Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Форум Ключ
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Крайностите и в двата аспекта – положителни или отрицателни, никога не са добро решение. Емоциите не са добър съветник и често водят до грешки и проблеми.“, споделя Боян Бакърджиев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Боян Бакърджиев и работя в сферата на корпоративните комуникации и връзките с обществеността вече повече почти 20 години. В момента съм мениджър „Корпоративни комуникации и връзки с обществеността“ на няколко компании – SPARK, първата кар шеринг компания у нас, Eldrive – най-голямата мрежа от зарядна инфраструктура за електрически автомобили в България и Renalfa Solarpro Group GmbH – инвестиционна група за чиста енергия и електрическа мобилност. Завършил съм „Масови комуникации“ и „Право“, което смятам за много интересна комбинация, която ми дава особен поглед върху работата и живота. Имам прекрасна съпруга и две невероятни дъщери.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първите ми спечелени с работа пари изкарах като ученик. През ваканцията работех като куриер в една голяма медиа агенция, а и от време на време помагах в една фирма за ТВ декори. Там научих, че 90% от декорите на телевизионните студиа, особено тези извън телевизиите, се крепят на гафер и свински опашки, но това никак не е проблемно. Първият ми официален трудов договор сключих, когато бях втора година студент и на 19 години. Ангажирането с постоянна работа толкова рано е както полезно, така и рисково. При дипломирането ми вече водех колегите си с над три години трудов стаж, но постоянната трудова заетост и посещаването на лекции не са особено съвместими процеси. Имах късмета, че повечето ни лекции бяха след 18 часа или през уикенда, но със сигурност съм изпуснал голяма част от тях. А това не е добре, особено за специалност като „Масови комуникации и връзки с обществеността“, където няма „лекции“ и задължителни учебници, които да се изчетат и запаметят. Отделно, изпуснах голяма част от чисто социалните контакти с колегите си от потока и нямам толкова силна връзка с тях, колкото имат тези, които не работеха от втората година. В нашата професия голяма част от работата е нетуъркинг и познанства, освен знания и умения. Въпреки това, мисля че тогава това беше правилното решение за мен и не съжалявам.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Не знам дали стратегия е правилната дума, но със сигурност трябва да има цел и посока. Ако ги имаме и полагаме усилия, за да ги постигнем, това ще ни даде много. От една страна би ни помогнало в кариерното израстване, а от друга ни дава ценни уроци, ако кариерата ни не се развива. На 18 - 20 години няма как да очакваме младите хора да имат ясна и конкретна концепция какво искат да правят и как да се развиват, през остатъка от живота си. Но е важно да имат цел и посока, в която да развиват първо знанията и уменията си, а след това и кариерата си.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Според мен е много сериозно. Първото работно място е там, където „умират“ младежките представи за работата и се изграждат основите на работната култура и навици. Примерът, който първият екип и работодател дават, може да определящ е за цялостната ви кариера. И в положителна и в отрицателна посока. Има събития и ситуации, чиито анализ и преценка изискват житейски опит, за да бъдат правилно разбрани и да се извлекат поуките от тях. Всяка ситуация е урок, но на 20 години реагираме по-скоро силно емоционално, което неминуемо пречи да се стигне до правилната оценка и извод. Аз съм научил много важни и ценни уроци от първия си пряк ръководител, които помня и спазвам и до днес. За мениджмънта наемането на млади хора без опит трябва да е както възможност, така и отговорност. Аз бих го сравнил с ролята на първия учител в училището – възпитанието е роля на семейството, но изграждането на навици за учене, в случая работа, е споделена отговорност. Отново ще се върна към силната емоционалност на младите хора. Не можем да очакваме, че те ще се включат към работната среда, екип и процеси веднага. За мен такъв тип служители имат нужда от по-лично отношение и внимание – не знам дали менторство е правилния термин в случая, но подкрепа и разбиране със сигурност.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Според мен, това са първите мениджъри и силно стресови ситуации – както положителни, така и негативни. Аз винаги ще помня първия си мениджър, защото ми е показал много и е инвестирал от личното си време, за да ме обучи и да ми обясни работата и бранша. Най-ценният урок, който ми е предала, е да правя ясно разграничение между лични и служебни отношения. Личните отношения нямат място в работната среда. Извън офиса може да сме приятели и близки, но в работа сме екип и колеги и трябва да има ясно разграничение на тези отношения. Един добър мениджър дава добър пример, а един лош е ценен урок. Единствено трябва да можеш да извлечеш правилните впечатления от ситуацията. Първите успехи и провали също са много ценни. Тук отново ролята на добрия мениджър е да поощрява, но да не позволява прекомерно „летене в облаците“. При провал или грешка е същото – трябва да се обяснят грешките и да стане ясна отговорността, която всеки носи за действията си, но без ескалация и травми. Добрият мениджър умее да балансира точно тези емоции на екипа си и да го води като лидер с професионализъм и добър пример.