Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Тодор Василев / Head Frame Sofia
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Важно е пътешествието, а не крайната дестинация. Трупай опит и резултатите няма да закъснеят.“, споделя Цветелина Георгиева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Цветелина Георгиева и съм маркетинг стратег и визионер по призвание и по душа. Още в 11-ти клас знаех, че искам с това да се занимавам и такова е и образованието ми. След 10 години като маркетинг мениджър на най-голямата хостинг компания на Балканите - SuperHosting.BG, в момента съм маркетинг стратег в HackBulgaria. Тук се заех със задачата да позиционирам този 10- годишен бранд като общност за софтуерните специалисти и IT хората, която да уравновеси очакванията и да запълни дупките в IT сферата.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
В университета разбрах, че само с учене няма да стане. Затова по време на следването си изкарах пет неплатени стажа по специалността си, за да натрупам опит. И това беше най-смисленото нещо, което направих тогава. Защото ми даде работни навици и контакти. Благодарна съм, че имах тази възможност. Първата си работа започнах на 22 години. И ме взеха благодарение на стажовете. Интересното е, че тогава изобщо нямах представа колко следва да получавам като възнаграждение. Приех предложеното, но в продължение на три месеца получавах с 200 лв. по-ниска заплата. И не отидох да попитам защо… Гордеех се, че съм започнала на хубава позиция, по специалността си, и работата много ми харесваше. Накрая се оказа някаква грешка в счетоводството, която откри прекият ми ръководител и ми каза никога повече да не си мълча за подобни грешки.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Стратегията се гради с опит и много въпроси, които да си зададеш по пътя. Наскоро имах срещи със студенти покрай проекта ни Кариеростарт и наблюдението ми е, че не знаят какви въпроси да зададат и какво да очакват. Бях на кариерен форум за стажантски програми и те идваха с въпроса “Какво предлагате?”, а аз контрирах с въпроса “А ти какво очакваш?”. Никой не се беше замислял какво иска да научи на бъдещия си стаж, как да се подготви и какво да направи. Същото важи и за следващите стъпки в кариерното развитие. То в много случаи се отъждествява с по-висока позиция в компанията, което в повечето случаи води до управление на хора и екипи, но не всеки може и иска да работи с хора и да има управленски функции. Има много възможности за развитие както във вертикала, така и в хоризонтала. И сериозно трябва да си зададеш въпроса какви са моите очаквания и мога ли да поема отговорностите на по-високата позиция или просто “табелката” ми звучи впечатляващо и това ме кара да се чувствам добре. В моя опит не мога да кажа, че съм имала конкретна стратегия. Винаги съм обичала работата си, харесва ми това, което правя, и искам да опитвам от всичко, за да трупам опит. А когато работиш с огромно желание и хъс резултатите не закъсняват.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Основното влияние за мен е свързано с придобиването на работни навици. А те са много ценни! По-напред в развитието се очаква да можеш да планираш времето и приоритетите си, да организираш задачите си. Пише го в обявите като изискване, питат те на интервюто, но на практика дали го можеш става ясно едва когато започнеш работа. И е добре да си тренирал тези навици. Първите си работни навици придобих по време на стажовете си, а на работните си места продължих да ги надграждам. По време на пандемията например, портфолиото ми от навици нарасна значително, както при много хора, предполагам, но съм благодарна и за този период и уроците, които ми даде.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Това е много субективно и различно за всеки човек. Може да бъде учител, преподавател в университета, ментор в работата или просто колега. Може да е личност, на която подражаваш. Събитията също могат да са много - първата смяна на работа, грешка, която си направил или пък признание. За мен лично най-голям отпечатък са оставили менторите ми и хората, от които съм се учила. Благодарение на тях съм това, което съм днес в професионалния ми път.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Не греши само този, който не работи. Най-адекватно е да признаеш грешката си, да се извиниш и спрямо ситуацията да предложиш възможни следващи стъпки за изход от нея. Да обсъдиш вариантите с екипа и прекия си ръководител, и да продължиш напред с още един научен урок.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Отговорност - да можеш да поемеш отговорност от действията си и последствията от тях, без да търсиш извинение или съжаление. Адекватност - да си наясно със своите силни и слаби страни, да знаеш къде си добър и да имаш и изискваш реални очаквания. А в основата на очакванията са личностните ни убеждения.
Самомотивация - не очаквай компанията да ти предложи мотивираща среда, създай си я сам и открий кои са твоите личностни мотиватори, които те движат напред.
Самоусъвършенстване - придобиването на нови знания и умения не приключва с поредния курс или образователна степен. То се случва през целия ни живот.
Смелост да действаш - понякога просто е нужно да действаш, и да видиш какво ще се случи, вместо да прекарваш отчайващо дълго време в мислене и вземане на решение.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ние самите сме отговорни за действията и решенията си. Със сигурност семейството има принос за средата, в която растеш. Но не и определящо влияние за кариерното ти развитие. Много младежи вървят по стъпките на родителите си,
само защото те самите не знаят какво искат да учат, и несъзнателно следват нечии неосъществени цели. За мен най-голямата роля на семейството е подкрепящата роля. В това число и отговорността да ти осигури достатъчно примери и такава среда, че да можеш сам да направиш своя избор.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Понякога може да е по-голяма и от тази на семейството. Колкото по-конкурентна е средата ти, колкото повече се състои от хора за пример, толкова по-голям хъс за развитие имаш. И това е здравословната роля на приятелския кръг. Човекът е склонен да се сравнява непрекъснато с околните, а това сравнение понякога може да има и своята негативна конотация. Но въпреки тази склонност, контролът за това е изцяло наш, и убежденията ни са в основата на това до каква степен ще се сравняваме. На мен лично винаги ми е действало много отрезвително и мотивиращо да попадна в конкурентна среда и да имам ясна себеоценка.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Как беше приказката… Ако работиш това, което обичаш, няма да имаш нито един работен ден. Всичко е въпрос на възприятие. Рецептата за всеки е строго индивидуална. Този баланс е все по-осъзнато търсен от хората в избора им на работа. Но в здравословни граници. Когато започнеш да цепиш секундата, само и само, за да го постигнеш, тогава някъде нещо не е наред. Нищо не е на всяка цена. Балансът в важен и необходим във всички сфери и наша е задачата да си го осигурим - всеки за себе си. Като се замисля, досега никога не ми се е налагало да поставям експлицитна граница, просто защото професията ми е част от мен самата. Когато имам нужда от повече време за себе си, просто планирам така проектите си, за да си го осигуря.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Бих казала, че зависи от човека и качествата му, не от годините му. Някои хора стават лидери още на 20 годишна възраст. Тук не става въпрос за предпочитание, а за ясно осъзнаване на отговорностите. Във вертикалното развитие неминуемо става въпрос за управление на хора, за което са нужни много и гъвкави soft skills. Ако човекът ги има или се вижда, че може лесно да ги придобие, няма пречка да се развива във вертикална посока. Много хора не искат да се занимават с people management и предпочитат да специализират уменията си в конкретно направление и да станат специалисти, което също е чудесна възможност. Всичко опира до осъзнатост на вариантите. Не бих слагала ограничение по години. Аз самата станах мениджър на 25 години. И към днешна дата сякаш търся повече посоки на развитие в хоризонтала.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Понякога най-доброто решение, което можеш да вземеш, е просто да действаш. Докато ти се чудиш, някой вече действа и върви по стъпките, които ти не си направил. Важно е пътешествието, а не крайната дестинация. Трупай опит и резултатите няма да закъснеят.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
