Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Борис Христов
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Обиден професионалист не е професионалист.“, споделя Кристиян Йорданов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Kaзвам се Кристиян Йорданов и съм софтуерен инженерен мениджър и треньор. От 12 години съм в ИТ индустрията започвайки от програмист през треньор и тийм лидер до старши мениджър на 4 екипа. Водя обучения по комуникационни, процесни и лидерски умения за ИТ организации както и менторски програми. Лидерският ми фокус е в ефективната техническа модернизация, израстването на хората, създаването на ориентирани към клиентите продукти, и постоянните подобрения на процесите.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми надница изкарах на 13-14 година монтирайки окачен таван и стени с баща ми. Първа ми работа на пълен работен ден започнах на 20 години като Java фулстак програмист.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
За мен това е важно. Има общо взето 4 варианта:
1) Движим се в посока техническа и неформално лидерска експертиза в професията, която имаме. Например, ако сме програмист -> старши програмист -> архитект -> principle engineer. Необходимо е да надграждаме в системен дизайн, архитектура, критично мислене, представяне на сложни идеи и т.н.
2) Тръгваме от техническа роля и се движим в посока друга техническа или бизнес роля
a. Програмист -> Продуктов мениджър
b. Програмист -> DevOps
c. QA - > Програмист/DevOps
3) Движим се в посока формална мениджърска роля – тук развиваме мениджмънт, лидерски и треньорски умения като комуникация, изграждане на екипи, мониториране, процеси и още много.
4) Движим се в посока предприемач – тук имаме нужда от повече бизнес умения, да градим мрежа от опитни специалисти/потенциални клиенти, дори да спестим пари и т.н.
Добре е да сме наясно какво е очакването за сегашната ни роля, за следващата роля в кариерната стълба и дори за крайната ни цел.
Разбира се стратегията може да се променя според пазарните условия, нашата готовност за риск и какво ни е на сърце.
Трудно може да се ориентираме ако нямаме добър мениджър или ментор в цялата палитра от критерии, умения и подходи за всяка роля.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Зависи колко е добра компанията в приобщаване на хората към тяхната култура. При силно конструктивна култура влиянието може да е голямо, но основно си остава нашето отношение и нашето усилие. Възможно е да се наработят и вредни навици, които да ни доведат до бърнаут и после да трябва да се научим по нов начин да работим. Има го варианта и със свикването с бавно темпо, което може да е проблем ако отидем да работим в компания с високо темпо. Моята препоръка е в началото да се насочваме към компания с по-високо темпо. Например, за програмисти, по-добрия вариант е първо да са в компании, в които има повече програмиране и по-малко оперативни дейности.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Би трябвало да е нашият мениджър, нашия ментор или бъди в компанията. Често е Героя в екипа. Обикновено има един член на екипа, който разбира и прави най-много и спасява всички. Но и понякога несъзнателно прави другите по-пасивни. Ако няма, който да ви ориентира препоръчвам да работите с ментор, който е извървял сходен път, който вие искате да извървите. За събития, които влияят най-много, най-често е някой „шамар в лицето“. Може да е провален проект, много недоволен клиент, обиден приятел-колега или уволнение. Нещо, което ще ни стресне да се събудим от течението, по което сме се пуснали. Дано не се стига до дам, но понякога е по-добре да минем от там, даже още по-добре е по-рано да минем.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Има едно правило в работата с клиенти – клиента трудно прощава когато направим два пъти една и съща грешка. Което значи, че когато има грешка трябва да направим анализ какво се е случило, защо и какво може да предприемем, за да не се случва в бъдеще. Не е добра идея да сме твърде насилствени с нас самите, но е важно да си вземем урока и да го прилагаме.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
На тях им пука за нещо, понякога за екипа, друг път за продукта, друг път за пари или за слава. Други важни качества са проактивност, инициативност, добра комуникация, техническа експертиза в най-важните области, помагане на другите членове на екипа, градивно партниране с по-опитни, отворени за обратна връзка и бързо да можем да я прилагаме.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Благодарен съм на моите родители и особено на майка ми, че ме подкрепяше и на моменти буташе в това да запиша компютърни системи още в гимназията. През кариерното ми развитие съм споделял много кратно какво се случва с мен, за да получа насоки. Не казвам, че трябва за всичко да ги слушаме, но е важно да се консултираме с тях и да премисляме добре техните съвети.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятели могат да са от помощ, а могат и да са опасни като ни дърпат назад. Разбира се отговорността е в нас да не се подаваме на „изкушения“ и да можем да казване НЕ. Като цяло уменията да казваш НЕ е ключово за живота на човека и способността му да слага граници. Нашите приятели могат да бъдат от помощ с насоки, ресурси, контактите си или просто да им споделим ако нещо ни спъва по кариерния път. Не препоръчвам да ползваме приятелите си за ежедневно оплакване или хвалене от и за работа. Има си терапевти за тази работа.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
За мен по-важния момент е СИНЕРГИЯ между личен и професионален живот. Като ставаме по-качествени личности ставаме и по-добри професионалисти и обратно. Когато имаме смислени и градивни неща в личния си живот сме по-заредeни и спокойни да влагаме усилия в работа. Примерно, за мен, е важно сутрин преди работа да направя нещо за мен, за да покажа грижа към тялото и духа си. След това съм доста по-настроен да дам 100% от себе си на работа.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Това зависи от стратегията за кариерата ни, която описах горе. Аз лично преминах от програмист към мениджър в този период.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
„Обиден професионалист не е професионалист.“ – Всеки е срещал много добри експерти, които обаче проявяват токсични качества като пасивна или активна агресия; помагат докато порицават; критикуват личността или клюкарят; грижат се за личния интерес, а не за екипния. Често тези хора са обидени на някого, за да правят тези неща и това, че са много добри експерти кара хората да ги търпят. Идеята е, че не искам да съм този обиден мега специалист. Работата е екипна игра, в което можем да слагаме ясни граници и не е нужно да взимаме чуждия багаж за личен.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
