708

С труд, упоритост и стремеж към нови знания всичко може да бъде постигнато

Автор: Бисер Кунчев

Снимка: Личен архив

Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.

Научен съм да уважавам труда на всеки един човек, независимо от естеството на работата му. Като ръководител на голям екип от хора винаги съм се старал да давам добър пример и да работя „рамо до рамо“ с колегите си.“, споделя Борислав Димитров, поредният ми гост в рубриката.

 

Кой е той?

Казвам се Борислав Димитров и съм регионален търговски мениджър на модния бранд „Reserved“ за България, Северна Македония и Гърция.

На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?

Официално започнах да работя на 18-годишна възраст и тогава получих и първото си възнаграждение.

Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?

Според мен, в началото на професионалния ни път приоритет трябва да бъдат упоритостта, последователността и постоянството. Стратегията би следвало да се формира на по-късен етап, когато сме натрупали достатъчно опит и сме открили кои са нашите силни страни, и интереси.

В началото е по-важно да бъдем отворени към нови възможности, да учим и да се развиваме чрез практика. С течение на времето, когато имаме по-добра представа за това какво искаме да постигнем в кариерата си, можем да структурираме ясен план за постигане на целите си. Тогава стратегията става ключов инструмент за последващото устойчиво развитие и напредък.

Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?

За мен първото работно място оказва огромно влияние върху изграждането на кариерни навици. Начинът на работа, който виждаме и на който се учим в началото на професионалния си път, чесо задава основата за бъдещото ни развитие. За младите хора е много лесно да възприемат моделите на поведение и работна етика на колегите си, което може да формира трайни навици.

В моя случай, първите ми професионални стъпки, средата и хората, с които работех, изиграха ключова роля за това какъв е модела ми на работа към днешна дата.

Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?

Събитията и хората, които оставят най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие често са свързани с примери за усърдна работа, отговорност и високо ниво на професионализъм. Добрият пример, независимо дали идва от ръководител, или от колега, винаги оказва влияние. Моите лични наблюдения са, че в повечето случаи най-силно въздействие имат хората на по-високи позиции в организацията, които служат като модели за подражание и ни показват как да се справяме с предизвикателствата в работата среда. 

Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?

Грешките са неизбежна част от развитието ни, но точно те ни дават възможност да растем, ако реагираме с отговорност и желание за усъвършенстване. Важно е да не се разочароваме от себе си, а да продължим напред с ясната цел да подобрим себе си и работата си.

Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?

Хората, които търпят бързо кариерно развитие обикновено демонстрират няколко ключови качества, сред които отговорността и упоритостта са водещи. Независимо дали притежават силни лидерски умения или изявени професионални способности, най-важни са постоянството и желанието да се учат, и развиват. Отговорността към поставените задачи и ангажименти, съчетана с упоритост и стремеж към постигане на високи резултати, са основните фактори, които отличават успешните професионалисти и водят до бърз напредък в кариерното развитие.

Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?

Семейството влияе върху изграждането на нашите първоначални навици, ценности и дори амбиции. То често задава основата, върху която в последствие надграждаме чрез личен опит и професионални избори. Що се отнася до съветите на родителите, те винаги са ценни, тъй като идват от опит и загриженост.

А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни на кариерно развитие? 

Ролята на приятелите в кариерното развитие, според мен, е много важна, особено на по-късен етап. Независимо от сферата, в която работим, приятелите ни често са източник на мотивация и подкрепа. За да бъде тази подкрепа наистина полезна е важно да сме заобиколени от хора, които са амбициозни, тъй като обкръжението ни оказва силно влияние върху нашия собствен прогрес.

Вярвам, че е полезно за нас да не сме най-интелигентните или най-успешните в обкръжението си, тъй като това ни стимулира да продължаваме да учим, да се усъвършенстваме и да се вдъхновяваме.

Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?

Моето мнение е, че рецептата за постигането на баланс между личния и професионалния живот включва няколко ключови фактора: силен екип, добро управление на времето (time management) и високата продуктивност. Когато имаме подкрепата на екип от професионалисти, умело разпределяме задачите и управляваме времето си ефективно, можем да постигнем максимални резултати в работата, без това да влияе на личното ни време. Това ни позволява да поставим ясни граници и да поддържаме здравословния баланс между двата аспекта на живота.

Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?

Възрастта между 20 и 35 години е подходяща за хоризонтално кариерно развитие, тъй като то изгражда по-силни и разнообразни профили. В този период можем да развием различни умения и да натрупаме опит в различни области, което е особено полезно за бъдещото ни развитие. На по-късен етап обикновено се стремим към вертикално развитие, но често е възможна и комбинация от двете. Началните години служат за основа, от която да черпим знания и опит, което прави следващото вертикално израстване по-успешно и трайно.

Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?

Научен съм да уважавам труда на всеки един човек, независимо от естеството на работата му. Като ръководител на голям екип от хора винаги съм се старал да давам добър пример и да работя „рамо до рамо“ с колегите си. Примерът, който винаги се стремя да дам е, че с труд, упоритост и стремеж към нови знания всичко може да бъде постигнато. Тази нагласа е основополагаща за моята кариера и е моя съвет към всеки.