Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Мариана Гугалова Atelier Guge
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Не е толкова важна дестинацията, дори и пътя. Важно е човекът, в който се превръщаме докато вървим по пътя.“, споделя Деница Стайкова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Деница Стайкова и ръководя екип доставки на услуги в HP Inc. Имам щастието да работя за една от най-интересните глобални организации, където дните са различни, а предизвикателствата и удовлетворението вървят ръка за ръка. Имам прекрасно семейство и страдам от хронична липса на свободно време.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя през лятната ваканция на 10-ти клас. Беше забавна авантюра, продължила около месец, повечето от който премина в обучение как се продават commodities по телефона и запознанства с интересни хора. Накрая мисля, че ми платиха за седмица работа, преди родителите ми да прекратят кариерните ми амбиции. Следващата ми работа беше когато завърших училище.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Трябва да имаме стратегия за личностното си развитие. Когато развиваме себе си, придобиваме нови умения и се себеактуализираме, кариерното развитие е резултат на нашето собствено.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Голямо. Мисля, че първото ни работно място до голяма степен полага основите на професионалзма ни. Учи ни на работна култура, етика. Няма да забравя първата ми мениждърка в NDI, която четеше всичко написано от мен преди да го изпратим и прилежно поправяше местата, на които съм оставила два спейса или липсва запетайка. Тогава не разбирах смисъла, но днес съм благодарна за уроците.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Хората, които ни дават шанс. Гледайки назад, най-значими за моето кариерно развитие са били хората, които са видели потенциала в мен и са решили да ми дадат шанс въпреки липсите и недостатъците в CV-то. Тези отворени врати доста често променят качествено пътя, по който вървим.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да се оттърсим от срама и чувството за провал бързо. После да погледнем възможно най-безпристрастно на случилото се и да намерим източника на грешката, източника у самите нас. И накрая да си кажем – „не съм там все още, но ще стигна“. Мисля си, че чуството за перспектива е изключително полезно в такива ситуации.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Любопитство, смелост – да излязат от зоната си на комфорт и да са начинаещи отново, чувство за лична отговорност, емоционална интелигентност. Разбира се има и много други качества и различните хора се водят от различни ценности, но си мисля че тези виждам най-често у лидерите около мен.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Мисля, че семейството ни има най-вече роля в личностното ни развитие. Примерът им за работна етика, трудолюбие, упорство – там семейството оставя отпечатък. Живеем в много динамични времена, в които поколенията все по-трудно могат да си влияят в кариерно отношение.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
По-голяма отколкото предполагаме. Приятелите, средата ни, задават до голяма степен тона на вътрешния ни наратив през годините. Темите, които обсъждаме, амбициите, които споделяме, а не на последно място и контактите, които си даваме често играят голяма роля за кариерното ни развитие. Един от най-живите ми спомени от началото на кариерата ми е как заедно с близък мой приятел правим презентация за предстоящо мое интервю за работа, седнали на пода в малката ми квартира. През годините той, а и други мои приятели оказаха голямо влияние върху пътя ми като професионалист. Вярвам, че изборът ни на приятелска среда трябва да е много съзнателен.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Трудно е да имаме и да сме всичко, на 100% по едно и също време. Не знам дали има баланс, по-скоро вярвам, че има приоритети. Опитвам се да съм наясно какво за мен е най-важно в момента и мога ли да си позволя да поставя друго на заден план за час/ден/седмица и т.н.
Относно границите, мисля си, че те са в основата на здравето ни във всеки аспект. А каква е рецептата за поставянето им? Все още я търся 😊
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Може би през 20-те ни години хоризонталното развитие е ключово. Вярвам, че за лидерски позиции житейският опит е много важен. Разбира се, познавам и изключения, но най-общо, мисля си че трупането на много и различен опит ни дава основата, върху която после може да стъпваме нагоре.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не е толкова важна дестинацията, дори и пътя. Важно е човекът, в който се превръщаме докато вървим по пътя.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent
