572

Да не забравяме, че работата е средство за препитание, а през останалото време имаме семейства, които разчитат и се нуждаят от нас

Автор: Бисер Кунчев

Снимка: DataArt

 

Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.

 

След като човек открие с какво иска да се занимава наистина и е сигурен в това, стратегията за кариерно развитие е задължителна!“, споделя Елисавета Павлова, поредният ми гост в рубриката.

 

Коя е тя?

Казвам се Елисавета Павлова и съм мениджър “Човешки ресурси” в българския офис на глобалната софтуерна компания DataArt. Кариерният ми път в компанията започна преди 4 години, когато стартирах като рекуртър. С времето се постарах да докажа на колегите и на себе си, че мога да се развия в посоката, в която работя в момента.

На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?

Първата ми работа със заплащане беше още в 12 клас. Тогава работех почасово на 2 места, тъй като не желаех да съм в тежест на родителите си и в същото време исках да имам достатъчно пари за ежедневните си разходи, както и средства за обучение след дипломирането. Тогавашните ми работодатели бяха много добри хора, проявяваха разбиране и организираха смените ми така, че да мога да ходя на училище и да не пропускам от учебния процес. Беше ми натоварено, защото ставах много рано сутринта и се прибирах чак вечерта, но знаех, че тези усилия ще ми се отплатят някой ден.

Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?

Нека бъдем реалисти - колко хора в ранна възраст знаят с какво им се занимава? Аз лично съм преминала през доста желания за професионално развитие, но крайното решение дойде, след като смених няколко работодателя и намерих своето призвание. Казано иначе, при мен сработи правилото „проба-грешка“. След като човек открие с какво иска да се занимава наистина и е сигурен в това, стратегията за кариерно развитие е задължителна, за да може да предизвикваме себе си, да излезем от зоната си на комфорт и да учим нови и нови неща, което е ключът към успешна кариера.

Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?

Първото работно място е много ключово в това отношение. Забелязвам го дори при стажантите, които наемаме за нас в компанията. Самата аз изградих дисциплина за работа на първото си работно място, научих се да съм коректна и лоялна към работодателя, за да може той да ми е в помощ, когато имам нужда. Този опит и изградените навици много ми помагат и до ден днешен.

Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?

При мен най-голям отпечатък остави човекът, който повярва в мен и ми даде шанс да започна развитието си в сферата на човешките ресурси. Винаги ще съм му благодарна за възможностите, които ми е дал, и за подкрепата, която получавах ежедневно. Този човек ме научи, че в грешките няма нищо страшно и че чрез тях ставаме по-добра версия на себе си.

Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?

Колкото и тривиално да звучи - просто трябва да си вземем поука от грешката и да се стремим тя да не се повтаря. Досегашният ми кариерен път ме срещна с хора, които допускаха много грешки в професионален план, но след това не променяха нищо в себе си и начина на работа, което не ги правеше успешни. Няма успех без грешки, стига да знаеш как да извлечеш максималното от тях и да ги превърнеш в ценен опит.

Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?

Много са, но може би най-ключовите от тях са желание за постоянно учене, непрекъсната информираност и, не на последно място, да умеем да се учим от грешките си.

Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?

Семейството играе ключова роля в развитието на един човек, най-вече с подкрепата и насърчаването на детето. От друга страна, има родители, които налагат своето мнение и децата им започват да учат в университета нещо, с което не им се занимава, с цел да удовлетворят родителските амбиции, а не своите собствени. Не са малко случаите, в които родителите искат децата им да продължат семейният бизнес или да се развият в определена професия, но е важно какво иска и детето, което в този етап дори не е дете, а самостоятелна личност със свои собствени стремежи, таланти и цели. За щастие, аз нямам този негативен опит и винаги съм била подкрепяна от родителите си, които са ме оставяли да взимам решенията си самостоятелно.

А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?

Съдейки по себе си, приятелите по никакъв начин не са участвали в кариерното ми развитие. Всеки мой приятел работи нещо коренно различно от другия. Това, което правим, е да се съберем и да обсъдим някоя критична ситуация и дали е могло да се реагира по друг, по-адекватен начин. Приятелството е част от цялостната картина, защото е важен фактор за личното ни щастие, а то винаги влияе на професионалното.

Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?

Допреди няколко години не поставях ясна граница между личния и професионалния живот. Когато излизах в отпуск, винаги бях на разположение, пишех мейли, включвах се в срещи. С времето осъзнах, че по този начин личният ми живот остава на заден план и не мога да обърна внимание на семейството си. Например, вече не харесвам идеята да работя от морето, защото това не е пълноценна почивка, прекарана с любимите хора. Рецептата за баланс е приоритизирането – да не забравяме, че работата е средство за препитание, а през останалото време имаме семейства, които разчитат на нас и се нуждаят от нашето внимание и време.

Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?

Според мен във възрастта от 20 до около 27-8 години човек трябва да е фокусиран върху хоризонталното развитие, за да може да натрупа максимално много знания и умения, които по-нататък биха му помогнали за бързо вертикално развитие.

Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?

Бих дала един съвет, който самата аз получих преди време, докато бях на стаж. Той гласеше: „Времето е най-ценният ресурс. Управлявайте го разумно“. Друг съвет, който бих дала, е да гледат своето развитие и да не се влияят от успехите на останалите. Всеки човек знае през какви препятствия е минал, за да стане такъв, какъвто го виждаме в момента – успял или не.

Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com