Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Коко Кръстев
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Няма невъзможни неща! Никога не се отказвайте от мечтите и целите си, стига да вярвате в тях и да ви вдъхновяват. Понякога и дъното може да се окаже здравата основа, върху която да преустроите живота си. Просто не спирайте да опитвате!“ споделя Дарина Георгиева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Дарина Георгиева и съм от Асеновград. Завърших две специалности във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ – Връзки с обществеността и Финанси. От малка се водя от любопитството да научавам нови неща и от постоянството и последователността за постигане на моите мечти и цели. Не се страхувам да поемам рискове и да се предизвиквам, стига това да е цената на чувството за удовлетворение, че вървя напред и се развивам както личностно, така и професионално.
В личен план съм щастлива майка на две прекрасни деца, любител кулинар, ценител на хубавата музика и доброто вино.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя и получих първото си възнаграждение още в 12-ти клас, през втория срок на учебната година. За мен беше изключително важно да бъда независима, въпреки че родителите ми бяха категорично против това решение. Този период съвпадаше с подготовката ми за изпити за кандидатстване в университет и за вътрешни изпити за Немска диплома в гимназията. Въпреки предизвикателствата, това беше преломен етап в моето израстване. Чрез личен опит осъзнах колко е важно да си поставяш правилните приоритети, да цениш времето си и да вземаш адекватни решения в напрегнати ситуации. Това бяха първите стъпки в изграждането на навици и рутина, които са ми полезни както в професионалния, така и в личния ми живот в момента.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Абсолютно, стратегията за кариерно развитие е от съществено значение. Стратегическият подход към кариерното развитие ни позволява да поставяме ясни цели, да планираме конкретни стъпки към тяхното постигане и да се адаптираме към промените в професионалната среда. Част от това е идентифицирането на ключови компетенции, които трябва да развием, както и да определим начините, по които можем да ги усвоим. Добре обмисленият план за развитие ни помага да оценяваме прогреса си и да правим корекции по пътя, когато е необходимо. Той служи като компас, който ни насочва към нашата крайна цел, като същевременно ни позволява да останем гъвкави и отворени за нови възможности.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
На този въпрос мога да отговоря с една дума – ключово. Това е период, в който за първи път се сблъскваме с реалността и започваме да разбираме какво означава да бъдем част от работна среда. Първоначалните ни взаимодействия с колеги и ръководители формират нашите професионални навици, етика и отношение към работата. Освен това, ранният ни професионален опит може да ни даде ясна представа за нашите силни страни и области, в които трябва да се усъвършенстваме. Той често служи като основа, върху която се изграждат бъдещите ни професионални амбиции.
Аз имах щастието да попадна на място, в което Ръководителите ни бяха и наши Ментори, наши модели и пример за поведение не само в професионален, но и в личен план. Научиха ни, че единственият път за развитие е непрекъснатото учене и усъвършенстване и поради тази причина организираха чести обучения, свързани с надграждане на опита и знанията ни. Уважението и спокойната работна среда, както и баланса между личен и професионален живот бяха основни ценности в екипа ни.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Три жени, въплъщение на сила, доброта, целеустременост и вдъхновение, са личностите, които оставиха своя дълбок отпечатък не само върху моето кариерно развитие, но и върху оформянето ми като личност.
Първата от тях е моята майка. Още от детството ми, тя бе източник и пример за мъдрост, подкрепяйки ме с ценни съвети. През целия си живот тя е заемала позицията на Директор на училище, демонстрирайки изключителен баланс и индивидуален подход в комуникацията с всеки човек. Нейната отговорност към работата никога не е била пречка да бъде изключителна майка и съпруга. От нея научих колко е важно да държиш на дадената дума, да спазваш поетите ангажименти и да си отговорен както към задачите, така и към хората, с които работиш. Най-важният урок, на който тя ме научи, е да търся баланса и да избягвам крайностите, проявявайки уважение и разбиране към хората, с които общувам. Тези уроци се оказаха ключови в моето развитие като личност и професионалист.
Втората личност, която остави своя отпечатък върху моето кариерно развитие, е Диана Харлова, CEO на TED BED. Преди да започна работа в настоящата компания, имах удоволствието да работя под нейно ръководство. За по-малко от две години бях промотирана два пъти в компанията и отговарях за екип от над 10 човека. Тя ми гласува доверие съвсем скоро след постъпването ми на работа и ме научи на основните принципи в управлението, на висока професионална етика и корпоративни стандарти на комуникация. Най-важното, което възпита в мен, беше критичното мислене – умението да изслушвам останалите, да се вглеждам в себе си и да бъда обективна във всяка ситуация, вземайки правилните решения. Разбрах, че егото и личните възгледи не са правилният подход нито за управление, нито за комуникация. Осъзнах, че стремежът да бъда по-добра версия на самата себе си с всеки следващ ден е силата, която ме движи напред.
