Автор: Бисер Кунчев
Снимка: KARE studio
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Когато работя, се старая да не мисля за нищо лично, и обратно – когато прекарвам време със семейството и приятелите си, се опитвам да се насладя на момента и да не пренасям служебните си проблеми вкъщи.“, споделя Силвия Петрова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Силвия и проявявам интерес към маркетинга и комуникациите още от годините в гимназията. Имам повече от 17 години опит в тази сфера, като съм била част от екипите на различни технологични компании – продуктова компания, системни интегратори, аутсорсинг компания, дистрибутор. През годините съм работила по комуникационни проекти за изграждане и развитие на брандове, работодателска марка и имидж; бизнес развитие; създаване, развиване и поддържане на партньорски отношения; корпоративна социална отговорност и много други.
От 2018 година съм част от софтуерната компания, лидер в сферата на киберсигурността, Acronis. Към момента заемам позицията Регионален мениджър маркетинг и комуникации за региона Балкани, Средиземноморие, Турция и Израел.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя на непълен работен ден, когато бях на 20 години като учител по английски език на деца в едно столично училища. Тогава бях студентка първи курс в УНСС, специалност Маркетинг, но благодарение на сертификат TOEFL, който тогава притежавах и беше валиден към онзи момент, имах възможността да започна тази работа. Харесваше ми екипа, но вътрешно в себе си знаех, че това е нещо временно, само докато завърша образованието си в сферата на маркетинга и комуникациите. И за миг не съм се колебала да следвам крайната си цел, която си бях поставила и за която мечтаех.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
За мен целенасоченият стремеж към кариерно развитие не е толкова важен, колкото да откриеш и да се занимаваш с това, което ти харесва и ти носи удоволствие и удовлетвореност. Когато намериш своя път, следваш го, учиш се и полагаш ежедневно усилия, успехите в кариерен план няма да закъснеят.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Много често първото работно място се различава драстично от това, с което ще се занимава човек през целия си живот като естество на работа и задължения. Но въпреки това е изключително важно, тъй като помага за формирането на някои базови трудови навици като екипна работа, организационни умения, поемане на отговорност, проактивност, работна дисциплина и много други.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Изключително важен е всеки пряк мениджър, който ти гласува доверие и ти предоставя възможността да покажеш своите знания и умения като същевременно ти вдъхва увереност, че можеш да се справиш. И не само - всички хора, с които през годините споделяш кариерния си път като ментори, колеги, мрежата от професионални контакти, които изграждаш, влияят в различен аспект върху кариерното развитие. От значение е сектора, в който се развиваш, проектите, по които работиш, както и моментите на повишение, когато получаваш признание за положените усилия. И не на последно място искам да спомена и трудните ситуации, в които попадаш или допускаш грешка, и начинът, по който ги възприемаш и се справяш с тях.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Най-важно за мен е способността да си признаеш грешката си без притеснения и да се извиниш. Всички се учим ежедневно, светът в който живеем е толкова динамичен и е напълно нормално е да грешим. Следващата стъпка е да анализираш как се е стигнало до тази грешка и какво трябва да промениш в себе си не само, за да я отстраниш, но и да си вземеш урок от ситуацията за в бъдеще и да надградиш себе си.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Прекалено бързото кариерно развитие според мен е неустойчиво в дългосрочен план. Когато получиш отговорности, за които нямаш необходимата подготовка, задълбочени знания и опит, рано или късно ще се провалиш. Само силна амбиция за израстване и стремеж към постигане на успех и напредък в кариерата не са достатъчни. Аз лично съм привърженик на плавното израстване, при което всичко се случва по естествен път, макар че отнема доста повече години.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството, в което човек израства, възпитава в него базови качества и добродетели, които неминуемо оказват влияние върху неговото по-нататъшно развитие в живота, както и върху професионалния му път. Родителите са тези, които трябва да положат основите на качества като любопитство и жажда за знание и самоусъвършенстване, честност, упоритост, уважение, способност за поемане на отговорност и само така той ще бъде подготвен за живота и ще може да взема най-правилните решения на различни етапи от него, както в личен, така и в професионален план. Най-важни са разбирането, подкрепата и увереността във собствените качества, които дава семейството, а всичко останало трябва да бъде въпрос на избор според личните интереси на всеки.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите са хора, които всеки човек сам избира, и най-често споделя сходни възгледи и интереси с тях. Те могат да дадат ценен съвет или насока във важен момент от кариерния път, споделяйки своето мнение, или емоционална подкрепа, подобна на тази, която получаваме от семейството. Те са хората, които могат да погледната ситуацията като странични наблюдатели, да направят обективна преценка и да ни дадат приятелски съвет или да направят конструктивна критика.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Да, и на мен ми отне известен брой години, докато я открия, но сега се радвам на възможността и способността да отделям личното от професионалното и да умея да се фокусирам само върху това, което правя в момента. Когато работя, се старая да не мисля за нищо лично, и обратно – когато прекарвам време със семейството и приятелите си, се опитвам да се насладя на момента и да не пренасям служебните си проблеми вкъщи.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Според мен хоризонталното е много по-разумно, защото всеки има нужда от време да натрупа практически умения и опит, преминавайки от стъпало на стъпало по кариерната стълбица, да ги затвърди и да добие увереност, за да се стреми към по-високи цели.
Със сигурност в наши дни младите хора мечтаят и се стремят към бързо вертикално кариерно израстване, но от друга страна те нямат опит и виждат само положителното в това, като пропускат всички негативи, които носи със себе си като непосилни отговорности, стрес и професионално прегряване.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Това, което съм чувала често през годините като съвет и потвърждавам, е че никога не трябва да се поставя за цел само и единствено кариерно развитие. Намерете това, което ви харесва и ви е интересно и го правете с удоволствие.
Опитвайте се да учите нещо ново всеки ден, да полагате усилия и никога да не се отказвате, когато срещате трудности, да изграждате мрежа от контакти, да се адаптирате бързо към промените. Само тогава всичко се случва плавно, по естествен начин и успехите не закъсняват.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent
