Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Йорданка Атанасова
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Когато си добър в това, което правиш, винаги ще имаш избор и ще поставяш условията.“, споделя Емилияна Неева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Емилияна Неева, член на Съвета на директорите и ръководил отдел Правен на Кредисимо ЕАД. Завършила съм Право в НБУ и EMBA в The University of Sheffield. Имам дългогодишен мениджърски опит в сферата на кредитирането, правното обслужване на търговските дружества и съдебно събиране на вземания.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
На 18 години, денят след бала. Започнах като брокер на недвижими имоти, без дори да познавам толкова добре София. Бързо се справих с всички особености на работата и се оказах доста успешна. Почти всеки ден имах сделка. Първото ми възнаграждение беше около 200 лева, които изхарчих още същия ден. Тогава разбрах, че парите се изкарват доста по-трудно отколкото се харчат и че финансовата дисциплина е ключов фактор, ако искаш да си стабилен.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Задължително трябва да имаме желание за развитие, без значение в живота колко пъти ще ни се наложи да сменим посоката. Самата аз започнах да следвам първо Масови комуникации преди да се прехвърля да уча Право, но винаги съм имала амбиция да се докажа в сферата, която избера и да съм финансовo независима.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Към днешна дата, зависи много от типа професия. След Ковид 19, станахме свидетели на изцяло нова епоха в оперативния процес и дефиниция на „работно място“. Това, разбира се, не важи за професии, които изискват присъствие на място и традиционно имат консервативен тип динамика, като лекарите например. При всички случаи е валидно, че за първото работно място е ключово при какъв лидер и екип ще попадне човек. Това е мястото, което поставя основните на отношението към колеги, трудов процес и дисциплина. Ако се случи да попадне начинаещ в организация, която е без ясни правила, с лоша комуникация и дори токсични отношения в колектива, това за един начинаещ е пагубна загуба на време, особено ако не усети нуждата да си тръгне навреме. В момента съм в позиция на менажиране на служители, на които първият им работен ден е при мен. В отдела си имам ученик на 17 години, който съчетава работа и училище. Осъзнавам каква отговорност и предизвикателство е това, най-вече защото аз и колегите ми оформяме в него съзнанието за трудови навици, работа в екип и приемане на обратна връзка, като трябва да се съобразяваме и със спецификите на възрастта му. Но при него, както и за всеки друг добър бъдещ специалист е водеща личната мотивация.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
От личния си опит съм се убедила, че в най-критичните ситуации, разбираш кой какъв е всъщност и на кого може да се разчита, без значение позицията. Особено, когато работиш на регулиран пазар, такива ситуации не липсват. Затова за мен най-важното нещо в една организация е екипът и отношенията между тях. От гледна точка на лидер, да се промотират хора, които са се доказали с работата си, не само с лоялността си. Само тогава екипът ще приеме тяхното издигане и няма да повлияе на продуктивността на компанията.
С годините човек реагира по различен начин на грешките си. На 20 години изживявах нещата доста по-емоционално. На 30 съм все така критична, но вече съм наясно, че това е част от работния процес и енергията ми е насочена към саниране на пропуска, а не самокритика. В бизнеса няма място за емоции.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Тези, които винаги дават от себе си. Често срещам двата типа хора- монотонни и стриктно следващи трудовата си характеристика, чакайки изрични указания за всичко и такива, които съобразяват кога 2+2 е 4 и кога може да е 4 и половина. Успяват вторите. Дългосрочно тези от тях, коректни към колектива, не само към акционера и личните си амбиции.
Отново- зависи. Ролята на родителите за мен е да насърчава децата в избраната от тях сфера и подкрепя в трудни моменти. Примерът с ученикът в отдела ми- там семейството е интелигентно и с работливи родители. Нормално е детето да е с амбиция да се развива, даже ни се налага да го гоним от офиса : ) Но го има и другото. Откакто прекарвам повече време в провинцията покрай ремонта на вилата, общувам често с младежите там. Станах свидетел на деца, които имат огромен потенциал, но са в лоша среда- семейна и социална, както и възможностите там са ограничени. Щастлива съм, че това роди Бизнес Лига и с екипа на компанията успяхме да създадем инициатива, която да свърже успели мениджъри и младежите в малките населени места, като им помогнем да получат от първо лице важни познания за това как работи бизнесът и положим основите на предприемаческия им дух. Вярвам, че една от нужните стъпки е включването в учебния процес на такъв вид практикуми.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Семейството не може да си изберем, но приятелите и работодателите можем. Когато прекарваш времето си с интелигентни и предприемчиви хора, няма вариант ти да не си такъв. С времето някои приятелства приключват, обикновено когато вече не сме на един и същи етап от развитието и интересите си. Същото важи и за работодателя. Ако се окажеш на място, на което единственият ти стимул е заплащането, трябва да се замислиш какво е приоритет за теб и дали не е време за промяна.
Рецептата отново не е универсална, а въпрос на приоритети спрямо житейската ти ситуация. Балансът за работеща майка на две малки деца е доста по-сложен в сравнение с баланса на някой с вече големи деца, например. Всеки работодател отчита отдадеността на служителя и желанието му да дава повече от себе си в проектите. Проблемът идва, когато това става начин на работа дългосрочно. От личен опит знам, че най-важното нещо не е само да работиш добре, а да умееш и да си почиваш, за да си продуктивен. Имала съм моменти с 3-4 часа сън, овъртайм нон-стоп. В един момент просто рухнах и си дадох сметка, че нещо трябва да се промени. По време на дисертацията си за Шефилд изследвах приликите и разликите в мотивацията на жените и мъжете мениджъри във финансовия сектор по време на Ковид. Оказа се, наред с редица други фактори като признателност, финансови параметри, кариерно развитие и т.н., за жените и мъжете е еднакво важно да имат достатъчно свободно време, качествено прекарвано със семейството им. В България все още почивен ден не се приема за нещо, което може да спре служебните обаждания (не визирам критични моменти, които го налагат). В началото на кариерата си, всички сме склонни да правим повече компромиси, но с времето осъзнаваме нуждата от по-ясни граници.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Няма значение, стига да се развиваш като професионалист. Когато си добър в това, което правиш, винаги ще имаш избор и ще поставяш условията. Познавам не малко колеги, които са мениджъри само на хартия и обратното.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-важното качество е да се работи лесно с теб. Когато поемеш ангажимент, че ще върнеш обаждане, че ще спазиш посочен срок, че ще изпълниш нещо по определен начин и т.н., трябва да го направиш. Комуникацията е ключова. Когато с някой се разбираш с две изречения и нещата после се случват без излишно напрежение, това е най-ценният имидж.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
