към по-отговорна и по-важна работа, която по дефиниция ще изисква повече от нас. Правим го с цел семейството да е по-осигурено. Как при толкова симбиотична връзка да ги разделим? Можем ли? За да съжителстват заедно трябва баланс и от двете страни. Аз си почивам, като съм сред природата със семейството си или като карам мотор. Същевременно обичам работата си и се връщам към нея с желание.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Трябва да има и от двете! Вярвам, че човек трябва периодично да се самопредизвиква с разширяване на отговорностите, нова сфера на знания или нови переспективи. Животът така или иначе ни поставя в такива ситуации. Колкото сме по-открити за ново знание и умения, толкова по интересен и пълноценен става както нашият живот, така и на хората около нас. Рядко човек остава само в една сфера на познанието. При мен на всеки 10 години настъпва подобна промяна. Преминах от сферата на обслужването, през търговията с бързооборотни стоки, последно се развивам в сферата на образованието и споделяне на наученото. Всяка от тези индустрии дава различни знания и умения, а и не ми е скучно J
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Моят опит показва,че човек трябва да има план, да проявява постоянство при постигането му и да е адаптивен към промените. Успех се постига чрез силата на знанието и на добрата практика.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
