Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
Мислете в решения, а не в проблеми
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Изключително е интересно да израстваш с група от хора, да се “дърпате” взаимно, да се радвате на успехите си и да подтиквате другия да иска и да прави повече.“, споделя Александрина Иванова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Александрина, на 27 години, финансист по образования, sales по душа и професия. Любител на предизвикателствата и адреналина без значение формата: скачане с бънджи или затваряне на “невъзможна” сделка.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата си “работа” намерих в лицето на студентските бригади - на всички ни е ясно, работа на 2-3 места по 12-14 часа на ден, много емоции, пътешествия и каляване на личността. Първата си работа в сферата на продажбите, дойде след това, когато бях на 22 под формата на стаж и последваща постоянна позиция като Account Manager.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Аз съм от хората с планове, списъци и таблици за всичко - така че очевидния отговор би бил “да трябва човек да има план за развитие”. Историята обаче ме опровергава на момента: като студентка моят план беше да се занимавам с финансови анализи, като ученичка плана беше да уча право и бъдещ адвокат. Нищо общо с реалността. А, продажбите ме намериха случайно в една неправителствена организация, за което ще съм благодарна цял живот.
За това бих казала: Ако си намерил това, което те прави удовлетворен, дори щастлив в работен аспект, направи си план, цели, визия за бъдещето, които да следваш дългосрочно. Ако обаче нямаш идея с какво искаш да се занимаваш, експериментирай, бъде про-активен, търси своето нещо и не се страхувай да признаеш, че дадена професия/компания не е за теб, дори да си инвестирал количество време и енергия в нея.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
От моя личен опит, особено ако първото ти работно място е и мястото, на което си бил по-дълго време, то влиянието е огромно. Излизайки от университета е нужно време и целенасочена работа за да може да развиеш т.нар. работна етика, което е и “санитарният” минимум на човек като професионалист. Когато си на 20 и се стараеш, това се вижда и някой “грешки” биха ти били простени - все пак се учиш. След 5 години обаче никой няма да иска да работи с професионалист, който не може да стане на време за работа, който има нужда от 100%-ов микромениджмънт за да си свърши задачите, който е неспособен да спазва срокове и най-вече да намира решения на проблемите и информация само чака на готово.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Бих казала първият работодател, първият TL/Manager, професионалния кръг, който изграждаш от колеги и партньори, първото разочарование от работно място, първият успех и най-вече моментите на страх. За всяко важно професионално решение съм изпитвала страх, което в момента е и барометърът ми правя ли нещата като хората. Ако се чувствам комфортно, без предизвикателства, без напрежение и мъничко страх значи е време за промяна, защото тъпча на едно място и не се развивам. Страхът от непознатото и непосилното е съвсем естествен, но именно той е показател, че растеш и стигаш до следващото ниво.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Беше ми трудно да се науча да приемам грешките си и да ги признавам, което и ме е поставяло в изключително неудобни ситуации. С годините ми стана все по-лесно да кажа: съжалявам, сгреших, но ето какво може да направим като решение. В сегашно време даже предпочитам да сгреша, това означава че имам ясна индикация, кое е нещото. което мога да подобря, да науча и да съм готова за следващата подобна ситуация.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Мислете в решения, а не в проблеми - за мен това е основата на почти всяка ситуация без значение в професионален или в работен аспект. Всеки ден нещо се обърква, нещо не се случва по план, възниква проблем - ако успяваш да не се фокусираш върху него и проблемите, които произтичат от случващото се, а върху решение на проблема, то тогава не мисля че има какво да ти се “опре” в живота. Малко като: ако живота ти поднесе лимони, направи си лимонада. Ако не обичаш лимонада - добави водка.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Мама знае най-добре, но не всеки път. Според мен трябва да следваме своите виждания и цели, дори това да не срещне разбиране от страна на родителите. Моето семейство до ден днешен не разбира с какво точно се занимавам, когато се допитам до тях дават съвети, но в повечето случай са на принципа: ти си знаеш, най-добре. Живеем в свят, в който родителите ни ( поне някой от тях), не разбират технологиите и възможностите, които има пред нас, така че би било трудно дори мислейки ни най-доброто да дадат нужния съвет.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Изключителна, това е средата, която ти сам си избрал. Съответно е и една от най-влиятелните спрямо теб, както може да бъде разковничето, което да те подтикне да искаш и бъдеш повече от вчера, така и може да действа като котва, която не ти позволява да изплуваш. За щастие имам приятели, които са като второ семейство и винаги са готови да ми ударят някой друг шамар, когато имам нужда, да дадат перспектива на избора ми и да ме обогатят с информация, която може и да ми е убягнала. Изключително е интересно да израстваш с група от хора, да се “дърпате” взаимно, да се радвате на успехите си и да подтиквате другия да иска и да прави повече.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Все още я търся, но бих казала че сега живея в здравословните граници. Пример съм за това как можеш да пожертваш връзка и здраве в името на кариерата и как когато ти самия не си даваш почивка в даден момент тялото ти и ума ти ти я дават без да те питат искаш ли. Трябва да се търси баланс, не може да си постоянно на педала, но и не може да следиш часовника и точно в 17 да затвориш лаптопа. Така де може, но ако наистина гориш в това, което правиш, от 8 до 17 не е нещото с което би се съобразил. И обратното когато не се чувствам добре може и да прекарам само 2-3 часа в работа отхвърляйки най-важните задачи и след това да се опитам да презаредя с разходка, тренировка, рисуване или каквото ми е нужно в момента, за да знам че на другия ден съм готова да изрина всички задачи с голямата лопата.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
За мен това малко се припокрива с въпрос в плановете. Ако не знаеш какво искаш да правиш, то няма как да се развиваш вертикално. Същевременно всяка една професия може да се “открадне” по мъничко от нещо друго. Например да си sales е комплексно понятие, къде, в каква област, по какъв начин и никога не е излишно, да имаш допълнителен бекграунд - маркетинг, комуникации, психология, управление, а в моя случай и software development на базисно ниво.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Ще цензурирам мотото на те си знаят кои: Упоритият, успява!
Какво бих дала като съвет: Ако днес не научиш нищо ново, не е края на света, ако мине седмица, прочети статия, ако мине месец, изгледай курс, ако мине година, смени работното място.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
