Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Mного e лесно да загубиш пътя към целта си, особено когато нещата станат трудни. Хората сме устроени така, че е много по-лесно да намериш моментно облекчение на ситуацията си, отколкото да се свикнеш с дискомфорта за известно време, докато постигнеш успех.“, споделя Тихомира Николова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Привет, аз съм Тихомира. Работя в клинични изпитвания, от близо 6 години, или по-известно като „злата фарма индустрия“. Не бих могла да преброя колко пъти са ме питали за ваксините, дори да се опитам. И не, в тях няма чипове, 5G, и никой не иска да открадне феноменалното ДНК на Пенчо от 3-тия етаж и т.н.
Шегата настрана – работата ми е изключително отговорна и динамична. Не си представям да правя друго, това ми носи изключителна стойност в живота. Има много предизвикателства да, но в края на деня знаеш, че си час нещо много по-голямо от теб, а именно да направиш живота на хора, които страдат от различни заболявания, по-добър, или поне по-поносим.
Преди около година и половина започнах да пиша блог на тази тема (The CRA Wizard), с цел на популяризиране на професията в България както и с надеждата да съм полезна на други колеги, които тепърва започват. По това време също и основах първата общност на специалистите в клинични проучвания в България – Clinical Research Bulgaria и започнах да организирам редовни networking събития, на които всеки път каня различен гост лектор, който да хвърли малко светлина по различни теми в индустрията – от онкология, до AI технологии или просто да споделят тяхната история на успеха. Планираме следващото събитие през Септември, с партньорите ми oт FeelBetter, трябва да дойдеш 😊
Извън работа, обожавам да спортувам – карам кайт сърф, сноуборд, гмуркам се, карам маутинбайк. Обичам да съм сред природата, да обикалям света и да ходя на колкото мога повече приключения с годеника ми и кучето.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
На 16, когато започнах първата си работа на палачинките на пазарчето в Младост 1. Мисля, че имам сериозен кариерен скок оттогава. Но пък такива палачинки се научих да правя :D
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Да, от изключителна важност е! В моят случай, беше изключително важно да виждам „голямата картина“. Т.е, всички стъпки които предприех в кариерен и дори личен план (да уча фармация, да не емигрирам навън с планове да бера ягоди, да остана в България, да си търся работа, която ще ми помогне да натрупам нужния опит за да започна в сферата на клинични изпитвания), бяха обвързани с решението ми да се занимавам с това. Дори и във времето, когато учех в Медицинския и работех на няколко ниско платени работи, за да събера общо една сносна заплата, знаех че това е само една стъпка в процеса и трябва да мина по този път, защото имах стратегия и поставена крайна цел. Мисля че е много лесно да загубиш пътя към целта си, особено когато нещата станат трудни. Хората сме устроени така, че е много по-лесно да намериш моментно облекчение на ситуацията си, отколкото да се свикнеш с дискомфорта за известно време, докато постигнеш успех.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Според мен работно място е важно, може би не непременно първото, но първото „истинско“ такова (не мисля че палачинките в Младост за допринесли значително за кариерните ми навици в момента). Но това е първият сблъсък с истинския свят, който всеки един от нас има. Както и първият ти „шеф“ мисля, че е като първата любов – това е основоположникът на бъдещите ти навици и очаквания към работата ти. И тъй като нямаш друга предходна база за сравнение – приемаш всичко, което казва/прави за 100% правилно. В последствие, с натрупването на малко опит идва и критичното мислене.
За мен, това беше първият ми работодател, Люк, който ме нае като монитор по клинични изпитвания и ми даде шанс, въпреки че тогава бях само на 24г, все още бях студентка. До днес, съм безкрайно благодарна и макар отдавна да не работя за него, времето ми с BalkanTrials остави траен отпечатък в кариерното ми развитие.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Както споменах – първият ти истински работодател е доста очевидна фигура. Но не само – за мен, хората които са оставили най-голям отпечатък в кариерното ми развитие са хора които съм приемала за ментори, с много успехи зад себе си, хора на които съм се възхищавала и съм се надявала някой ден да съм на тяхно място. Понякога това са преките ти ръководители, но в други случаи, са просто хора, с които живота те среща и са менторът, от когото имаш нужда в момента.
