Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Не забравяйте, че колкото и голяма да е визията, стъпките са малки и се правят всеки ден. Съсредоточете се върху тях.“, споделя Марина Фирова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Здравейте! Радвам се да се запознаем!
Казвам се Марина Фирова. Заемам позицията на Global Learning and Development Manager в Press Ganey Forsta, където ръководя няколко проекта в областта на лидерството, развитието на екипи и нови лидери, личното брандиране на работното място, изграждането на устойчивост и други. Развивам и собствен бизнес в областта на обученията. Моята страст е да виждам как хората растат в своята кариера, в своите организации и в своето личностно развитие. Имам богат опит в създаването на съдържание и провеждането на обучения и уъркшопи пред различни аудитории, както и на различни географски ширини. Професионалист съм в областта на корпоративното обучение и развитие, сертифициран PMP, и притежавам бакалавърска степен по маркетинг.
Истински вярвам в непрекъснатото обучение като основен път за личностно и професионално развитие. Аз самата постоянно уча. Това ми помага да разширявам границите си, за да разбирам по-добре себе си и света около мен. А и ме успокоява. Това посвещение в ученето е основна част от мен още от ранните ми ученически години и вероятно ще остане така до края на живота ми, винаги стремейки се към следващия курс или сертификат.
Любимите ми моменти в живота са, когато виждам, че моята работа, моите обучения или дори моето поведение вдъхновяват другите да се стремят към повече и да мечтаят „на едро“. Твърдо вярвам в добротата като суперсила, поради което моето мото е "Доброта е нормата" (Kindness is THE norm).
От Перник съм. Не се колебайте да споделите шега в тази връзка - въпреки че вярвам, че съм ги чувала всичките, винаги има място за още една! И винаги има и по някоя нова, която да ме изненада!
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми работа беше на 18 години, веднага след като започнах обучение в СУ "Св. Климент Охридски". Започнах като рецепционист в една от престижните, както тогава, така и до днес, частни езикови школи. Записвах курсисти, събирах такси, подреждах учебни материали и зали, варих чай и кафе за курсистите в паузите... много кафе направих в онзи период...:)
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Трябва. Но е важно да знаем, че в много от случаите тази стратегия няма да дойде мигновено. Малцина имат ясна кариерна стратегия в ранен етап. Вероятно тя няма да изкристализира с първата работа и първата година в университета.
Кариерната стратегия е процес и е нормално да опитваме различни неща, докато усетим не само къде е нашата сила, но и къде се чувстваме добре. Това е много важно. Не се ли чувстваме добре, това не е кариера, а задължение.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Голямо, но не и съдбоносно. Освен ако нямаме редкия късмет да попаднем на истински ментор и лидер. Проблемът е, че липсата на опит може да ни възпре от това да го видим и преценим. Но все пак, наистина има такива случаи и добри примери.
Но за мен по-важна от първата работа е втората. При първата нямаш никакви очаквания и впечатления, усещането е смесица от любопитство и плахост. Ти си един бял лист, на който всички други пишат и оставят отпечатък.
При втората работа обаче, листът ти не е съвсем празен. Там вече ги има и твоите забележки и коментари. На втората работа ти вече имаш някакви идеи какво те чака, но и свои собствени изисквания и представи за това какво искаш да получиш и дадеш. Изявил си претенции, показал си характер дори и само заради това, че си търсил тази нова работа и си приложил някакви критерии, за да я намериш. Самочувствието набира сила, започва усещането за кариерно изграждане.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Да имаш ментор или лидер, от който да се учиш е най-голямото богатство. Опитът ми дотук показва, че размерът и репутацията на компанията нямат особено значение, ако попаднеш на „кофти“ лидер. А кой лидер е такъв? Този, който в някакъв етап или момент от съвместната ви работа (за съжаление при много хора това е ежедневно) ви кара да се съмнявате в собствената си интелигентност и възможности.
