Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Качеството на живота ни зависи от качеството на въпросите, които си задаваме.” споделя д-р Никола Димитров, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Здравейте, аз съм д-р Никола Димитров. Уча, прилагам и преподавам стратегии за успех в бизнеса, в личен план и в спорта. Доктор по икономика с защитен дисертационен труд „Финансови оптимизации на организации чрез Лийн мислене“. Живея и предавам източните техники и принципи на Тойота за постоянно подобрение. Паралелно съм лектор от 2011 г. и се ровя из теми като управлание на процесите, умения за продажни, Лийн мислене и системи, коучинг и лидерство, игровизация и др. Основал съм собствена консултатскиа фирма Success Consulting и се фокусирам в 4 основни дейности: а) 1-на-1 коучинг; б) корпоративни обучения; в) Лийн консултиране и г) Консултиране на спортни организации. Паралелно с тези 2 кариери развивам и треньорска кариера по волейбол. Вече имам бронз и сребро на европейско с национални отбори на младежи. И тук някой ще ме попита как е възможно всичко това да се прави едновременно. На този въпрос отговорът е: „С правилна нагласа, много желание, добро планиране и подкрепа от семейството“.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Колкото и нестандартно да е отговора ми ще споделя, че първото си възнаграждение получих на 5 годишна възраст. Тогава в свободното си време помагах на работодателя на родителите ми (кипърски милионер) да почиствам камъни от една писта за конни надбягания докато той с багера си изравняваше пясъка. Аз го правих безвъзмездно защото като всяко дете ми бе интересно да се возя на багер. Когато месец по-късно получих плик с чек на моето име за сумата от 50 кипърски лири, разбрах колко е силно това да работиш безвъзмездно за успешни хора и да попиваш от техните знания. Като бонус има такива, които даже ще те възнаградят без да го очакваш. Затова и до ден днешен винаги съветвам младите хора да си намерят някого за когото да работят безвъзмездно за да получат достъп до умения, знания и контакти, които в противен случай трудно биха придобили. Винаги когато съм давал повече от очакваното (тоест стойността, която предлагаме да е повече от цената на услугата) съм получавал възможности за допълнителен бизнес и кариерно развитие.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Да, наличието на стратегия за кариерно развитие е от ключово значение. Тя предоставя пътна карта за професионално израстване, помага за идентифициране на умения и опит, необходими за напредък, и съгласува личните цели с целите на организацията. И като всяка стратегия, тя може да се преразглежда и актуализира според натрупания опит и осъзнатост на дадения човек. Наличието на стратегия може да помогне и за запазването на мотивация в трудни моменти както и да повиши удовлетвореността от положените усилия. Тя може и да ни подскаже дали сме на правилното място и дали нашият труд и умения биват оценявани.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място често определя тона за работните навици, нагласите за работа в екип и професионалното поведение. Може да внуши основни умения, като управление на времето и комуникация, и да повлияе на подхода на човек към решаването на проблеми и културата на работното място. Не бива обаче да забравяме, колко важна роля играе и израстването на един човек и натрупаните навици преди да стартира своята кариера. Родители, приятели и учители играят ключова роля при оформянето на правилни навици. А добре подбраното първо работно място може само да ги засили и подобри. Вярвам, че и всеки младеж трябва да поработи в сферата на клиентското обслужване за да оцени колко е важно клиентското мнение и отношението ни към клиентите. Някой от най-ценните уроци за обслужване на клиенти съм придобивал работейки като сервитьор или барман в студентските си години.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Ключовите събития включват големи проекти, повишения и неуспехи, всяко от които предоставя опит за обучение. Влиятелните хора често включват ментори, ръководители и лидери в индустрията, които предлагат насоки, подкрепа и ценни прозрения. За мен лично стремежа винаги да водя и/или да съм част от корпоративни обучения ми е давало най-много за развитието ми. Относно хората вярвам, че трябва да имаме свой идоли към, които да се стремим. За мен от ораторска гледна точка това винаги ще бъде Стийв Джобс и неговите невероятни събития. От менторска гледна точка човек номер едно в списъка ми ще остане Боб Проктор.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Най-ефективната реакция е да се признае грешката, да се анализира какво се е объркало и да се приложат коригиращи действия. Важно е да гледате на грешките като на възможности за учене, да търсите обратна връзка и да адаптирате стратегии, за да избегнете повторението им в бъдеще. Като студент на Лийн мисленето винаги се стремя да ползвам мисловни рамки и инструменти за решаване на грешки като Ishikawa, 5Whys, A3 problem solving и не на последно място винаги започвам със задаването на отворени въпроси и прилагането на GROW коучинг модела.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Основните качества включват адаптивност, силни комуникативни умения, проактивно отношение, непрекъснато учене и способност за ефективна работа в екип. Тези хора често са целенасочени, издръжливи и способни да се справят ефективно с предизвикателствата. Бих добавил, че смиреността и управлението на егото и емпатията са ключови качества за хора, които имат желание да поемат и ръководни функции.