Събития, които определят кариерният ти път са първият път когато успееш да постигнеш нещо голямо, да преодолееш първото си значимо предизвикателство. И след това – първият ти голям провал. Колкото по-голям, толкова по-добре, от високо най-добре се пада. Това е още по-ценен урок за кариерното ти развитие.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Мисля че най-правилната реакция е една – да признаеш, че си с сгрешил и да видиш какво можеш да направиш оттук нататък, за да се поправиш. Това, което го прави трудно, е че егото ни страда много в процеса и е готово на всичко за да избегне ситуацията. В момента в който престанеш да слушаш егото си за съветник, нещата стават много прости.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
От личните ми наблюдения за хората покрай мен, единствената разлика междууспешните и неуспешните хора е, че успешните се будят всяка сутрин и са готови да изгребат всичките неуспехи и провали и удари, които им сервира живота. И на следващия ден – отново. Неуспешните хора просто не са готови да понесат толкова отхвърляне. А истината е, че успехът не е нещо което се случва за една нощ. Основните качества според мен са постоянство, целеустременост и готовност да се справяш с предизвикателства. Ако всеки ден полагаш малко усилия към целта си, то неминуемо ще си успешен в някакъв момент. Но е необходимо постоянство и дисциплина. Същото важи и когато постигнеш целите си – ако спреш да полагаш усилия, провалът е неизбежен.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството има изключително важна роля в живота по принцип, но не непременно в кариерното ти развитие. Родителите ти винаги ще искат най-доброто за теб, да, но как те самите ще знаят какво е най-доброто за теб, ако ти не знаеш? Родителите са безценни съветници, защото имат много повече опит и са видели много повече неща и ситуации в живота.
Но живота днес се променя толкова бързо и с такова темпо, мисля че изпреварва времето си. Аз не мисля че някой ден ще имам достатъчни познания за света, за да кажа на децата ми с какво да се занимават а и дотогава ще са се появили толкова много професии и възможности, дори не бих имала представа кое би било „перспективно“ и кое не.
Затова, слушай какво ще ти кажат по-мъдрите от теб хора, но не забравяй че ти ще живееш с последствията от всякое твое решение, а не друг.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите са супер, но са надценени. Винаги е страхотно да имаш някого, с когото да изпиеш по бира и да споделиш работната си драма, но всички гледат личните си интереси преди всичко. И няма нищо лошо в това разбира се. Много малко от приятелите ти, истински ще се зарадват да те видят да успяваш. И дори не е лично, просто егото им ще е по-важно от твоите успехи. Затова, всичко от което имаш нужда са един или двама истински близки хора покрай теб, а всички остани са супер за приказка.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Да, но не е лесно. Най-добрата рецепта, която аз съм открила към момента е, да се фокусираш върху истинските важни за теб неща и да елиминираш всичко останало, което значи да се научиш да казваш „Не“.
За мен, тези неща са семейството ми, хобита/спортове, кучето ми и работата ми. И списъка вече е доста пълен на дневна база. Няма как да имаш време за всичко и съответно ако приемаш в графика си неща, които не са от значение, сам се лишаваш от време за приоритети ти.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Няма правилно или грешно, стига да има развитие. Според мен много зависи и от сферата в която работиш, дали се занимаваш с предприемачество или работиш в корпорация и т.н. В корпорациите, развитието ти до голяма степен не зависи от теб – т.е. дори и ти да си покриваш критериите, всичко опира до това от колко време си в компанията. Може да си най-компетентният човек на света или най-големият неудачник, без значение е, най-вероятно кариерата ти ще се движи с едно и също темпо. Ако се занимаваш със собствен бизнес нещата стоят малко по-различно – ако не работиш и не си адекватен просто няма да можеш да си платиш тока.
Истината е, че и двете имат своите плюсове и минуси, но и двете носят уникален опит, който е важен да натрупаш в житейския си период 25-30г.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не е важно какво ще правиш, стига да си успешен :D
Според мен, най ценният кариерен съвет е, да избереш какво ти е интересно, какво ти носи стойност в живота, какво те пали. И след това да вложиш цялата енергия, постоянство и целеустременост на света, за да станеш най-добрият в това нещо. А, успехът неизменно ще дойде, при наличие на тези фактори.
И трябва да се работи, който си мисли, че ще забогатее с поредния семинар или книга или някаква схема, това са глупости.
