Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„От всеки съм си взел по нещо.“, споделя Николай Кирилов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Завършил съм счетоводство и контрол в УНСС. Професионалната ми кариера започва през 2007г, като първата ми длъжност е касиер-счетоводител. В последствие преминавам през финансови анализи и планиране, а от 2014 се развивам като експерт в областта на Финансовия и Бизнес Контролинг. Целият ми професионален път до момента e в телеком сектора. Връщайки се назад във времето, не съжалявам за това си развитие. В телеком компаниите протичат едни от най-сложните и интересни бизнес процеси, като в същото време имаш шанса да се докоснеш до всички иновации в сектора от първо лице. През тези години имах щастието да придобия опит и познаване на бизнеса, както в търговската му, така и в неговата технологична част. Да, и това е изключително ценно за мен, защото не строго профилирано като търговец или инженер, а като финансист. Всичко благодарение на това, че Контролинг е онова звено във Финансовия отдел на една компания, кoето ти дава шанс да опознаеш в детайли самата компания и нейния бизнес модел. Малката ми радост, след счетоводното приключване на всеки месец, гледайки финансовите отчети в ексел, е да анализирам пулса на компанията.J
А голямата ми, естествено е, пулсът да отговаря на заложените бюджети и форкасти.J
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми работа нямаше нищо общо с финанси и счетоводство, и беше едно синьо лято докато бях ученик в 11 клас, и продължи точно 1 месец. Тя беше по-скоро да докажа на себе си, че мога да изкарвам и сам парите си.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
В началото, бих го нарекъл да имаш посока и желание да учиш и трупаш безценен практически опит. Това, което в университета не се преподава. Стратегията идва по-късно.
Но задължително си трябва стратегия и то добра, ако искаш развитие.
През годините съм имал възможността да наблюдавам отстрани доста хора, или с лоша, или изобщо без всякаква стратегия - хора, които с години стоят на едно ниво, една позиция, в една компания, без да правят опити да променят нещо. Те не осъзнават, че това е убийствено за личността.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Кариерните навици се формират с годините и трупането на опит.
В първата компания, в която работи човек, трябва много бързо да може да се ориентира дали му дава добри примери и практики, да е бдителен и да не се оставя на течението.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Силен отпечатък у мен през годините са оставяли и ще продължат да оставят хора с високо професионално и етично поведение, хора които умеят да подават ръка в труден момент, както и хора, които умеят да предават знания. Смятам, че това е модел за поведение, който се стремя да следвам и аз. Имал съм възможността да работя и със С-левъли, и със стажанти. От всеки съм си взел по нещо.
За кариерното развитие в рамките на една компания, прекият ти ръководител може да бъде или най-добрият ти приятел, или най-лошият. Истинският лидер отваря врати и вижда потенциала в своите служители и не се страхува да ги подкрепя, ако те желаят кариерно израстване.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Най-правилното е да си признаеш. Обикновено след това спиш по-спокойно, и с времето ставаш по-бдителен и грешките намаляват.
Но най-голямата грешка е да не си признаеш изобщо.
Винаги има шанс да се поправят нещата докато е още рано (стига да не си хирург, и пациентът да не диша вече J), преди ефектът на тази грешка да се мултиплицира и да стане доста по-лошо за теб.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Не винаги бързото кариерно израстване е полезно за кариерата и личността докато нямаш още достатъчно опит, включително и житейски такъв. Опасността от прегаряне е много по-голяма, ако се случи преди да му е дошло времето.
През годините съм срещал 2 типа хора, които търпят бързо кариерно развитие – едните имат качества като талант, пробивност и умение за самопрезентиране, но задължително с покритие, а вторите - нямат необходимия набор от качества, но умеят да „омагьосват“ мениджмънта, така че да получат заветната позиция.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Тук бих искал да цитирам бившия шеф на Кока-Кола Брайън Дайсън, изнасяйки реч пред студенти: „Представете си, че животът е игра, в която човек трябва да жонглира 5 топки – работа, семейство, приятели, душа и здраве. Една от тях е гумена – това е работата, защото колкото и пъти да пада, тя винаги ще отскочи обратно към вас. Докато всички останали са стъклени, и падайки на земята, знаем какво ще се случи с тях. Целта е именно тях да се научите да държите във въздуха“.
Рецепта няма, всеки сам открива своя баланс. Но има едно много важно нещо, когато човек усети прегаряне /burnout/, а то се усеща, повярвайте ми, моментът за промяна е настъпил.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Човек трябва да усеща подкрепа от семейството си, за да върви напред.
Съветите от родителите, моето мнение е, че трябва да се приемат, но винаги с „щипка сол“. Да не забравяме, че това е друго поколение, израстнало в друго време, с други хора и при други стереотипи. Има и общовалидни съвети, които изобщо не са за пренебрегване.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
Приятелите са една от стъклените топки, за които говори Брайън Дайсън. Много по-важно е тяхното присъствие в личния живот на един човек.
В кариерното развитие, аз лично бих заложил на поддържането на високо ниво на добри и стойностни контакти.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Вдигането на нивото, т.е вертикалното развитие бива 2 вида – по линия на експертиза, и по линия на управление на хора. По линия на експертизата става по-лесно, просто трупаш опит и не спираш да учиш. В зависимост от хъса ти, тук можеш и преди 35-тата си година да си на доста висока експертна позиция. Но за да се развиваш вертикално като мениджър обаче, първо трябва да си много добър експерт в областта си, да имаш желание да ръководиш хора, да имаш много високо ниво на т.нар. soft skills, както и да имаш добре натрупан житейски опит.
Психологическата оценка за готовността да управляваш хора, тук също е много важна, защото не от всеки добър експерт става и добър ръководител.
Аз в момента се чувствам комфортно като експерт, защото това ми дава възможност да ставам още по-добър експерт.
Защо не, някой ден при подходящи условия, бих поел и мениджърска роля.
Вече дори подреждам в главата си това, което не бих правил с хората под мен. Смятам, че те ще бъдат доволни J
Успешният лидер е такъв, не защото е много специален, а защото има успешни и добре мотивирани служители.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
„Слушай шефа си и ще стигнеш далеч!“ Аз бих добавил - „Освен шефа си, слушай и интуицията си, винаги търси промяната, не спирай да учиш и ще стигнеш където трябва!