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Анализ и поука. Грешката може да е в резултат на много фактори – както зависещи от нас, така и напълно независещи. Ако причината е в нас, то следва да направим анализ защо е допусната, какво сме направили или не сме направили правилно и как в друга подобна ситуация да сме по-подготвени. Ако имаме пропуск в знанията и уменията как можем да го запълним и да сме по-добри професионалисти. Ако причината не зависи от нас какво сме могли да направим, за да се застраховаме от такъв тип развитие на ситуацията. Изобщо, анализа на собствените ни действия и планове е много важен във всеки аспект от работата ни. Можеше ли да се случи още по-добре, къде имаме пропуски, ако управляваме екип – дали сме го менажирали максимално ефективно и какво би могло да се подобри. Така всеки следващ път ще сме още по-подготвени и ще действаме по-професионално.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Адаптивност, професионализъм и увереност. Трябва да можеш да се адаптираш според ситуацията, защото плановете са перфектни до момента, в който не започне изпълнението им. След това се адаптираш според развитието на ситуацията и гониш най-добрия възможен изход. Професионализъм, защото когато вършиш нещо, трябва да си сигурен, че го правиш по най-добрия начин, според възможностите и уменията си. Ако имаш нужда от помощ или съвет не е срамно да поискаш от екипа си. Човекът – оркестър не е добра професионална роля. Нито е стабилна в дългосрочен план. Увереността е ключова за кариерното развитие, защото ако не си уверен в уменията си няма как работодателят или екипът ти да е уверен в тях. Тук отново са много ценни балансът и трезвата оценка. За тях е нужен житейски опит и обикновено идват сами. Залитането в крайности е грешно във всеки един случай.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Огромна. Подкрепата от страна на семейството е изключително ценна за психическото състояние на всеки. Но и в този аспект трябва да се намери баланс – кариерата не трябва да за сметка на отношенията със семейството и обратното – семейството не следва да пречка за кариерното развитие. Аз имам щастието да имам прекрасна съпруга, която ме подкрепя и това ми дава много сериозна опора и увереност. Тя беше в основата на решението да започна да уча „Право“ на 32 години с две деца, едното от които бебе към онзи момент. Да имаш такъв стълб на опора в живота си е безценно.
За съветите на родителите темата е много деликатна. Със сигурност те имат много по-сериозен житейски опит и съветите им са ценни, но разликата в поколенията понякога е проблем. В повечето случаи не можем да очакваме родителите да вникнат в спецификата на новите професии, точно както един ден и ние няма да можем да разберем напълно професиите на децата си. Със сигурност родителите винаги искат най-доброто за децата си и съветите им трябва най-малкото да се взимат под сериозно внимание.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Също много сериозна. Приятелите обикновено са хора от нашето поколение и генерация, с които имаме сходни интереси. Тяхната гледна точка е ценна и полезна, а и в много ситуации приятелите са стимул и пример да се развиваме и израстваме кариерно.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
И да има такава рецепта, тя не е универсална. За мен, балансът между личен и професионален живот е ключов. Семейството не следва да е ощетено от кариерата ни. Едно е спорадични извънредни ситуации и служебни ангажименти, които отнемат от времето ни със семейството – това е нормално и разбираемо, но когато това се превърне в постоянна практика нещо не наред. Семейството е опора, а ролята на съпруг и родител е най-важната в живота ни. Успешната кариера е аспект от тази роля, а не самоцел.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Според мен хоризонтално е по-ценно в този етап от живота. Трупането на опит в различни аспекти от дейността на една компания са много важни и ценни. Хоризонталното кариерно развитие ще даде здрава и стабилна основа за последващо вертикално израстване. Също така, различните аспекти на работния процес ще помогнат за осъзнаването и разбирането на процесите в един бизнес, което винаги е ценно. Добрият мениджър разбира различните процеси в компанията и ги познава. Без тези знания едно ранно вертикално израстване може да има като резултат ранно вертикално пропадане в кариерен план и продължителен последващ застой.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Вече споделих единия – личните и служебните отношения не трябва да се смесват. Даде ми го Мила Кръстева преди 20 години. В резултат на критика за работата ми на оперативка (напълно заслужена) аз явно видимо съм реагирал емоционално. Мила ме извика след срещата и ми каза – „Ние сме приятели, но аз съм ти шеф. Приятели сме извън офиса и ще си останем приятели, но докато работим заедно сме колеги и няма как да ми се сърдиш – на нас ни плащат да работим заедно и да се сърдиш и позволяваш на личните отношения и емоции да вземат връх е безкрайно непрофесионално“. До ден днешен спазвам това разделение и това винаги ми е помагало.
Второто е популярната реплика от Междузвездни войни – „Only a sith deals in absolutes”. Крайностите и в двата аспекта – положителни или отрицателни, никога не са добро решение. Емоциите не са добър съветник и често водят до грешки и проблеми.
