Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Ник Торнин
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Първата ми официална работа беше на 16 години, като трябваше да искам специално разрешение от инспекцията по труда. Първото ми възнаграждение беше 100,000 лева на месец и това ми помогна да стана милионер, но след това дойде деноминацията и 1,000,000 лева станаха 1,000 лева.”, споделя Стойне Василев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Стойне Василев и помагам на хората да управляват по-умно парите си и да постигат целите си чрез инвестиране. Създател съм на един от най-популярните сайтове за лични финанси у нас SmartMoney.bg, както и автор на бестселъра „Умни пари“. Съосновател на програмата InvestPRO и председател на управителния съвет на Българска асоциация на личните финансови консултанти.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми официална работа беше на 16 години, като трябваше да искам специално разрешение от инспекцията по труда. Първото ми възнаграждение беше 100,000 лева на месец и това ми помогна да стана милионер, но след това дойде деноминацията и 1,000,000 лева станаха 1,000 лева.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Въпреки че в някои случаи е въпрос на късмет къде точно ще работим и каква позиция ще заемем, аз винаги съм имал стратегия за кариерното си развитие, която съм следвал през целия ми професионален път. От 15-годишен започнах да се занимавам с финанси, като средното и висшето ми образование са в тази сфера. След това целия ми кариерен път е свързан с парите и тяхното управление.
През 2014 година напуснах корпоративния свят, но продължавам да помагам на хората да управляват по-добре парите си, да спестяват, да използват умело кредитите, да инвестират и да повишават жизнения си стандарт.
Като човек, който е работил в две банки, едно застрахователно дружество, две големи одиторски компании и един голям български холдинг, имам поглед върху цялата финансова система и мога да съм от полза на моите клиенти в различни сфери.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
За мен първото работно място е ключово. Като завършил специалност „Счетоводство и контрол“ най-лесно можех да започна работа като оперативен счетоводител в малка счетоводна фирма, но след това щеше да ми е по-трудно да напредвам в кариерата, защото всеки следващ работодател гледа откъде идваш и доста по-добре звучи банка или голяма одиторска компания.
Ако сега се върна и пак трябва да избера първия си работодател, бих го направил дори да е във вид на неплатен стаж. Причината е, че стои добре в CV-то, но и придобих много професионални знания и умения, които ми служат и до днес.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Още си спомням една реклама във финансов седмичник, която гласеше „Искаш ли да работиш в банка?“. Това ме провокира да кандидатствам, а впоследствие и да започна работа в тази финансова институция. Тъй като тогава тя все още беше сравнително малка, имах възможност да работя с изключителни хора, които впоследствие станаха едни от най-добрите мениджъри в редица български банки.
Когато започнах работа като външен одитор, нямах представа какво точно ще трябва да работя. Имах само смътни спомени от този предмет в университета, но моят ментор ми показа какъв трябва да е един одитор, какви качества и умения трябва да притежава, както и много от тънкостите на занаята.
След като работих в една от 4-те най-големи одиторски компании в света, много исках да разбера как стоят нещата отвътре и не се колебах много, когато ми предложиха висока позиция във вътрешния одит на най-старата българска застрахователна компания. Прекият ми ръководител там и колегите от централата в Белгия ми помогнаха да стигна едно много високо професионално ниво.
През 2014 година преживях една от най-големите промени в живота си като напуснах високоплатена работа с много социални придобивки, за да стартирам собствен бизнес. Нямах представа дали ще успея или ще вляза в статистиката на фалиралите през първите 5 години нови фирми. Вече нямах подкрепата на моите колеги и за всяко нещо трябваше да разчитам на собствените си сили. Оказа се, че има цяла екосистема в България от предприемачи като мен и много от тях са готови да ти помогнат с каквото могат, за да успееш. Благодаря на всички тях. Сега „връщам услугата“ и „предавам нататък“ на хората, които искат да стартират бизнес у нас.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Не обичам думата „грешка“, а и не мисля, че има правилна и неправилна реакция. Всяко нещо, което ни се случва е с някаква причина и ни помага да ставаме по-добри. Всяка грешка е един урок как не стават нещата и възможност да направим нещо различно в бъдеще. Аз приемам така всеки неуспех и провал. Отделям време, за да анализирам ситуацията – какво е станало, защо е станало, дали е имало друга опция и т.н. Записвам всичко това в моя „Тефтер на уроците“ и следващия път, когато съм в подобна ситуация, го отварям, виждам какво не е станало и правя нещо друго.
