Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Александър Кацев
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Човек принципно изживява кариерните си грешки на по-дълги интервали; следователно има повече време да се научи от тях и да се отърси.“, споделя Калина Тонковска, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Калина Тонковска и съм изпълнителен директор на българо-английската компанията Programmatic. По образование съм психолог, но професионално се занимавам със софтуерни решения. Първият ми продукт се роди след гимназията и макар че не беше успешен, оттогава съм запалена по продуктовата разработка. Другите ми страсти са азиатската кухня, джаз и блус музиката.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
На 18 години, макар че исках да започна доста по-рано. Първата ми работа беше като специалист по човешки ресурси. Тогава не знаех изобщо какво означава това, но покрай психологията ми се стори като добро решение.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Аз съм човек на плановете и бих казала - да. Те обикновено не се случват както сме ги намислили, но ни помагат да си начертаем маршрут. Ако знаем накъде вървим, знаем и какви инструменти и умения трябва да съберем по пътя. Това е успешната стратегия, според мен.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Индивидуално, но със сигурност оставя сериозен отпечатък. В моя случай първата работа нямаше общо с това, което исках да правя, но ми създаде основни професионални навици. Във всяка роля може да намериш нещо полезно. Прекият ми ръководител също така беше изключително отдаден, мотивиращ и търпелив.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Моментите на хаос, в които нямаме конкретни инструкции и се налага емпирично да научим какво работи и какво не. Хората, които в тези моменти са ни помогнали и тези, които са пречили, оставят следа.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Правилно е да поемем отговорност за грешката, независимо от факторите довели до нея. Както и да се замислим какво по-различно трябва да направим при следваща подобна ситуация. Твърде много хора губят ресурси в задълбаване на вече отминали ситуации и твърде малко хора мислят превантивно за бъдещи такива.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Наскоро гледах интервю с изпълнителния директор на NVIDEA и той спомена за търпимостта на болка. Това може би е най-отличителното качество. Човек принципно изживява кариерните си грешки на по-дълги интервали; следователно има повече време да се научи от тях и да се отърси. При бързото развитие, този интервал се скъсява и се получава един почти непрестанен цикъл от грешки. Човек трябва да реагира много бързо, без его и да се учи в движение.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Не трябва да следваме чужди съвети на сляпо, било то и от роднини. Ако те са в нашата сфера и/или имат подобен опит, няма лошо да се консултираме с тях. Важно е да чуваме различни мнения и да обменяме опит. Майка ми е в друга сфера изцяло, но заема висока позиция и често се допитвам до нея, особено що се отнася до ръководни казуси.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Ключова, но не задължително директна. Трябва да имаме социален кръг, който да ни подтиква да се развиваме непрестанно и да мислим критично. Социалната среда оказва силно влияние върху нашето лично развитие и може да се окаже, че ни дърпа надолу и кариерно.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Ако има, не съм я открила. За мен личният и професионален живот са едно общо, тъй като интересите ми се преплитат.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Остаряла е концепцията, че трябва да работиш 10 години на едно място и в един департамент, за да имаш успешна и стабилна кариера. Аз бях четири години специалист човешки ресурси, но по същото време работих по два стартъпа и няколко технологични продукта. Първите години в кариерното развитие (и не само) са за експериментиране. Така че, комбинацията от двете е оптимална.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Малко ще прозвучи като мотивационен пост в LinkedIn, но тази ситуация най-много резонира с въпроса. На първото ми интервюто, ръководителят ме попита защо искам толкова рано да започна работа. Казах му, че ако започна пет години преди всички останали, ще имам поне пет години преднина и повече време за учене. Впоследствие се оказа, че ме е наел заради това и по-важното е, че продължи да ме насърчава в този дух. След седем години мога да кажа, че ако не беше той, може би щях да се демотивирам от бъдещи комуникации с хора, които са ме съветвали да намаля темпото и да си заложа по-ниски цели, „подходящи за възрастта“ ми.
Особено на стартиращите сега, бих казала - не си залагайте по-ниски цели, особено по съвет на други хора.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