А кой лидер е „добър“? Със сигурност не е този, с който си „имаме приказката“. Добрият лидер е този, който и за миг няма да ви остави да си стоите на старите лаври в зоната на комфорт, ще бачкате здраво, ще изпитвате дискомфорт от непрекъснат сблъсък с нови предизвикателства, но през цялото време ще получавате онзи така нужен тласък „ти можеш“ и „с теб съм“.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Спри и помисли. Не обвинявай нито себе си, нито другите. Не потъвай в срам и не оставай в миналото. Ако това се беше случило днес, какво по-различно щеше да направиш, знаейки резултата? Вземи урока и смело напред. Ако няма грешки, няма и напредък. Обичай се, щади се. Да си отговорен към постъпките си не означава да се самобичуваш.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Определено да си специалист в областта си е много важно, но за да имаме „напред“, трябва повече. Емоционална устойчивост, умението да „броиш до 10“, адаптивност, ценности и морал, желание за надграждане, желание да учиш, умението да виждаш и други перспективи, отвореност към иновации, умението да виждаш и признаваш качествата на другите, емпатия и човечност, благодарност.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Защо не, ако ни вършат работа. Тука нещата са доста лични. Зависи и от какво семейство произлизаш и дали чувстваш, че съветите и примерът, който получаваш са правилните.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Същата като по-горе. Разчитай на вътрешните ти ценности и морал. Ако не съвпадат с това, което приятелският или семейният ти кръг демонстрират, тогава промени курса.
Мога само да кажа, че това кого слушаш и гледаш в живота има огромно значение. Кръгът около теб може да те потопи, да те замрази на едно място, а може и да те изстреля.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Трудно е, когато работата ти доставя удоволствие, а в някои случаи е и твоя страст. Аз винаги съм казвала, че всичко е наред, докато никой не страда. Ако някой по линията страда (съпруг/а, деца, роднини, приятели) от твоята липса, нещо не е наред и е време да нещата да се изговорят.
При мен например, понякога се случва да трябва да поработя и вечерта. Когато работата е креативна, човек често изпада в тази ситуация. Креативността не се случва точно на срещата с екипа в 10:00. Тя връхлита по всяко време. Например, ако ми хрумне идея или искам да доправя нещо преди презентация на следващия ден, въпреки че съм на компютъра извън работното време, никога не изпращам имейли след 18:00 часа и стоя offline в Teams. Първо, няма на кого да се доказвам с това, че работя извън работно време, и второ, задавам грешни сигнали, че съм в работен режим. Аз работя изключително много със САЩ, Канада, Австралия и границата и балансът много лесно могат да се нарушат, особено когато си в международна среда и напасването на часовете може да бъде проблемно.
Тайната е в това да се научиш да слагаш границите рано в кариерното развитие. Не в етапа, в който половината компания зависи от твоите решения и всички знаят, че работиш и през нощта, ако трябва. И не позволявайте, скъпи млади хора, някой да ви внуши, че работата до изтощение и припадък, и най-вече извън работното време, ще ви издигне в очите на мениджъра или ще е мерило за вашия капацитет. Голяма грешка.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Отново строго индивидуално. Макар че опитът често идва с промяната, както на работата, така и на кръга, който идва с нея. Но ако човек усеща, че получава достатъчно от мястото, на което се намира, и има правилните примери за подражание, може да се придържа към същото място и с години, без значение в кой етап от живота си се намира. Личната удовлетвореност и получаването на признание от колеги и лидери са един от основните показатели за успех в кариерата.
Но все пак младостта предразполага за движение по хоризонталата. Търпимостта ни е по-висока, желанието да учим, да опознаваме хора и търсим себе си в професията. Това е време да създаваме контакти и да чертаем кръг.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не забравяйте, че колкото и голяма да е визията, стъпките са малки и се правят всеки ден. Съсредоточете се върху тях.
