Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Ник Торнин
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Колегите ни подкрепят ежедневно, споделят опит и знания, и често са тези, които ни вдъхновяват да станем по-добри в работата си.“, споделя Михаела Василева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Михаела Василева, по професия и образование съм юрист. Завърших образованието си в Нидерландия, след което се върнах в България за да се квалифицирам като адвокат и да започна кариерата си тук. От 5 години управлявам правния отдел на нидерландски холдинг, а от скоро съм и предприемач, като поех това предизвикателство с надеждата да добавим стойност за българския бизнес. От половин година съм управляващ съдружник за България в новото ни бизнес начинание – Xpedite. Мисията ни с Xpedite е да помагаме на бизнеса и служителите успешно да преминат през промените, които вече настъпват с навлизането на Изкуствения Интелект. Смятам, че неминуемо, в много индустрии, успешната кариера ще изисква умения за боравене с Изкуствен Интелект. Също така вярвам, че трябва да бъдем подготвени за „професиите на бъдещето“.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата си работа започнах точно преди да навърша 17 г., лятото между 11-ти и 12-ти клас. Вече отдавна бях взела решението да следвам право и исках да видя как се случват нещата в истинския свят. Седнах и намерих контактите на почти всички адвокатски кантори в София и започнах да пиша имейли. Отговориха ми от една (но правилната!). Не очаквах заплащане и не мога да опиша колко горда бях, че освен възможността да се уча от едни от най-добрите адвокати в страната, ще получавам и възнаграждение. Оказа се, че обожавам да работя. Въпреки, че съвсем естествено първоначално разнасях книжа из съдилищата, възможността да изградя правилните работни навици от толкова ранна възраст и да попадна в правилната за това среда е нещо, за което винаги ще съм благодарна. Също така, там срещнах и хора, които след това изиграха още по-важна и ключова роля в професионалния ми път.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
И да и не. Разбира се, важно е да имаме цели и стратегия как да ги постигнем и да не се отказваме. Но само ако тази стратегия ни води към цел, която е автентична за нас и ще ни направи истински щастливи. Важно е да не се оглеждаме в чуждите кариери, в това как смятаме, че „трябва“ да се развие кариерата ни. И ако усетим, че пътят по който сме поели не е нашият, да имаме смелост да сменим посоката. В моята кариера е имало моменти, в които целта е напълно ясна, както и стратегията за постигането и, което е водило до съответните резултати. Имало е и моменти, когато нещата се развиват напълно противно на , но плановетеот перспективата на времето съм изключително щастлива за всички непланирани възможности, които не съм пропуснала, заради сляпо следване на „стратегията“.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Както първите 7 години са важни за формиране на основните навици и ценности на едно дете, така и първото, дори първите няколко работни места имат огромна роля. Според мен, при избора на работно място в началото на кариерата възнаграждението не трябва да бъде водещ фактор за сметка на това какво бихме научили и какви умения бихме изградили.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
На първо място, ръководителите играят огромна роля и имат директно влияние върху нашето развитие и кариерно израстване. Един добър шеф не само поставя предизвикателства, но и предоставя подкрепа и възможности за обучение и растеж. Техният стил на управление и обратна връзка могат да определят нашето самочувствие и мотивация на работното място.
Колегите също играят огромна роля. Колегите ни подкрепят ежедневно, споделят опит и знания, и често са тези, които ни вдъхновяват да станем по-добри в работата си. Един добър колега може да бъде ментор, приятел и съветник в едно.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да анализираш себе си и ситуацията/грешката обективно без да се съдиш, но и без да си търсиш оправдания. Поемането на лична отговорност за мен е основно качество, което се цени повече от „безгрешието“, защото безгрешни хора няма. Най-правилната реакция е ясно да разбереш причинните за допуснатата грешка, да ги анализираш и да поемеш лична отговорност там където я има. Без оправдания, но и без срам. Никога до сега не съм срещала негативно отношение или последици, когато ясно съм разбирала грешките си и съм поемала отговорност за тях. Напротив, това показва фокус върху голямата картина.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Любопитство, проактивност и упоритост. Хората, които дават всичко от себе си.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Смятам, че подкрепата на семейството е от голямо значение. Също така, според мен сме по-склонни да следваме съвети, които са поискани и родителите трябва да се сдържат от непотърсени съвети. Моите родители винаги са ми давали съвети, само ако съм ги потърсила. Винаги са ме насърчавали да правя сама изборите си и са ме подкрепяли в тези избори. В семейството ми няма юристи, но когато аз окончателно взех решението си да тръгна по този път, подкрепата им беше много силна и това ми даде допълнителна увереност, че ще се справя. При всяко по-важно решение съм се съветвала с тях и съветът винаги завършва с думите: „Направи това, което ти сметнеш за най-добре. Всичко ще се нареди.“ Така с годините изградих увереност в собствената си преценка. Също така, родителите ми винаги са били предприемачи и това, че съм израснала в такава среда ми помогна да взема решението да се впусна и в това приключение без много, много да му мисля, защото са ми предали нагласата, че „не е страшно“.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
„Ние сме средностатистическото на петте души с които най-често общуваме.“ Може да е клише, но аз вярвам че клишетата са такива, защото са верни. Така че отговорът е – ролята им е голяма. Особено в ранните етапи на развитието ни, когато сме по-млади и се влияем много повече от мнението на средата си. Много е важно да имаме такива хора около нас, които ни разбират, дават ни енергия и подкрепят амбициите ни.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Когато обичаш това, което правиш, то те зарежда и изпълва с енергия. За това и никога не съм имала нужда от този „баланс“. Професионалният ми живот просто е част от живота ми, както всичко останало. Стремя се всички аспекти от него да съществуват в хармония, а формулата за това според мен е да обичаш всичко, което правиш, независимо в работен или личен план.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Хоризонталното кариерно развитие може да бъде изключително полезно за тези, които искат да натрупат широк спектър от умения и знания, преди да се специализират в определена област. Това е особено важно за хората, които все още откриват своите силни страни и интереси или желаят да бъдат гъвкави и адаптивни в различни професионални ситуации. Преминаването през различни роли и отдели също така помага за изграждане на широка мрежа от контакти.
Вертикалното кариерно развитие, от друга страна, е подходящо за тези, които имат ясно определени цели и амбиции в конкретна област. Това позволява на професионалистите да се фокусират и специализират. Специализацията и дълбоката експертиза често са високо ценени и могат да отворят много врати за професионално развитие.
В крайна сметка, и двата подхода имат своите предимства и недостатъци, и е важно човек да избере пътя, който най-добре съответства на неговите лични и професионални цели.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Влюбете се в това, което правите!
