Способността да изградиш собствен стил и гениалност винаги дава резултат и оставя отпечатък

Автор: Бисер Кунчев

Снимка: Калина Серафимова

”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.

“99,9% от хората в компанията са добри и не биха ти направили нещо лошо, така че се отпусни и действай смело.“, споделя Любов Кирилова, поредният ми гост в рубриката.

Коя е тя?

Казвам се Любов Кирилова и личната ми мисия е да разпространявам щастието. Следвайки известната фраза, която приписват на Конфуций: „Избери работата, която обичаш, и тогава няма да бъдеш принуден да работиш и един ден през живота си“, аз реших да превърна страстта си в работа, намерих подкрепа сред приятели и така създадохме заедно „Хепинес Академи“ – компанията, в която разпространяваме науката за щастието. Вече 7 години аз и моите партньори в „Хепинес Академи“ – Валя Данкова и проф. Радж Рагунатан водим хората по пътя към щастието в личния и професионалния живот. Това наше пътуване има за цел изграждането на един свят пълен с повече удовлетворение, което ние съчетаваме и с други дейности като участие в проекти и бизнес консултации, основно в сферата на устойчивото развитие на компаниите и обществото.

На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?

Аз започнах работа на 20 години, тогава бях току-що завършила 3-тата си година в университета и първата ми работа беше под формата на платен летен стаж в „Кока Кола България“. Наеха ме да работя като асистент по заместване в летния период и така за 3 месеца, аз работих с четиримата директори в компанията, което си беше отлична „школовка“ от самия старт на кариерата ми. Никога няма да забравя как един ден изпълнителният директор, който държеше всички да се обръщаме към него с малкото му име Бен, виждайки явно колко съм изплашена и объркана от динамичната обстановка и високите изисквания ме повика в кабинета си и ми каза „Любов, знам, че това ти е първата работа и искам едно нещо да запомниш от мен: 99,9% от хората са добри и не биха ти направили нещо лошо, така че отпусни се и действай смело.“ Това беше безценен съвет, който и досега си спомням с широка усмивка и не пропускам да споделям, след 30 години работен опит, колко прав беше Бен.

Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?

Да, по принцип трябва, но и не трябва това да ни плаши с гръмкото си наименование – стратегия за кариерно развитие. Аз по-скоро бих казала, че трябва първо да опознаем добре себе си и да си отговорим на въпроса какво искаме да постигнем в професионалния си живот? Това се случва с натрупване на време и опит. И за да съм по-ясна ще дам пример: аз започнах да градя кариера в корпоративния свят, заемах все по-високи позиции, ръководех все по-големи екипи, но в един момент осъзнах, че не възходящите позиции ме интересуват, а възможността да уча нови неща, т.е. при мен определящо за щастието ми в работата се оказаха любопитството и ученолюбието като силни страни на характера ми. В работата за мен е важно да имам свободата аз да взимам решение в каква област ще трупам нови знания.

Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?

В моя случай беше голямо, но си мисля, че това е така за повечето хора. Но си давам сметка, че кариерните навици не започват с първата работа, най-базовите неща трябва да сме научили и в училищата и семейството. В основата на кариерните навици за мен стои личната дисциплина, а ако тя не е изградена в нас, не казвам, че е невъзможно, но е по-трудно и по-бавно да се случат всички останали неща, които да трасират пътя ни за успешна кариера. Тук бих искала да спомена и нещо, което има връзка и с горния въпрос. Доста често ми се е случвало, докато правех интервюта за подбор за екипите си да попадам на хора, които открито споделят, че са дошли на интервюто , но не знаят дали биха приели работата, защото не им е удобна локацията на офиса. Без да е осъдително, защото хората сме различни и имаме различна мотивация, но ако основната мотивация е колко ми е лесно да стигна до работата, а не какво ще науча, постигна в тази работа, то не смятам, че можем да говорим въобще за кариерни навици.

Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?

Мисля, че за всеки е различно. За мен лично това са моментите, които съм успяла да постигна нещо важно за мен или съм научила нещо ценно от някого. Първата съществена за мен работа беше в отдел маркетинг на Мобиком. Там аз направих първите си стъпки в маркетинга и научих ужасно много от Веселина Паскова, която беше директор Маркетинг. Тогава всичко беше ново, предизвикателно, вълнуващо. Още пазя копие от отговора на управителя ни тогава, който беше и създател на компанията, Джон Мънъри, на една нова услуга, която ми бяха поставили задача да разработя – Ситифон. Той ми беше написал в отговор „Well done“. Това беше първото признание на моя идея, и тъй като после услугата се оказа много успешна, за мен си беше първият голям успех. Постигнах нещо, научих много – ето такъв вид събития оставят най-голям отпечатък за мен.

Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?

Научих го с времето, не мога да кажа, че в началото на кариерата съм имала знанието и смелостта да го правя. Най-правилната реакция е да разберем и признаем поне пред себе си, че сме допуснали грешка. А след това да извлечем поуката от случилото се. Всяка грешка е нов опит. Аз се водя от максимата, че е човешко да се греши и не се притеснявам нито да правя, нито да си признавам грешките. А дали другите ми ги прощават е друг въпрос. Но с напредването в опита, познанието и кариерата значение придобива само дали аз съм излязла по-силна от ситуацията, а не факта, че съм допуснала грешка.

Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?

Освен личната дисциплина, която вече споменах, за мен другите главни качества са самоефективността – способността да вярваме, че сме способни да се справяме със задачите си и да постигаме добри резултати, любопитството, честността, гъвкавостта и майсторството.

Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?

Хубаво би било да имаме добър пример от семейството, но дори да липсва – аз вярвам, че всичко може да се научи. А относно съвета на родителите – моят отговор е и да, и не. Аз доста досадно повтарям на синовете си, че „този, който не се учи от грешките на другите, се учи от собствените си грешки“, което според мен е по-трудният път, но смятам, че трябва да приемаме съветите на родителите си с правилната доза критично мислене – все пак те са както различно поколение, така и те са различни хора – това, което е направило щастливи и доволни тях, може да е напълно различно от това, което ще направи щастливи нас самите.

А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?

Голяма, ако те ни подкрепят по правилния начин. А правилният начин е различен за всеки. Зависи и от ситуацията. Някои хора имат нужда само от съвет и после те сами се оправят, но има и други, които имат нужда от продължителна подкрепа и препотвърждаване от някой друг, че са на верния път.

Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?

Това е въпрос за един милион долара, както се казва. Ние в една от обучителните програми по програма Еразъм + бяхме създали и модул на тема „Баланс между работа и личен живот“. Аз като един работохолик, който не веднъж е прегрявал мога да кажа, че за мен важното е да водим здравословен начин на живот, да се движим повече и да спим достатъчно. Тези неща ясно определят границите между работа и личен живот – трябва да имаме време да се храним, да спортуваме, да общуваме с близките и приятелите си и да спим поне 7 часа на нощ. Това става след като го направим личен приоритет. И без значение каква е работата ни, наша лична отговорност е да съчетаваме работа и личен живот. Благодарение на личния си опит осъзнах, че дори в компании, в които работата е много напрегната, конкуренцията е смазваща, ако аз избера да дам приоритет на здравословния си начин на живот – това се случва и не само работата не страда, но аз съм по-успешна и в професионален и личен план.

Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?

Понякога е необходимо да натрупаш много опит преди да се изкачиш на по-горното стъпало. Зависи и от човека, неговите силни страни и ценности. Виждала съм и двата сценария и смятам, че по който и път да сме избрали да поемем или пък сме поели по стечение на обстоятелствата, не трябва впоследствие да го оценяваме като грешка или препятствие за бъдещето, а да извлечем максимални ползи от постигнатото.

Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?

Най-ценният съвет е една интересна история-спомен за мен. Аз съм Маркетинг директор на стартиращия трети мобилен оператор Вивател и нашият изпълнителен директор Ричард Шиърър ми задава въпроса как ще направя тарифни планове за бизнеса, с които да привлечем от съществуващите оператори. Първото, което казвам е, че трябва да се базираме на атрактивни цени. В този период аз съм един свеж оптимист като Карлсон, който живее на покрива и се определя като „краси, умен, млад и в разцвета на силите си“, но Ричард има богат опит и просто ме погледна и с усмивка ми каза, че трябва да запомня едно нещо: „Price and beauty are not a sustainable advantage.“ (Цената и красотата не са трайно предимство). Години по-късно, с напредването на възрастта, мога да кажа, че напълно разбирам какво ми каза той тогава, но и мога да добавя и моя част към тази фраза: „Цената и красотата не са трайно предимство, но способността да изградиш собствен стил и гениалност винаги дава резултат и оставя отпечатък.“