Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Семейната подкрепа и разбиране са изключително важни в откриването ни на баланса между личен и професионален живот.“, споделя Чавдар Ваклев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Аз съм Чавдар Ваклев, управляващ съдружник и водещ обучител (Lead Tutor) в Скотуърк България (Scotwork Bulgaria). Scotwork е глобален лидер в обученията за водене на преговори за напреднали. Ние сме 150 обучители за цял свят и работим с най-различни нива мениджъри от всички отдели и с компании от всякакви браншове в 120 държави. Помагаме на участниците да получат качествено първокласно обучение по умения за преговаряне, с доказан ефект и резултати в цял свят, като го водим от 4 години вече и на български език в България, изцяло по британската методика.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Изключвайки бригади и други работи на парче, първата по-сериозна работа бе като завърших военно училище и започнах като лейтенант, офицер и инженер. Втората и третата ми магистратури (маркетинг, бизнес администрация във Франция и международни икономически отношения) самостоятелно си ги финансирах от възнагражденията и бонусите си, учейки и работейки едновременно, явих се на изпити и спечелих френска стипендия. Имам 34 години професионален опит. Опитал съм и съм сменил най-разнообразни работи - професионален шофьор, закупчик, магазинер, екскурзовод, работник за всичко, служител обслужване на клиенти във френски кол център, механик IV разряд, продавач-консултант в шоурум на автомобилни дистрибутори. Участвал съм в много конкурси за работа през водещите световни компании за директен подбор (headhunters). Имам натрупан доста богат опит в България и чужбина във водещи мултинационални компании от сферата на бързооборотните стоки и услугите, на всякакви различни позиции в отдели продажби и маркетинг, започвайки от най-ниските нива като мърчандайзер/ракджобър, през търговски представител, през разнообразни национални и регионални позиции, както и през десетина мениджърски и директорски позиции като търговски директор, генерален директор, управител на 9 компании и други.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Малко са детерминираните деца, които имат отрано ясно изявени музикални способности и това да предопределя кариерното им развитие. На база на опита ми, бих казал, че е хубаво, колкото може по-рано да сме наясно със себе си, какво ни харесва да работим, какво точно искаме да постигнем, визуализирайки го с ясни контури, формулирайки го с наши собствени SMART цели, както и след това да имаме винаги някаква стратегия за постигането им. Философията на нашата организация е, че стратегията ни трябва да е проста, гъвкава и подлежаща на промяна, тоест ако видим, че не е работеща, вместо амбициозно-инатливо да циклим и се въртим на едно място, да имаме дързостта навреме да я променим с друга стратегия, която да работи за нас.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
В началото е трудно и за първото работно място е хубаво човек да попадне на добро място, с добра организационна култура, в стимулираща среда, която предразполага към учене, натрупване на практика и развитие. Ако не се получи – то има и второ и трето работни места и човек продължава да търси. Някои компании инвестират с детайли в така наречения onboarding, подготвят за новодошлите встъпително обучение (induction training), други директно хвърлят новопостъпилия в дълбоката вода, за да видят дали ще изплува и ако оцелее – оцелее. Важното за новопостъпилия е да носи съм себе си желание за учене и развитие. Харесвам европейската Копенхагенска концепция за учене през цял живот (lifelong learning), светът се променя и животът ни поднася нови изисквания, за които не сме готови и се налага да се отучваме от стари неща, за да научим нови. 21-ви век идва с много нови императиви, нови професии, нови изисквания като умения към нас, но и с много неподозирани нови възможности.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Училището, жив личен интерес за влизане в дълбочина в конкретни предмети и области, подходящите добри преподаватели в университета и ментори по пътя, опитването на най-различни работи в различни сфери, за да разберем къде се чувстваме добре или кое очевидно не е нашето. Както се шегува Марк Твен – никога не позволявал на училищното обучение да пречи на образованието му. Спортуването в ранна възраст също така помага за изграждане на навици и формирането на характер. Участието в проекти и спечелването на различни конкурси за работа, придружаването (accompaniment) на новопостъпилия в процеса от ментори и наставници (coaches), ако има такива в организацията, добър пряк непосредствен началник, който да има действителна грижа за нас, установяването на ясни организационни процедури за кариерно развитие или обратното - липсата на прозрачност и неясни задкулисни начини за постигането. Същото така достъп от работното място до подходящи вътрешни и външни обучения, които съобразно нуждите ни, да ни съдействат развитието.
Лично аз съм много силно повлиян за кариерното си развитие от вътрешно-фирмените обученията, които съм преминал, както и от 3 курса: курсовете на Франклин Кови (Franklin Covey), Дейл Карнеги (Dale Carnegie) и Скотуърк (Scotwork).
