Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Иван Коловос
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Не слушайте приятелите, семейството и съседите за това какво да работите – изборът е изцяло ваш и никой не може да прецени по-добре от вас.“, споделя Николай Спасов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Николай Спасов и съм изпълнителен директор и главен оперативен директор в tbi bank, където отговарям за вътрешната банкова система, операциите и дигитализацията на банката и услугите, които предлага на нашите клиенти.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах работа на 23-годишна възраст като кредитен инспектор в Бългериен Ритейл Сървисес (част от Eurobank Bulgaria AD). Първото ми възнаграждение беше 450 лв. чиста заплата.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Вярвам, че успехът се гради с постоянство, здрав труд, но и ясна посока. Един млад човек на първо място трябва да знае какво е интересно за него, какво го пали и да има, разбира се, правилна самооценка на качествата, възможностите си, силните и слабите си страни, за да може на базата на тях да изгради своя план и да знае накъде върви.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място ни създава първо впечатление за това как изглежда един работен ден, процес, та било то и екипен дух и култура. То до голяма степен е основополагащо за последващите ни очаквания, разбирания и нагласи по редица фактори като заплащане, работно време, работно място, тип комуникация и взаимоотношения с колеги и преки ръководители и т.н.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Със сигурност първият ни ментор или пряк ръководител (в зависимост от организационната структурата) оставя голяма следа в кариерния път на младите, тъй като много често това е ролевият модел, човекът към когото могат да се обърнат при въпроси, притеснения, проблеми и т.н. Бих казал, че добрият пример винаги оставя траен отпечатък, та било то от колегата на съседното бюро или мениджър.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
В tbi bank се стремим да създаваме среда, в която хората могат спокойно да признаят грешките си и да се учат и растат. Съвсем естествено е да допускаме грешки – ако нямаме такива, значи не опитваме нищо ново, а стоим на едно място. Въпросът е какво правим след това, за да не се случат отново и как комуникираме вътрешно при появата на такива. За мен най-правилната реакция се крие именно в това – да бъдем открити един към друг и заедно да намерим решение на дадения проблем, лишавайки се от допълнително напрежение, дразги и демотивация за в бъдеще. Високи резултати на работното място и най-вече в креативни екипи се постигат, когато хората могат да бъдат безкрайно откровени един към друг и това не ги обижда. В днешно време, с измененията в обществото и до голяма степен неправилното разбиране на думата "его," прилагането на принципи на работа, базирани на запазване на "някой да не се обиди," води до усложняване на комуникацията. Работа в екип, в който всеки може да обърне гръб на "своето аз" и да се фокусира върху общата цел, винаги се увенчава със страхотен успех и крайният продукт е такъв, че потребителите го харесват и обикват. Важно е да създаваме култура на откровеност и взаимно уважение, където грешките се възприемат като възможности за подобрение и растеж.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Това, което лично аз съм забелязал в практиката си е, че хората, които са проактивни, будни, смели да опитват нови неща, да се изправят пред предизвикателства почти винаги се развиват изключително скоростно. Амбицията и желанието им за развитие са мощен двигател за успешна кариера. Други качества, които мога да подчертая са постоянството и отдадеността – тези, които не скачат от едно работно място на друго в рамките на кратък период. Това са хора, които знаят своята посока и не отделят очи от целта, а постоянно вървят към постигането и.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Виждали сме редица случаи, в които семейството оказва огромно влияние върху кариерния избор на детето. Родителите работят в една сфера, чувстват сигурност и комфорт в нея, затова предпочитат детето им да следва същите стъпки. Не бих казал, че непременно това трябва да е така – важно е човек да следва своите собствени интереси и силни страни, за да може работата му да му доставя повече удоволствие вместо главоболия.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
В гимназиална възраст, може би, приятелите играят прекалено голяма роля – „искам да следвам там където и най-добрият ми приятел, за да не се разделяме“. Но отново бих посъветвал младите да правят този избор не на база приятелства и лични взаимоотношения, а в зависимост от техните интереси. Истинските приятелства остават и устояват във времето.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Ако имаше точна рецепта за баланс между личния и професионалния живот, нямаше да съществуват понятия като „burn out“. За съжаление, тази граница е трудна за откриване и е строго индивидуална. В tbi винаги сме се стремили колегите ни да се чувстват удовлетворени и балансирани – затова работим по хибриден модел, който позволява на всеки да избере най-удобното за него място за работа. Създаваме приятелска среда и проявяваме разбиране, когато някой има личен ангажимент и нужда от почивка. Основният ни фокус е върху качественото изпълнение на задачите в уговорения краен срок. Стремим се да бъдем гъвкави в разбиранията за работно място и време, но никога не губим от поглед крайната цел. Подкрепяме колегите в усилията им да намерят своя индивидуален баланс между личните и професионалните ангажименти.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Бих казал, че повечето млади хора, с които съм се срещал търсят вертикално развитие и то скоростно такова. Това има своите предимства – тези хора са по-амбициозни и активни и вероятно ще успеят да стигнат бързо върха, който гонят. Има, обаче, и своите недостатъци – склонни са в бързината да „пораснат“ да вземат прибързани решения, да проявяват по-малко търпение, а да очакват да изкачат върха сега на момента. А успехът непременно изисква време и постоянство.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не се страхувайте да излезете от зоната си на комфорт и да опитвате нови неща, да допускате грешки и да се учите от тях, но най-вече не се притеснявайте да се изправяте пред предизвикателства. И не слушайте приятелите, семейството и съседите за това какво да работите – изборът е изцяло ваш и никой не може да прецени по-добре от вас.