И последният човек, който с историята и примера си въздейства много професионалното ми развитие и посока, беше Елена Дречева, Управляващ Директор на Коника Минолта България и Гърция. Преди да започна работа в компанията като Акаунт Мениджър, зад гърба си имах повече от 7 години опит в управлението на екипи като Мениджър Верига Доставки и Мениджър Логистика и клиентско обслужване в големи и утвърдени производствени компании в България. Страстта към иновациите и новите технологии ме подтикна да поема риска и да започна „от нулата“ в напълно нова индустрия. Урока, който научих – „няма невъзможни неща, стига да вярваш в това, което правиш и да не се отказваш от мечтите си, независимо от предизвикателствата по пътя“.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Има един много хубав цитат на Нелсън Мандела, който гласи следното - „Не ме съдете по успехите ми, съдете ме по това колко пъти съм паднал и съм се изправил отново."
Провалът е неизбежна част от живота и често основна съставка в рецептата за успех. Ако никога не си допускал грешки, означава, че никога не си опитвал да направиш нещо съществено и ново по пътя за постигане на целите и мечтите ти. Провалът учи на упоритост, постоянство и адаптивност.
След допускането на грешка, най-правилната реакция е да проявим зрялост и отговорност. Първата стъпка е да признаем и да я приемем без оправдания, да поемем отговорност за нея. Това демонстрира интегритет и честност, които са ключови качества за всеки професионалист. След това, важно е да анализираме ситуацията и да разберем какво точно е довело до грешката. Накрая да извлечем ценните уроци от нея и да продължим напред по-уверени.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Хората, които търпят бързо кариерно развитие, демонстрират редица ключови качества, които ги отличават. На първо място бих казала, че е проактивността – те не чакат възможностите сами да дойдат при тях, а активно ги търсят и създават. За да се развиваш бързо професионално и кариерно е много важно да умееш бързо да се приспособяваш към променящите се условия и изисквания, да си отворен към нови начини на работа и технологии. Ключово е да си добър в комуникацията с другите – да изразяваш ясно и убедително идеите си и да си ефективен във взаимоотношенията си с колеги и ръководители. Критичното мислене, отговорност и надеждност, стремеж към непрекъснато усъвършенстване, лидерски качества са отличаващите характеристики на хората, които много бързо успяват да постигнат върхове в това, което правят.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
В отговорите ми по – горе бях споменала, че майка ми е първият човек, който ми е дал основните уроци и ме е научил на важни принципи, които следвам и до днес. Примерът на семейството е ключов за развитието на всички, защото той ни дава основата. Но по-нататък трябва да бъдем по-самостоятелни и да се учим да вземаме отговорни решения за развитието си сами. Казвам го като родител, като майка на две деца. Ролята ми е да ги подкрепям в желанията им и областите, които са им наистина интересни, но не и да се опитвам да им повлияя при вземането на решения. И синът ми, и дъщеря ми в момента са в период, в който избират къде да продължат обучението си и аз не им налагам моите амбиции, а чрез диалог се опитвам да разбера които са предметите, които са им интересни и биха ги учили с удоволствие и желание. Вярвам, че колкото и клиширано да звучи, трябва да обичаш това, което правиш, за да си успешен.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Ролята на приятелите ни и за етапите в кариерното ни развитие, и за различните етапи в личния ни живот е една – да ни подкрепят, да бъдат до нас, да ни изслушват, когато имаме нужда, да споделяме моменти и да бъдат щастливи заедно с нас.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Ако имаше точни рецепти за важните неща в живота, щеше да е много лесно 😊 Всеки е индивидуална личност със собствени изключителни потребности. Има хора, които се стремят към баланс, има и хора, които обичат да живеят в крайности – тоест за тях е много важен професионалният живот, или съответно е много по-важен личният живот.
Смятам, че всеки трябва да направи избора, който го кара да се чувства щастлив, удовлетворен и значим. Преминала съм през много етапи в живота си – като бях на 23 години, бях по-насочена към личния си живот, защото тогава родих двете си деца, след това претърпях бързо кариерно развитие и имах много отговорности – нямах никакви поставени граници между работа и семейство – работех 24/7, дори и на почивките с децата си. Тогава това ми е носило удовлетвореност.
В момента знам, че за да бъда щастлива, трябва да постигна баланс между двете и го правя вече няколко години. За мен е много важно да се развивам професионално и да надграждам и разширявам уменията и компетенциите си, но си оставям и времето, в което да се презаредя със семейството и близките ми хора, да отпочина и да се върна на работа, готова за нови предизвикателства.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Не мога да бъда конкретна в този отговор. Според мен всеки индивидуално трябва да усети пътя, по който трябва да върви и да се развива. Няма точна рецепта😊
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Няма невъзможни неща! Никога не се отказвайте от мечтите и целите си, стига да вярвате в тях и да ви вдъхновяват. Понякога и дъното може да се окаже здравата основа, върху която да преустроите живота си. Просто не спирайте да опитвате….
