Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Преди няколко години имах удоволствието да имам обучител/треньор, който и до ден днешен ми помага в ключови ситуации. На първата ни среща поставихме цели, на които ограничена от собствените си вярвания буквално извиках: “Абсурд! Това е невъзможно, никога няма да си постигнем целите!”. Той замълча за кратко, помоли ме да се абстрахирам от личното си мнение и въпреки това са разпиша план как мога да постигна въпросните цели. Около 8 или 9 месеца по-късно планът беше изпълнен и абсолютно всички цели бяха постигнати. Какво научих от тази ситуация ли? Не само, че няма невъзможни неща, но и колко е важно да се планира. И дори да планирането да се обърка, ако си адаптивен, ще се справиш.“, споделя Стефка Георгиева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Стефка Георгиева, основател на дигитална агенция ADvantage, и се занимавам с дигитален маркетинг вече 10 години. Първоначално маркетингът за мен беше само хоби и странична дейност, но с упоритост и щипка късмет, успях да го превърна в професия. Обичам да съчетавам креативната част с анализите и статистиките, а създаването на стратегии е най-голямата ми страст и удоволствие.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
На 16-годишна възраст започнах да помагам в работата на майка ми през уикендите. На 20 години подписах първия си трудов договор. Бях студент в специалност “Българска филология” и реших, че през лятото е време да работя. Направих си CV, кандидатствах по няколко онлайн обяви, а две седмици по-късно заминах за Созопол. Имаше обявена свободна позиция за продавач-консултант в магазин за бижута и съм изключително щастлива, че направих тази крачка. Работното време не беше никак кратко, но пък уменията в комуникацията и продажбите, които усвоих тогава, до ден днешен ми служат добре.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Като маркетолог, веднага смело ще отговоря да! Въпреки, че при мен липсваше такава. Бях взела решение да пробвам различни сфери и да се убедя практически коя ми допада най-много. Поглеждайки назад, не мисля, че беше грешно решение, но ако имах кариерна стратегия, със сигурност щях да си спестя години лутане.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Огромно и фундаментално. Първото работно място оформя работна ни етика, морал и култура. Имах огромен късмет с първата си работа. Работодателят ми беше взискателен, но и много спокоен човек, който обясняваше стъпка по стъпка всичко, което е необходимо да усвоя като умения. Това ми помогна да развия упоритостта си и умението за работа в екип. Първият ми работодател в дигитална агенция пък ме научи да нося отговорност за себе си, за решенията, които взимам, но го направи с такава лекота и подкрепа, че винаги ще му бъда благодарна за това!
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Тук мисля, че отговорът би бил индивидуален за всеки един от нас. Ние сме различни хора и имаме различни важни фигури в живота. Ако е необходимо да отговоря с една дума, то тя ще бъде “ментор”.
В днешно време има доста програми, в които младежи могат да се срещнат или намерят ментор по избрана от тях тема или кариерно направление.
В моя личен случай, най-голям отпечатък може би е оставила майка ми. Тя винаги ми е споделяла колко обича работата си и изобщо колко обича да работи с хора. Въпреки, че понякога се е прибирала изключително уморена от работа, винаги беше усмихната. Тя ме научи да обичам това, което правя и да намирам позитивната страна и хубавите моменти във всяка сфера на дейност.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да помислим къде сгрешихме, защо сгрешихме и да намерим по-подходящо решение за следващия път, в който попаднем в сходна ситуация.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Без значение дали говорим за корпоративната среда или не, смятам, че има три основни качества, които са изключително важни за бързото кариерно развитие и това са: упоритост, любознателност и адаптивност.
Това се потвърди и от личните ми наблюдения, когато започнах да сформирам екипи и обучавам по-младши колеги. Ако един човек, дори без опит в дадена сфера, е упорит, то рано или късно ще постигне целта си и ще стане добър в избрана от него сфера. Упоритостта е може би най-важното качеството от трите изброени.
Ако същия този човек е любознателен, той ще търси нова информация, ще научава нови умения пряко или косвено свързани с работата му. Това ще му помогне да надскача себе си всеки ден с малки стъпки.
А що се отнася до адаптивността - ако един специалист е упорит, любознателен И адаптивен - то шансът да не стигне до върха на кариерната стълбичка, която е избрал, е изключително малък. Да си адаптивен (или гъвкав) в дадени ситуации е важно, защото ако не си готов да се “огънеш” в дадени моменти, можеш да имаш повече пропуснати ползи, отколкото човек би предполагал на пръв поглед.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
На този въпрос смятам, че неволно отговорих по-горе, но тук ще си позволя да направя допълнение. Много е важен примерът за кариерно развитие, който родителите дават. Има родители, които са изключително амбициозни и такива, които не са. И в това няма нищо лошо. Важното е родителят да бъде наблюдателен и да подкрепя детето си в решенията и да му бъде опора, а не наставник. В семейство с хирурзи може да се роди музикант, и в семейство на въглищари може да се роди философ. Семейството, по мое мнение, трябва да ни помага и подкрепя в кариерния път, но не и да и да го определя еднолично.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Това вече е труден въпрос. Но тук ще си позволя да цитирам, макар и не дословно, една арабска поговорка: “Ако си в компания на четирима интелигентни души - станеш петия. Ако си в компания на четирима души на изкуството - ще стане петия. Ако си в компанията на четирима преуспели души - ще станеш петия. Ако си компанията на четирима глупаци - ще станеш петия.” Разбира се, това е личен избор и волята изиграе огромно влияние, но в по-голяма степен съм съгласна със сентенцията.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Рецепта - едва ли. Ако обичаш работата си и душата ти “пее и гори” в нея, защо да я ограничаваш? От друга страна, ако си семейно ориентиран човек и изборът ти на професия е базиран единствено на финансови решения, нима това е лошо? Балансът за всеки един от нас е различен.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Диагонално!? Шегувам се 😀
В 20-те си, моята лична препоръка е професионалистите да се развиват хоризонтално. Тогава сме енергични, мотивирани, учим бързо, усвояваме нови умения с лекота и полагаме изключително стабилна основа, върху която да стъпим, когато в края на 20-те и началото на 30-те решим дали искаме да се развиваме вертикално или не.
Според мен, за вертикалното развитие е необходим житейски опит и осъзнатост, които в началото на 20-те по-честно липсват. Разбира се, изключения винаги има, но сякаш стават все по-малко през последните години.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не е съвет, история е, чиято сентенция имаше същия ефект.
Преди няколко години имах удоволствието да имам обучител/треньор, който и до ден днешен ми помага в ключови ситуации. На първата ни среща поставихме цели, на които ограничена от собствените си вярвания буквално извиках: “Абсурд! Това е невъзможно, никога няма да си постигнем целите!”. Той замълча за кратко, помоли ме да се абстрахирам от личното си мнение и въпреки това са разпиша план как мога да постигна въпросните цели.
Около 8 или 9 месеца по-късно планът беше изпълнен и абсолютно всички цели бяха постигнати. Какво научих от тази ситуация ли? Не само, че няма невъзможни неща, но и колко е важно да се планира. И дори да планирането да се обърка, ако си адаптивен, ще се справиш.