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейната подкрепа може да осигури емоционална стабилност, насърчение и практически съвети. Докато съветите на родителите могат да бъдат ценни, важно е да ги балансирате с личните стремежи и пазарните реалности. Вземането на независими, информирани решения е от решаващо значение за удовлетворението от кариерата. Не трябва да забравяме и, че всяко следващо поколение живее и се развива в нова реалност и правилата и съветите на нашите родители не винаги са приложими. Аз винаги съм уважавал мнението на родителите си, но накрая съм взимал решения сам за изборите си и никога не съм ползвал техните съвети като оправдания за това дали съм или не съм взел правилното решение. В крайна сметка всеки един от нас носи отговорност за решенията си и съответно за резултатите от тях.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите могат (подобрно на родителите) да предложат морална подкрепа, да предоставят възможности за работа в екип и да споделят полезни прозрения. Те могат да служат и като извор за идеи и предизвикателства. Въпреки това е важно да се гарантира, че тяхното влияние е положително и е в съответствие с професионалните цели. Изтинските приятели се броят на пръсти и не всеки, които се представя за твой приятел има най-добрите намерения за твоето кариерно развитие. Важното за мен е да си задавам въпроса: „Човекът Х подкрепя ли моето развитие и мога ли да разчитам на неговата обратна връзка, независимо дали тя е положителна или конструктивна?“
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Постигането на баланс включва определяне на ясни приоритети, ефективно управление на времето и умението да казваме „не“, когато е необходимо. Установяването на граници, като определено работно време и лично време, и практикуването на грижа за себе си също са от съществено значение, макар и да не са лесно постижими тогава когато изграждаш името си и наследството си. Баланс не е толкова да работиш повече или по-малко а да влагаш време и усилия в това, което те прави щастлив. Понякога това може да означава да работиш 16+ часа в продължение на дни. Най-важното е да изберем и правилната среда, в която да се развиваме както и правилната половинка, която да ни подкрепя, разбира и създава спокойствие. Не бих могъл да се справя с всичките ангажименти, които съм поел и натоварения ми график ако жената до мен не ме подкрепяше и не ми даваше нужното спокойствие. Ако не намерите правилния, човек на ранна възраст може би ще е по-добре да останем сами и да се развиваме без излишно разсейване. Благодаря ти Александра!
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
На тази ранна възраст в, която не всеки е наясно както точно е това, което иска да прави винаги бих препоръчал хоризонтално развитие. Хоризонталното развитие може да осигури разнообразни умения и опит, подобрявайки гъвкавостта, докато вертикалното развитие може да предложи по-задълбочени експертни познания и възможности за лидерство. Комбинацията от двете може да бъде от полза, като ако ги степенуваме от хоризонтална към вертикална вярвам, че може да изградим много по-ефективни лидери а не само мениджъри. Когато разбираш какво се случва във всеки аспект от твоята организация е много по-лесно да се адаптираш и да взимаш информирани решения. Работейки хоризонтално също така ще може да се въоръжим от много контакти и колеги с, които ако преминем към вертикален растеж ще се наложи да преговаряме и работим заедно за общия интерес.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
В годините съм си събрал няколко мисли, които са ми помагали и давали яснота.
На първо място бих споделил двете най-добри дефиниции за успех, които съм чувал а именно:
1) „Успехът е прогресивната реализация на достоен идеал. Ако човек се стреми към определена цел и знае къде отива, този човек е успял!“ на Ърл Найтингейл. Затова винаги питам хората с които работя каква е целта им. Имайки цел вече може да си задаваме правилните въпроси и да търсим пътища към постигането и.
2) „Успехът е душевното спокойствие, което идва като пряк резултат от това да знаеш, че си положил всички възможни усилия, за да направиш най-доброто, на което си способен“ на старши треньор Джон Уудън. Тоест след като имаме ясна цел следва да положим цялата си енергия в ежедневното и реализиране и макар и някой цели да отнемат повече време ние да не се демотивираме от крайната цел но да се наслаждаваме на пътя към постигането и.
Второто което бих препоръчал на читателите ви е да разкрият пълния си потенциал като ползват силата на въпросите. Или както обичам да споделям макар и да не помня къде го чух „Качеството на живота ни зависи от качеството на въпросите, които си задаваме“. Като тук нарочно подчертавам думата живота защото тя може да бъде заменена с всяко нещо което бихме искали да подобрим (например здравето, любовта, кариерата, резултатите и т.н.).
Трето и много важно е „Никога не спирайте да учите и бъдете адаптивни.“ Непрекъснатото учене поддържа уменията уместни на бързо променящия се пазар на труда, а адаптивността позволява на човек да се ориентира и да процъфтява през различни кариерни предизвикателства и възможности.
За финал ще пожелая на всеки читател много успехи, ще Ви благодаря за отделеното време да прочетат интервюто и ще Ви оставя със следната мисъл: „Текущите ви постижения не са отражение на вашия потенциал, а само показват колко от потенциала си сте осъзнали“.
С уважение,
д-р Никола Димитров
