Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
"Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“С времето се научих да давам шанс на себе си, на колегите си и на преките си ръководители за по-дълги периоди.“, споделя Георги Кондаков, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Георги Кондаков, семеен, с две деца – момчета, със сериозна разлика във възрастта, което не ми позволява да остарявам😊 Щастлив съм да ги наблюдавам как израстват, и да се опитвам да им помагам в този труден и същевременно носещ много радост, процес. Работя в областта на снабдяването вече над 20 години, и твърдя, че професията ми дава непрекъснато нови предизвикателства, които да ме държат нащрек и да поддържат любопитството ми живо вече толкова години. Обичам хубава музика, предимно тежък и прогресив рок, обичам да чета, като трябва да призная, че тепърва откривам красотата и въздействието на съвременната българска художествена литература.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми работа започнах когато навърших 16 години, бях хигиенист в БНР. Дори и там научих нещо – да бъда на работното си място в 6.00 сутринта, за да може студиата да са готови за ползване навреме. Задържах се няколко месеца на тази работа, но тя даде началото на вече дългия ми трудов стаж. Както понякога се шегувам – аз съм толкова стар, че имам трудова книжка, издадена от Народна Република България.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Стратегията е изключително полезно нещо като подход при работа по проекти. Ако е възможно да я приложите и към кариерата си – защо не? За мен лично винаги е било трудно да имам стратегия в това отношение, най – вече поради факта, че кариерното ми развитие се е базирало върху отворилите се възможности, усещането за разбиране с прекия ми ръководител, и перспективата, която виждам за себе си в конкретната възможност. Съвкупността от тези фактори не винаги ми е позволявала да следвам утвърдена стратегия по отношение на кариерното ми развитие.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
За мен влиянието е свързано с колегите и ръководителите ти. Ръководителите задават темпото и изискват резултати, а колегите ти помагат, мотивират, понякога провокират, но тази съвкупност от фактори поставя началото на създаване на трудови навици. Аз обикновено имам късмет, защото от всеки мой колега съм научил нещо, надявам се и аз да съм им бил от полза. Със сигурност първото работно място не е определящо за по – нататъшната ти кариера, но там получаваш първите си впечатления какво е да работиш в екип за постигане на определени цели.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Събитията и хората, които са предизвикали най – силни емоции у нас. Затова обикновено казваме, че човек се учи и от успехите, и от неуспехите. За мен лично неуспехите са това, което ни учи да бъдем внимателни в действията си, както по отношение на подхода при решаване на казуси, но и също в отношенията си с колеги и партньори. Успехите ни дават увереност и самочувствие, че можем да се справяме и с най – сложните казуси, както и, че можем да намерим път към всеки един човек, с когото взаимоотношенията ни не са стартирали по най – добрия начин.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Според мен това е признаването и. Това е първата стъпка към извличането на полза от грешките, но тя е и най – трудна. След това следва анализирането на конкретната ситуация и какво е довело до тази грешка. Задължително трябва да се търси обратна връзка от колеги и партньори, за да може ситуацията да се разгледа от различни гледни точки.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Виждал съм не малко хора, които да се изкачват бързо в йерархията било на една компания, било като кариера, но в различни компании. За съжаление съм бил свидетел на „успехи“, които не се дължат непременно на задълбочени познания, или управленски капацитет. За мен бързото кариерно развитие не трябва да е цел, а по – скоро следствие от доказани умения. Разбира се, за това трябва да съдейства и работодателя, който да може да откроява тези служители, които са показали, че могат да допринесат още повече към успехите на компанията. И това открояване да продължи с възлагане на повече отговорности, и съответно кариерно развитие, отговарящо на тези нови отговорности.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Огромно. И не толкова по отношение на следване на съвети, а като израз на подкрепа за решенията, които взимаме на работното място, и които неминуемо се отразяват в семейството. Това касае основно кариерното ни развитие, защото ако нямаме подкрепата на семейството си, всяка една промяна е много рискова, и може да даде негативно отражение както върху кариерата ни, така и върху семейните ни отношения. Специално по отношение на следването на съвети от родителите, аз никога не съм го правил. Но това зависи изключително много от способността да комуникираме с родителите си, и да слушаме с разбиране съветите, които ни дават, без да е необходимо да ги следваме. Въпрос на повече гледни точки и информиран избор.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Понякога по – сериозна от тази на родителите😊 Доверието между приятели може да бъде много силно, затова и следването на техните съвети често е факт, за разлика от тези на родителите ни. Аз разчитам на откровеността на приятелите ми, ако потърся съвет от тях, което е безценна помощ при взимането на важни решения.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Ако имаше такава, и някой я беше открил, това щеше да е най – щастливият, а вероятно и най – богатият човек на планетата😊 До голяма степен това зависи от нашите способности да го правим. На мен това ми отне доста време, но считам, че успях да постигна известен баланс, най – вече благодарение на децата ми. Да не забравяме, че този баланс се дължи колкото на желанието и способностите на служителя, толкова и на желанието и организацията на работа на работодателя да предостави тази възможност. В случая, споменавайки работодателя, по – скоро имам предвид ръководителите в компанията, но също така и колегите, с които общуваме целодневно.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Според мен хоризонтално, за да бъдем много по – подготвени за следващите стъпки в кариерата ни, които ще ни дадат възможност и за вертикално израстване. За мен всеки ръководител трябва да има широк мироглед и да е емоционално развит, от една страна за да може да е подготвен да съдейства на по – младите си колеги в чисто функционален аспект, и от друга страна защото ще му се налага да управлява екипите си на емоционално ниво.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не съм получавал конкретни кариерни съвети, но с времето се научих да давам шанс на себе си, на колегите си и на преките си ръководители за много по – дълъг период, отколкото смятах за нужен в началото на кариерата ми. Бъдете търпеливи, обичайте работата си, уважавайте всички свои колеги, но никога не правете компромис с честността, лоялността и чувството си за справедливост. Не се страхувайте да изказвате мнение, но винаги уважавайте човека срещу вас. Житейският ми опит е доказал, че рано или късно ще намерите „вашето“ място, където ще се чувствате ценен, уважаван и мотивиран да бъдете своята най – добра версия. И никога не губете чувството си за хумор😊