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Човек трудно се учи от грешките си и често ги повтаря отново и отново. Има различни начини на реакция - да опитаме, доколкото можем, обективно да си направим собствена самооценка, да поискаме обратна връзка от пряк ръководител, от клиенти, колеги, да потърсим в литературата и практиката, как се постъпва в такива ситуации. Обикновено това не е съвсем лесно – всеки от нас носи своето по-малко или по-голямо его и понякога голяма нетърпимост към всякакви чужди мнения, обратни връзки и оценки. Все пак е добре, доколкото е възможно, човек честно пред себе си да признае, къде е сгрешил, както и да анализира причините за случилото се, приемането на план по темата за недопускане на подобни грешки в бъдеще, последващи действия.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Бързото кариерно развитие много зависи от организацията и структурата, където са хората. В някои от държавните структури критериите са неясни, съществуват полувидими и невидими нишки на връзки, кланове, съсловни сдружения, партийни назначения, семейственост, порочни практики за кариерна промоция и двойни стандарти, макар и проформа прикрити под някакви нагласени конкурси. В тези случаи принадлежността и лоялността към клана е най-важна и тези две качества трябва периодично да се демонстрират, другите лични качества са изтласкани на заден план и са по-маловажни. В други частни организации съществуват форми на целеполагане за измерими резултати и периодични годишни разговори за оценка и личностни оценявания (individual performance appraisals, assessment centers, career paths), които да интегрират в себе си и личностните кариерни аспирации, изграждането на индивидуален характер и собствен почерк. В трети по-големи международни компании тези годишни оценки са в обсега на видимост и на мениджърите на ниво -2, тоест на шефовете на тези от -1, които са ни правили годишната оценка и понякога някои от тях имат добър нюх към качествените хора, -2 също дават препоръки, шансове за развитие и могат да ускорят процеса. В тези последни случаи като качества се ценят демонстрирани нива на професионализъм и резултати, измервани по международните и вътрешно-фирмените стандарти, съпоставяне (benchmarking) с други такива колеги на същата позиция у нас или в другите държави. Други качества са „вписване“ в организацията и приемане на корпоративната култура, гъвкавост, способност за придобиване и усъвършенстване на нови умения, здравословни дози амбиция, съревнователност и демонстриран хъс за приемане на нови позиции. Бих добавил и проактивност и способност за носене на отговорност като едни от най-важните качества. Важни са също така и управлението на промяната, готовност за изследване на нови работни територии, владеене на езици, желания и способности за учене на нови такива, умения за работа с колегите в екип и индивидуално (tête-à-tête), способности за комуникация вътре в компанията и към външния свят. Освен това и вяра в мечтите ни и настойчивост, способности за изграждане и организиране на екипи, способности за добра експертиза в няколко съседни области на познанието и бизнеса. Да добавя и умения за презентиране и създаване на доверие, умения за разрешаване на проблеми, способност за превключване към нови, друг тип дейности, „глад“ и смелост за влизане в нови и непознати области, умения за бизнес развитие и предприемчивост и не на последно място – умения за водене на преговори с клиенти / доставчици / партньори / вътрешно фирмени отдели, както и умения за „вътрешно фирмена продажба“ на добре свършената работа към възходящите началници и взимащите решения за кариерното развитие, така че да бъдете кариерно забелязани. Уменията за водене на преговори са винаги „на мода“, проучванията ни показват, че те са винаги в топ 3 на бизнес уменията както за настоящето, така и за бъдещето. Освен това уменията за преговаряне са широко приложими не само в професионален, а и в личен план за постигането на целите ни. Уменията за водене на преговори помагат и в процеса на търсене на баланс между професионалния и личния живот.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Благодарен съм на моите родители и на семейството ми за грижите, възпитанието и подкрепата. Една стара поговорка казва, че децата ни са временно „на гости“ при нас и ние трябва да се грижим безусловно за тях. Моето разбиране по темата, опитвайки се да перифразирам Гьоте, е следното – ние като родители сме длъжни да дадем на нашите деца две неща – първото са корени, за да знаят кои са, откъде идват, какви са им предците и второто са криле, стремеж към висините, подемна сила, подкрепа и попътен вятър в крилете.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Тук бих разширил с хората, които могат да ни помогнат и намирам за важно не само влиянието на ролята на приятелите, но и възможностите в бизнес средата, в която оперираме, която ни формира и въздейства, нашите приятели колеги в компанията, наши приятели и колеги на същите позиции в съседните държави, с които можем да си сверяваме непрекъснато часовника, опитвайки по възможност да се съпоставяме с най-добрите не само на местно, а на световно ниво, приятели, които са склонни да споделят с нас и от които могат да се почерпят добри бизнес практики, ментори, партньори, както и всички наши познати хора (networking), които ни подкрепят и вярват в нас по пътя.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Готови рецепти няма, но все пак – смятам, че семейната подкрепа и разбиране са изключително важни. Освен това - така, както се налага да планирате цели и правите бюджети за професионалния си живот, така ги правете и за личния, правете планове да почивате редовно, да възстановявате периодично работната си сила и ги изпълнявайте. Опознайте добре себе си и си намерете работа, която да импонира на светоусещането ви. От време на време „планирайте“ непредвиденото, когато пътувате, с паузи, в които нарочно не сте планирали нищо. Намерете онези източници, които ви зареждат и вдъхновяват в личния живот, за да ви позволят да издържите състезанията в професионалния живот. Никой, по-добре от вас самите, на този свят, не знае кое точно най-добре ви мотивира.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Зависи и от организацията/компанията, и от контекста. Понякога кариерното развитие е като синусоида на променлив ток. Трябва да се инвестира време в знание и практика за опознаването на базовите неща, на начините на функциониране, преди да се стигне до високите нива. Важното е, човек да не спира да опитва и да се развива, а ако организацията не го удовлетворява да има куража да потърси друга, дори и да се наложи да се почне от нулата, дори и да се наложи рестартиране от минусови позиции.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Стремете се към звездите, прицелете се в тях, ако не ги уцелите, може поне да улучите Луната. Развивайте се на световно ниво, съпоставяйки се, в областта, в която работите, с най-добрите в света.
