Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Гергана Цончева
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Правилата и процесите, които една компания или мястото, в което работим налага, в комбинация с хората, които ни обграждат в работното ни ежедневие определено оказват голямо внимание върху възприятията ни това какво е възможно да постигнeм в кариерата.“, споделя Венета Стойкова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам Венета Стойкова. Преди повече от 20 години започнах професионалното си развитие в областта на Човешките ресурси. През далечната 2002 година се присъединих към екипа на Монделийз България. Прекарах там 6 години, 4 от които добивах знание в областта на Човешки ресурси. След което имах привилегията да уча и израствам в кариерата си в „Данон Сердика“ АД. Благодарение на екипа, с който работих повече от 13 години дължа голяма част на професионалното и личностото си израстване в работен аспект. В последните 3 години продължавам да се развивам уменията и споделям знанията си в компании насочени към софтуерно разработване.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя, когато бях студентка във втори курс, тогава съм била на 20 години и получих първото си възнаграждение.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Не бих искала да бъда категорична дали трябва или не да имаме стратегия в кариерния си път. Аз вярвам, че всеки човек, който избира професионалото си развитие рано или късно следва пътя, който сам е определил. Вярвам също, че стратегията е строго индивидуална и е комбинация от професионално и личностно развитие, както и възможността да бъдем адаптивни към променящата среда, нашите цели и желания, които се променят с течение на времето.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Според моя опит и наблюдения. Правилата и процесите, които една компания или мястото, в което работим налага, в комбинация с хората, които ни обграждат в работното ни ежедневие определено оказват голямо внимание върху възприятията ни това какво е възможно да постигнeм в кариерата. Като, разбира се, влиянието може да бъде в две различни посоки положително и отрицателно.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Събития, в които сме израснали личностно и сме постигнали успех, както и такива, в които сме се провалили. Колкото до хората, независимо от йерархията, тези, които са ни вдъхновявали и подкрепяли, тези които са ни предизвиквали да надскачаме себе си, дори и тогава, когато ние самите не сме си вярвали и онези, които са се държали според собствените ни представи ‚лошо‘ с нас.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Има доста информация по темата за допускането на грешките в живота ни и реакциите ни след това. Приемаме, осмисляме и продължаваме напред. Ако твърде много стоим в грешката, това ни пречи да продължим напред. При всички случаи, страхът или водени от страх да не допуснем нова грешка, не е добър съветник.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Вярвам, че всеки човек има възможности да израства бързо в кариерата. Както и вярвам, че всеки един от нас има потенциал. Комбинацията от подходяща среда, периода на израстване на човека, и неговото/нейната вътрешна мотивация са едни от водещите фактори. Разбира се, виждала съм много случаи на служители, които са успешни на едно място, а на друго не, което отново ни насочва в посоката на изказаното по-горе.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството, особено от по-старите поколения имаха доста силно влияние върху определянето на кариерния път на децата, даже бих казала включително и в насоките за избор на училище/университет. Имам наблюдения, че това се случва и със семейства с онаследени професии, например лекар, архитект и т.н.
Все повече, както и с осъзнаването на родителите, свободата на децата, разликата в поколенията, това влияние е доста намаляло.
Смятам, че дискусията, разбирането и чуването на желанията на двете страни биха довели до добри резултати в избора на кариера.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите, оказват влияние, определено, защото това е среда, в която има доза увличане, малко е на принципа на стадния ефект. В началото на учебния процес, даже и при избор на университет, може да е голямо, но с течение на времето и израстването на всеки човек това влияние намалява. Разбира се, всичко е много индивуално. До колко се влияем или лутаме в търсене на професионална изява, до колко искаме съвети, и до колко ги отсяваме.
Ако имаш ясна идея и желание какво искаш да правиш в живота си в кариерен аспект, следваш пътя.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Моята рецепта я открих с течение на времето. Комбинация от много работа, прегаряне, смяна на приоритетите, и в крайна сметка намиране на баланса, валиден за всеки един човек индивидуално.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Няма правило, което да е свързано с възрастта и вида развитие. Комбинация от двете, според мен би било добро най-добре
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Аз получих такъв от моят брат, който преди 20 години ми каза, избери това, което искаш да правиш и ти харесва, всичко друго се напасва. И нито ден не съжалявам за избора, който направих.
Моят съвет би бил същия, избирайте професията, кариерния път, със сърце и желание. Не пропускайте информация за малко факти, перспектива и развитие в бъдещетоJ
