Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
„Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Отстоявай себе си и решенията, които си взел.“, споделя Елена Найденова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Елена Найденова и през последните 24 години работя в областта на развитие на хора. Преминала съм през различни предизвикателства, в това число в продължение на 12 години успешно управлявах малък консултантски бизнес за управление на човешки ресурси. Обичам работата си, обичам срещите с различни хора и различни мирогледи, но най-много оценявам възможността да помагам за развитието на другите. Чета и уча всеки ден. През последните три години отговарям за привличането и развитието на талантите в „Каменица“ АД. Компанията носи престижния международен сертификат Top Employer, което налага високи стандарти на работа и постоянен стремеж за подобряване.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Работя още от 20-годишна, но първата ми официална работа в областта на човешките ресурси е с дата 1 април 2000 година. Колкото и далечно да звучи, за мен броя на годините е само още една причина да бъда щастлива от избора на професия, защото всеки изминал ден ме е обогатил с много преживявания и опит.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Като човек аз предпочитам да имам план за всичко в живота ми. Дългосрочната стратегия за това какво кариерно развитие търсим много лесно може да се превърне в конкретен няколкогодишен план с реални и изпълними цели, които стъпка по стъпка да преследваме. Всички знаем, че едно от най-силните качества на човек е неговата адаптивност. Вярвам, че всеки трябва да слуша себе си, да наблюдава и анализира околната среда и да следва собственото си темпо на развитие дори това да означава понякога да променя стратегията си.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
От гледна точка на много години трудов стаж зад гърба си потвърждавам, че първият „шеф“ и първите колеги се помнят за цял живот. За всеки е различно, но аз помня емоциите, които са предизвиквали в мен първите предизвикателства, самостоятелно взети решения, грешки и победи. В следващите години научените уроци ми помогнаха много.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
С всеки следващ ден ние ставаме все по-уверени и опитни. Въпреки това, вероятно всеки помни хората, които са го подкрепяли по пътя му и са давали от своето търпение и мъдрост. За мен най-запомнящите се събития от кариерата са тези, които най-силно са ме изваждали от зоната ми на комфорт. Най-предизвикателно и отговорно за мен и до днес остава управлението на хора, а най-много научих през годините, в които от мениджърските ми решения зависеше репутацията на компанията ми и поддържането на добър стандарт и постоянно развитие на хората в екипа.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Хората са различни в своята емоционалност, но когато допуснем грешка, най-често реакциите ни са сходни. От гледна точка на моят опит е много важно в този момент да не бъдем емоционални, т.е. да не влагаме чувства. Ако е възможно, добро решение е да се остави реакцията на грешката и анализа за по-късно време – на следващия ден например. При мен това помага – фокусирам се върху друг приоритет за деня, и когато се събудя на следващата сутрин, имам много по-ясна визия какво се е случило, защо и какво от тук насетне мога да подобря.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Със сигурност това са хора, които притежават знания в областта, в която постигат това развитие. За да бъдат забелязани обаче, смятам за много важно да демонстрират умения за изграждане на силни взаимоотношения, както и да предават идеите си лесно и разбираемо.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството е най-силната подкрепа за мен. Вярвам, че всеки съвет от близките ми винаги ми е даван безкористно и за мое добро. Семейството възпитава поведението на човек и оставя отпечатък върху автентичността му. В работата търсим култура, която да съответства на ценностната ни система. Вярвам, че всеки следва своя път и избори, а ролята на семейството е да подкрепя или предизвиква решенията ни, но не и да ги взема вместо нас.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Освен като съветници, приятелите носят и голямото богатство на житейски и професионален опит и примери за култури и организации. Смятам, че през разговорите с приятели човек открива области, които до този момент може да не е разпознал като интересни за кариера. Споделянето на истории, дискутирането на предизвикателства и даването на разнообразни гледни точки допълва личният ни мироглед, а изборите си остават наши.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Хм, който е открил работеща формула за баланс, нека ми я сподели… Истината е, че приоритетите ми в личен и в служебен план изискват различен фокус, поради което на мен ми е сравнително лесно да разделям двете сфери. Обичам работата си, но също така обичам времето, прекарано с близките ми. Понякога децата са най-големият ми коректив – търсят внимание и веднага споделят, щом почувстват, че нарушавам баланса в полза на работата.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Вертикалното развитие не изключва хоризонтално. Въпреки това, първите години в кариерата е много важно да се разширява обхвата на натрупаните знания и опитност, мрежа от контакти, различни гледни точки. За мен това се случва повече през хоризонтално развитие.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Първият кариерен съвет, който съм запомнила, ми е даден от моята майка, която ми повтаряше, че човек се учи цял живот. Това е мое мото и до днес. Всеки следващ ден носи нови срещи, нови знания и нови гледни точки и това ни обогатява и развива. Трябва само да не спираш да учиш, да си отворен за нови преживявания, да умееш да се адаптираш при промени и да отстояваш себе си и решенията, които си взел.
