Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Всички имаме нужда от хора в живота ни, които да повишават стандарта ни и ни напомнят за есенциалната ни цел, предизвиквайки ни да станем по-добрите версии на себе си.“, споделя Петър Стоянов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Петър Стоянов и откато се помня се занимавам с туризъм. Извън шегата, вече 17 години този бранш предопределя живота ми или по-скоро взаимно вървим напред. Това е моят път, това е моят живот.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
От момента, в който завърших средното си образование започнах да работя. За кратко съм работил като барман, сътрудник в телекомуникационна компания, брокер на недвижими имоти..
Бях на 22, когато се открихме с туризма и мисля, че ще бъде до живот.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Ако въпроса беше зададен на английски език, бих започнал с „Well” ,J от където разговора може да се развива в различни посоки..
Много индивидуално е и ако при един млад човек една стратегия работи, то при другия същата стратегия не би работила, затова по-скоро бих казал, че човек докато е млад трябва да намери силните си страни, след това да се съсредоточи върху тях, да ги развива, да се учи постоянно, и да е готов на промени. Много грешки съм допускал по пътя си, но осъзнавайки ги и продължавайки напред, всички те сега са част от моята биография като богат опит.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Голямо, по дяволите, ГОЛЯМО! Всеки човек, с когото общувате, всяко работно място, срещи, ви променя за добро или не толкова. Неслучайно сред високите общества ученето в престижен университет е повече важно, заради хората, с които ще се срещнеш и общуваш, отколкото заради самото обучение като процес. Всички имаме нужда от хора в живота ни, които да повишават стандарта ни и ни напомнят за есенциалната ни цел, предизвиквайки ни да станем по-добрите версии на себе си. И имайки предвид казването, че ако сте най-умният човек в стаята, значи се намирате в погрешната стая, то в такъв случай определено първото работно място е много важно, защото то може да начертае пътя ви в правилната или грешната посока.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Неправилните за нас хора, грешките, които допускаме са тези, които ни изграждат най-добре като характери и личности. Осъзнавайки ги естествено навреме. Не се проваля, този който греши, а този който не опитва.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Признаване на грешката, при възможност комуникация със засегната страна и достойно продължаване напред. Всички грешим, не бихме израствали в кариерите си, в бизнесите си, ако не опитвахме нови неща и допускахме грешки. Това е част от пътят, а най-важното е да не спираме.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Лоялност, съпричастност, разбиране, работа в екип. Чисто човешки качества, които независимо дали в работата или в личния живот са много важни за доброто общуване.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството е всичко! Без тази подкрепа, без усещането да се бориш със зъби и нокти за дадена цел и да се прибереш вкъщи да се отпуснеш със семейството си, нито една борба не би си струвала. Съветите, които получаваме от най-близките си са най-добрите за нас, но не винаги са правилни, защото ако не се движиш по ръба на риска, тогава и кариерното израстване не би имало този успех. Затова винаги трябва да се вслушваме в съветите на семейството си, но винаги да слушаме сърцето си в решенията.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Добрите приятели са като семейството. Те са винаги до теб.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
В моя случай баланс не съществува, защото аз живея пътувайки, аз живея за работата си. Работата откри за мен един непознат нов свят и съм отдаден напълно, но бих казал, че това е взаимно.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
В този период е най-важно да се опитва, да се взимат рискове, дори безразсъдни решения, това е периода, когато всички допускаме грешки, но остават и израстват само тези, които си взимат поуките от тях, учат се от тях и влизат зрели и с опит в най-хубавата част от живота си.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Никога не се отказвай! Върви.
