Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Костадин Кръстев - Коко
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Да рискуваме да отидем твърде далеч, за да разберем колко далеч можем да стигнем. И да продължим..“, споделя Даниела Иванова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Даниела Иванова и вярвам, че името ми носи късмет. Вашите читатели вероятно знаят, че етимологията на името Даниела означава и „справедлив човек“. Вероятно това обяснява защо като дете мечтаех да стана следовател и да разследвам престъпления. За добро или за лошо, тази наивна амбиция не се реализира. Първоначално в университета избрах специалност „Масови комуникации и журналистика“. А впоследствие интуицията ми ме насочи към друго поприще, което е не по-малко интересно, вълнуващо и изправящо те пред „море“ от предизвикателства.
Днес убедено мога да твърдя, че направих правилния избор в кариерно отношение. Щастлива съм, че избрах именно събитийния бизнес, в който „плувам“ през последните над 16 години. Той ме е срещал и продължава да ме среща с много, различни и интересни хора, благодарение на които съм това, което съм. Общуването с тях ме обогатява, учи ме на нови неща и ми носи истинско удовлетворение. Имах късмета да работя в компании като Atama, Attica Eva и Investor Media Group. Бях част от екипа на Министерство за Българското председателството на Съвета на ЕС, Национален дворец на културата – НДК, Forbes Bulgaria, Sofia Tech Park. През последните две години участвам в организацията на Международния фестивал за съвременна френска музика FrancoFolies de Bulgarie, а към днешна дата съм част от екипа на Sofia Art Fair - първото изложение за съвременно изкуство в България! Наскоро приех и приятния ангажимент да бъда PR мениджър на поп певицата Преслава Пейчева.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Бях едва на 19 години, когато започнах първата си работа като консултант продажби във фирма за алуминиева дограма, която открих в платформата jobs.bg. И досега си спомням желанието, с което започнах, както и гордостта, която изпитах, при получаване на първата заплата. Парите бяха малко и едва ми стигнаха да си купя лаптоп, но бяха резултат от собствения ми труд. Усещането беше несравнимо.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
В днешно време светът е много динамичен и от нас се изисква да сме гъвкави и адаптивни. Нашите разбирания и нагласи към заобикалящата ни среда се променят. Ние самите също еволюираме. Днес аз съм много по-различна от човека, който бях преди 5-10-15 години. Това е и причината предварително начертаните планове рядко да сработват. Човек трудно може да предвиди и определи с какво ще се занимава в идните 10-20 години. Това, което според мен е важно, е да сме наясно с нашите силни и слаби страни. Да знаем в какво сме добри, какво ни отличава от другите, как можем да сме полезни, какво ни е приятно да правим. Коя е онази задача, която ако бъде възложена на 200 човека, ти ще изпълниш най-добре. Ето това е Вашата работеща стратегия, която се базира на личните Ви качества, заложби и способности. Всичко друго би се сгромолясало при първия челен сблъсък с реалността. И един съвет от мен – каквито и стратегии да правите, пред каквито и избори да сте изправени, останете верни на себе си, на усещането си, на интуицията. Компромисните решения могат и да проработят за известно време, но никога няма да бъдат трайни, ако сте предали себе си. Дори да се страхувате, че можете да сгрешите, по-добре да опитате и да се провалите, отколкото да живеете с разочарованието, че не сте послушали вътрешния си глас. Ние сами си поставяме летвата и от нас зависи колко високо ще скочим.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Смятам, че всяка първа работа е важна, защото ти помага да се отърсиш от притеснението. Да видиш, че и ти можеш, че няма нищо страшно. Сякаш пред теб се отварят вратите на един по-различен свят, виждаш какво означава да си ангажиран, да носиш отговорност, да си част от екип, да спазваш срокове, работна етика и т.н. Това са все универсални неща, които ще са ти необходими във всяка една работа. Така че, колкото по-рано свикнеш с тях, толкова по-добре ще се адаптираш и на други позиции в бъдеще.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Предполагам, че това е валидно за всеки един бизнес, но особено в събитийния, всяка малка стъпка има своето огромно значение и принос за реализацията на целия проект. Това е така, защото не можеш да стигнеш до крайната цел, без преди това да си извървял целия път. Някои стъпки са по трудни, други по екстремни, по-времеемки. Но всички са еднакво значими за крайния резултат. С други думи, всяка компания, всеки проект, всеки човек е оставил своя отпечатък, някои разбира се са по-ярки, по-запомнящи се. Ще Ви дам няколко примера, които ме впечатлиха и никога няма да забравя. Така например, докато работех за инициативата „Забавно лятно четене“ на Investor Media Group, желанието на 9-годишния Митко от Кърджали да чете и обективната невъзможност това да се случи, ме докоснаха дълбоко. Подкрепата, която получи това дете чрез инициативата, породи в мен истинско удовлетворение и радост, че сме били полезни и сме направили някому добро. Няма по-хубаво усещане от това да виждаш смисъл от работата си.