За мен експерт в дадена област е човек, който е допуснал най-много грешки в нея и не се е отказал. Няма успешен човек с лесна съдба, на когото всичко му е било „по мед и масло“ без да се сблъска с никакви трудности. Този човек се нарича „късметлия“ и скоро шансът може да му изневери.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Един от най-важните принципи, които прилагам в моето кариерно развитие и ми е помогнал да увелича десетки пъти заплатата си и да достигна до високи позиции за по-малко от 12 години, е да правя повече, отколкото хората очакват от мен. Това важи както за шефовете, така и за колегите. Американците го наричат „допълнителната миля“ (extra mile) и се изразява в онова допълнително усилие, когато вече сме завършили задачата, което ще ни отличи и ще донесе стойност за получателя. Дори да не се оценява на момента, дългосрочно ще ни донесе успех.
Ако трябва да спомена две качества, които са ми е помогнали в моята корпоративна кариера, това са приспособимост и гъвкавост. Вече не може да разчитаме на „стари лаври“ и остарели знания и умения когато светът се променя всеки ден и още докато учим, може нашата професия да изчезне и да се появят други. В корпоративния свят ще оцелеят най-приспособимите служители, а не най-образованите, най-умните или с най-голям опит.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Подкрепата на семейството е много важна част от успеха и кариерното развитие. Съпругата ми и децата ми винаги са заставали зад мен през целия ми професионален път. Всяка промяна съм я обсъждал с тях, като те са ми помагали да видя различните гледни точки. Разбира се, финалното решение винаги е било мое и съм носил отговорност за него, независимо от последствията.
Родителите ми са ме подкрепяли, но изборът на професионално направление и кариера е бил мой. Причината е, че те са израснали и целия им трудов път е минал в различно време. Техният съвет да си намеря сигурна (ако може държавна) работа и да остана там до пенсия, не съм го следвал и не бих го дал на никого през 21 век.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Винаги съм се опитвал да разделям личния си живот от професионалния. Съветвал съм се с приятели за едно или друго решение, но финалният избор е бил мой. Те често се опитват да ме откажат от даден работодател или позиция и ако намеря достатъчно аргументи, за да го направя, значи това наистина си струва. Така постъпвам и аз с близките ми – подкрепям ги, но искам да видят и отрицателните страни на дадено решение, за да не съжаляват в бъдеще.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Много ми се иска да кажа, че съм успял да постигна перфектен баланс между личния и професионалния ми живот, но това няма да е истина. Винаги едното от тях е било с приоритет. В началото на кариерата ми влагах много време и усилие в работата, но след това ги влагах основно в семейството ми. Умение, на което се уча последните години, е да поставям граници, както лични, така и професионални. Много е трудно да отказваш, но на всяко едно „не“ казваш „да“ на собственото си развитие и успех. Вярвам, че така другите също извличат полза като разчитат основно на себе си.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
В началото на кариерния ни път е по-добре да се учим и развиваме в колкото се може повече области, за да може да си изберем тази, в която сме добри и ни харесва. Вертикалното развитие и катерене по корпоративната стълба е добре да започне след 30-тата ни година, защото тогава имаме не само професионален опит, а и чисто житейски. Не отричам възможността 25-годишен човек да стане мениджър, но аз като работодател бих се доверил на 35 или 40-годишен при равни други условия.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Винаги правете повече, отколкото се очаква от вас и рано или късно, това ще се възнагради.
