Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Убедена съм, че стратегията и добрата подготовка са важен елемент от развитието на всеки един човек. Понякога обаче случайността или редица извънредни събития са толкова важни, колкото и голямата и задълбочена подготовка.“, споделя Диана Митева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Здравейте и благодаря за поканата да бъда гост в „Кариерен барометър“.
Казвам се Диана Митева, банкер и финансист с над 30-годишен опит. Председател съм на УС на Сдружение Дамски форум, на което съм и основател отпреди 17 години. Заедно с всички 150 дами членове на сдружението подкрепяме подобряване на представянето на жените предприемачи, активно развиваме менторска програма от 8 години, която спомага за това младите дами да бъдат по-уверени, по-успешни в кариерите им, личния живот и социалната им дейност в обществото. Член съм на Борда на Фондация за нашите деца - една от най-дългогодишните фондации в България, която работи за приобщаването на децата в нашия живот. Също така съм и стратегически съветник на водещия български инвестиционен посредник „Аларик секюритис“.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя след завършването на своето висше образование на 23-годишна възраст. Работех към катедра „Финанси и Политикономия“ на Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Със сигурност, възнаграждението не беше водещ приоритет за избора ми на първа работа в този момент, а надделя желанието ми да се уча от най-добрите в моята бъдеща професионална реализация.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Убедена съм, че стратегията и добрата подготовка са важен елемент от развитието на всеки един човек. Понякога обаче случайността или редица извънредни събития са толкова важни, колкото и голямата и задълбочена подготовка. Така се случи и със с мен, подготвях се за академична кариера, когато дойде промяната в страната и аз започнах работа в четвъртата регистрирана частна компания в страната. И отново по време на майчинството ми, няколко години след това, прочетох обява във вестник, че се търсят служители в първия клон на чуждестранна банка в България.
С годините човек трудно оставя на случайността решенията си, особено в професионален план, но мога да дам един съвет, който ми е помагал много през годините и досега. Ако не знаеш как да постъпиш или не се чувстваш сигурен в решението си, дай си поне 24 часа, и тогава тръгни към, може би, нестандартното решение. Човек трудно се учи на търпение, но ако успее да управлява егото си и да спре да се опитва да контролира всеки един миг от живота си, постига по-лесно и по-устойчиво целите си!
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място е важна стъпка за оформяне на навиците, според мен. Защо е така? В началото на своята кариера, обикновено човек е много млад и се учи непрекъснато, както от добрите практики, така и от не чак толкова добрите. В частната фирма, за която споменах, бяхме много малко хора и въпреки, че постъпих като икономист, два месеца след постъпването ми заех позицията „Главен счетоводител“. Това е важна и отговорна длъжност, за която не бях готова, нямах го и като цел в развитието си. Но от позиция на времето, мога да кажа, че с помощта на собственика на фирмата, и бившия главен счетоводител, който ни стана впоследствие консултант, научих много страни от управлението на фирмата. Придобих умението да вземам бързи решения, да чета, да уча, да поемам отговорност!
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Аз съм човек, който обича да се учи, да чете, да анализира и да възприема бързо всичко, което би допринесло за собственото ми развитие, както и за подобряване на бизнеса на компанията или организацията. И, разбира се, на обществото като цяло.
Във всяка една организация, във всеки един екип, в който съм работила или участвала, съм се поучавала от хората около мен, независимо на каква позиция съм. Опитвала съм да възприемам и прилагам на практика винаги наученото от лидерите, от водещите хора в организацията. Понякога, дори и години след дадено решение или събитие, съм установявала, как и защо съм стигнала до дадено решение или начин на прилагането му.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Имам любим цитат на Уинстън Чърчил, който гласи: „Успехът не е окончателен, провалът не е фатален. Смелостта са продължиш е това, което има значение“. Грешката или грешните решения за даден момент или ситуация са толкова важни в нашето кариерно развитие, колкото и най-верните ни решения. Защо е така? Винаги си задавайте въпросите: „Защо постъпих по този начин“, „Какво ме предизвика?“, „Защо не помислих повече?“, „Защо не поисках обратна връзка, мнение от моите колеги, партньори, ръководители?“. Анализирайте грешките си, признайте си, че сте човек и може да сгрешите. Забравете за “любимото” си его. Простете си! Имайте куража да продължите и се учете, учете!
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Дори и качествата, които хората трябва да демонстрират, се променят с годините, за да успяват. Но трудолюбие, устойчивост, креативност, дисциплина, лоялност, отвореност към новостите и към мнението на другите хора, постоянното желание за надграждане на знанията, търсене и даване на обратна връзка помагат в най-голяма степен, според мен, за професионалното развитие!
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Моите родители винаги са ме подкрепяли в решенията, които вземам, и съм щастлива, че те ме стимулираха винаги да скачам високо и да повдигам летвата нагоре, нагоре. Всъщност, добрият пример, човечността, отношението към хората и в работния процес като в едно семейство винаги са ми помагали да вървя напред. И обратно, винаги си личи, когато колега има проблеми в семейството, дали от детството или от партньора си в момента, и ако не си го признае и не го приема като проблем, тази ситуация неминуемо се отразява и на работата и в професионалните му отношения! Бъдете честни пред себе и околните, и ще постигате целите си с лекота и устойчивост!
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите винаги са имали и играли голяма роля в живота ми. Аз съм много социален човек и имам приятели и познати във всички сфери на обществения живот в България и чужбина. Уча се от тях, имам и двама-трима ментори, които са важна част от моя личен и професионален път.
Срещала съм, макар и рядко, хора в професионалния си път, които казват: „Аз не се интересувам от мнението на хората“. Какъв е изводът в този случай – ти не се интересуваш от хората и те не те възприемат. Това е естествено последствие от неумението и нежеланието на такива хора да общуват по нормален начин, а единствено зачитайки собственото им мнение. Винаги ще срещаме хора с такива характеристики, но идентифицирайки ги, изберете искате ли да продължите да общувате с тях, искате ли да загубите ценна част от вашия живот в непрекъснати обяснения или борби? Погледнете около вас, пълно е с достойни, добри примери на хора, които ви помагат да се развивате и надграждате себе си!
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Това е един сложен и динамичен въпрос, който върви през целия ни житейски път. Има различни практики първо да установим каква е ситуацията в момента – записваме си в рамките на една седмица всички, което правим за себе си, семейството и работата. И след това си начертаваме желаното съотношение във времето за личен и професионален живот! И после вървим, стъпка по стъпка, към изпълнението! Позволете си да правите грешки при планирането, позволете си да поправяте грешки в процеса на постигане на баланса, който е добър за вас! И не забравяйте, че този баланс е временен в живота, и утре може да имате други желания за постигане.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Този въпрос търпи своето изменение в последно време, защото хората почват да “работят”, постигат кариерни и финансови цели много рано през живота си – в социални медии, през игрови платформи и други. Но много е ценно в този прекрасен период от живота на човека, да се учи, учи, учи – чрез поемане на повече рискове, защото възстановяването е много бързо, чрез смяна на работа, защото можеш и трябва да приемаш различни модели, чрез пътувания или опитности, които са били немислими за твоите родители! Скачайте в дълбокото, млади хора, и бъдете смели! Светът вас чака!
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
„Диана, не се страхувай да скачаш в дълбокото, защото така и аз съм те избрал!“, каза моя пряк ръководител чужденец в една от първите банки, в които съм работила.
Ако чувстваш, че можеш да постигнеш 70 процента от целта, задължително поставяй летвата на 100 процента и бъди сигурен, че ще скочиш повече!
