Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Васил Младжов
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Родителите ми вярваха, че за да съм добър мениджър един ден, трябва да съм започнала от най – ниското ниво.“, споделя Мария Бургелова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Мария Бургелова и съм дизайнер, креативен директор, собственик на бизнес, майка, жена и много любопитен човек.
Кариерата ми започна в Маркетинга на спорта през далечната 98 година. За кратко се занимавах с управление на човешките ресурси, където бях забелязана като Най – добър млад мениджър човешки ресурси в България през 2006. През 2008 реших да уча дизайн и да сменя посоката драматично и така вече 16 години чувствам, че съм си на мястото.
Завършила съм Икономика и спортен мениджмънт, Управление на човешките ресурси, както и Дизайн в НБУ.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да помагам в семейния бизнес на около 12. Разрешиха ми да гладя джобчета на панталони от време на време. И преди това исках да се включа, но никой не ми позволяваше. Родителите ми вярваха, че за да съм добър мениджър един ден, трябва да съм започнала от най – ниското ниво. Няколко лета чистих фабриката и носих кафе с голямо удоволствие и любопитство към всичко, което се случваше там. На 18 получих първото си официално възнаграждение и много ясно помня какво си купих с парите. Беше една спортна раничка, която извеждам на разходки в гората все още с огромна гордост.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Стратегията е нещо много хубаво стига да е базирана на истинските ни нужди, а те често се променят. Аз например трябваше днес да съм мениджър на спортна фирма. Вместо това съм дизайнер и имам креативно студио.
Двете нямат абсолютно нищо общо, но съм много щастлива, че не следвах стратегията си на всяка цена.
На младите хора бих казала да имат едно на ум винаги, когато правят кариерни планове, защото по всяко време може да се появи нещо, което да ги направи още по – щастливи.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Опитът, който натрупваме на първото си работно място, често остава с нас през цялата ни кариера. Изграждането на работна етика и навици, желанието за учене и развитие са много добра основа за кариера. Нещо, за което не говорим много, а би трябвало според мен е развитието на емпатията и умението за работа с хора. С дигитализирането на голяма част от живота ни човешките контакти и общуването ще се превръщат във все по - голяма ценност.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
От моята гледна точка това са предизвикателствата и добрите лидери. Всяка малка спечелена битка ми е давала спокойствието, че мога да се справя пак. Срещала съм много добри лидери, които са ме вдъхновявали да работя върху себе си и да тръгна в определена посока.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Първата и най – важна стъпка е да се забележи, че има грешка. Ако бяхте ме попитали това преди 16 години, щях да имам много стриктен план за действие, но сега ще отговоря като дизайнер. Експериментът е основна част от работата ни. Не винаги се получава така както го искаме и не трябва да се привързваме твърде много към резултатите. В дизайна чувството, че играем като малки деца и експериментираме сваля огромен товар от раменете ни, за да продължим да играем. И така след като се забележи грешката е добре да се отстрани и да опитаме отново. А опитът ни дава възможността утре да сме малко по – добри от днес и това е напълно достатъчно.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Зависи от бизнеса, в който искат да се развиват предполагам, но със сигурност трябва да могат да поемат отговорност към работата си и към себе си. Трябва да са гъвкави, да са готови да учат ежедневно и да могат да почиват активно.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Моите родители смятаха, че трябва да съм икономист. Ролята на родителите обаче е да подкрепят децата си, не да им дават пътя, по който да вървят. Семейството за мен е онова място, където отивам, за да споделя успехите и неуспехите си и да бъда посрещната с любов и разбиране.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Имаше някакво изследване, че жените говорят повече помежду си и това ги прави психически доста по – издръжливи. По някога един разговор с приятел е достатъчен, за да чуеш мислите си и да намериш изход от невъзможна ситуация. Различната гледна точка също помага. Казвам това с една уговорка обаче – слушайте себе си първо. Мои приятели ме дадоха съвет да си намеря нормална работа и да не се боря с вятърни мелници. Аз направих точно обратното и не съжалявам и за миг, че смених посоката, преследвах кариера в дизайна и спечелихме с екипът ми редица международни награди.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Нямам рецепта, но се старая да създавам баланс за себе си и за хората, с които работя. В креативните бизнеси не съм сигурна, че има ясна граница между двете, но личния ни живот и почивката ни дават криле, за да сме по – добри в работата си.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Всеки има своята лична история, амбиции и мечти и не мисля, че посоката е толкова важна. За мен да работиш върху себе си и да се развиваш е най – голямото постижение независимо от стъпката, на която се намираш.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Да бъдеш автентичен е нещо, което липсва толкова много напоследък, че се забелязва с просто око. Бъди себе си, това е достатъчно.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