До други вдъхновяващи истории и примери се докоснах в рамките на любимото ми събитие „Жена на годината“, организрано от списание Grazia. Огромно вълнение е да се срещнеш с тези забележителни жени, всяка лидер в своята област – бизнес, култура, политика, изкуство, медии, спорт. Те ми вдъхват увереност и спокойствие, че ние жените сме изключително борбени, изобретателни, непримирими. В трудни моменти си казвам – щом те могат да се справят, значи мога и аз. Това е мултиплициращият ефект на добрия пример.
Работата ми в Министерство за Българското председателството на Съвета на ЕС също остави своя отпечатък върху моя кариерен път. Там научих, че с отдаденост и сплотеност на екипа всичко е възможно и всяко предизвикателство е преодолимо. Това беше и ключовата предпоставка за успешното провеждане на събития от този висок ранг за първи път в държавата.
Всички тези събития, проекти, инициативи доказват истинността на мотото на Forbes: „Успехът е тук“. А аз бих добавила: „Просто трябва да го направиш свой“. И да приемеш, че в пътя към успеха има от всичко по малко. Има динамика, напрежение, адреналин. Но и уважение към професионализма, благодарност за ангажираността на всеки един от екипа и удовлетворение от добре свършената работа. И не на последно място, пътят към успяха е неравен. Трябва да си подготвен, че ако паднеш, ще трябва да станеш, да се изтупаш, да избършеш сълзите и да продължиш. И така, до следващия път.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Грешките са неизменна част от процеса на нашето развитие и израстване. Ние сме това, което сме, благодарение на белезите, които предизвикателствата ни нанасят. Затова трябва да сме благодарни, дори за тях. Всичко е въпрос на перспектива. Трябва да се опитаме да гледаме на тях като на средство, което ще ни поощри да подходим различно, да търсим решение, да развием качества, които не сме подозирали, че притежаваме. Не се страхувайте. Гледайте на предизвикателствата като на възможности, на грешките като на уроци. Те са част от Вашия път. Ако не бяхте преминали през ада, как щяхте да разберете, че се намирате в рая.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Кариерното развитие на всеки човек е индивидулано, но ако все пак трябва да дам една универсална рецепта, бих откроила следните качества: потенциал, здравословна амбиция и проактивен подход. И тъй като бих искала да бъда максимално обективна, няма как да не спомена и необходимата доза късмет - да се озовеш на правилното място, с подходящите хора, в точния момент.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Моето семейство винаги е проявявало разбиране и е подкрепяло кариерните ми избори. А това е важно за всеки млад човек, на когото предстои да вземе важно решение за бъдещата си реализация. Ето защо, аз бих посъветвала родителите да не се опитват да проектират върху децата си своите нереализирани амбиции и мечти. Всеки има свой собствен път. Аз също съм родител и знам, че един ден синът ми ще трябва да избере в кое поприще да се реализира. Предполагам, че тогава ще му кажа: „Моето разбиране за нещата е такова, но изборът е твой, защото си избираш професия за цял живот. А аз искам да си щастлив с това, което правиш, за да си изкарваш хляба“.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Реално, най-близките ми приятелства са създадени именно като част от кариерното ми развитие. Ето защо аз обикновено ги наричам „семейство” - семейството на Attica Eva, семейството на Forbes, семейството от Председателството. Това са хората, които ми дават необходимия баланс в живота, вдъхват ми смелост, когато не ми достига кураж, и ме приземяват, когато започна прекалено много да идеализирам някого или нещо. С приятели всичко е лесно и възможно. И всяко предизвикателство е половин предизвикателство.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Тук вероятно ще Ви разочаровам, защото лично аз не съм поставила ясни граници между личен и професионален живот. Обичам работата си и съм ѝ изключително отдадена. Смятам, че всяко нейно евентуално отделяне от личния живот би било изкуствено наложено. Ако имам работна задача, която следва да реша, няма да я оставя за утре, защото работното ми време е приключило. Това, към което се стремя, е да си поставям приоритети, да се фокусирам върху важното днес, а по-незначителното да оставям за утре. И разбира се, да управлявам времето си, така че да съм по-ефективна в това, което правя. Същевременно, с годините осъзнах, че човек трябва да има и време за почивка, ако иска да е наистина продуктивен.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Вероятно, един млад човек би предпочел кариерното му развитие да се случи стремглаво и бързо по вертикалата. От перспективата на опита, обаче, аз смятам, че хоризонталното реализиране на амбициите е далеч по-естествено и здравословно. Хубаво е да имаме необходимото време, за да осмислим изборите си, да придобием нужния опит и умения, да опознаем самите себе си. В противен случай, рискуваме да паднем от бързо достигнатите върхове на кариерната стълбица.
Най-ценният получен кариерен съвет, който Вие бихте дали, е?
Да рискуваме да отидем твърде далеч, за да разберем колко далеч можем да стигнем. И да продължим...
