Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Възползвай се от всеки кариерен шанс по пътя си и направи нещата както трябва, а после да става каквото ще!“, споделя Радостина Илиева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Моето име е Радостина Илиева. Вече повече от 15 години работя в частният сектор, след 12 години работа в публичната сфера. Специализирам в сферата на човешките ресурси и подборът на персонал като управител и консултант в „СимРа Консултинг Истърн Юръп“ ЕООД (позната още като SimRa CEE).
Фокусът на фирмата е към човешкият капитал, маркетинг на подбора, набиране и оценка на служители, процесите по въвеждане в професионалната материя (onboarding), кариерна помощ в професионалната реализация, маркетингови и социологически изследвания на пазара на труда, изграждане на работодателски бранд, архивите, библиотеките и тяхната дигитализация.
Изобщо всичко, което е ново и интересно, но също и някои позабравени неща. Затова бих искала това интервю да е своеобразен мост между това, което беше досега в сферата на човешкият капитал и новите тенденции, които се налагат в новата бизнес реалност.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Като почти всеки млад човек, решил да направи нещо в живота си, започнах работа на граждански договор на 18 години, докато бях студентка втори курс. Работех известно време като частен преподавател по английски език на деца в предучилищна и начална училищна възраст. Работата с бебета в детска градина и малки деца беше невероятно като интензитет изживяване за един тийнейджър като мен, но много добре платена. Работодателите ми се шегуваха, че и аз не съм много по-голяма от децата им, с които работя. Естествено аз не бях много съгласна, защото на тази възраст вече завършвах полувисшето си образование. Смятах, че съм голяма. След това промених подхода си и реших, че е време да започна работа по специалностите, които вече имах, но назначена на трудов договор. В деветдесетте години на 20-ти век в България, това означаваше държавна работа с много по-ниски доходи, отколкото на предишните работни места, но не с по-нисък интензитет на натовареността. Тези фактори не успяха да убият професионалният ми ентусиазъм в следващите дванадесет години. Чак когато вече бях положила много усилия да направя кариерен растеж като влизане в професионални гилдии, смяна на хоризонтални и вертикални работни позиции, допълнително професионално образование, и не се получи, така както аз го очаквах, се върнах отново в частния консултантски сектор първо като нает служител, след това като предприемач.
Работила съм самостоятелно, но също и в много големи екипи, където ако се забавиш или направиш грешка, това се мултиплицираше надолу по веригата многократно. Стигало се е и до инфарктни ситуации. Но аз винаги съм слагала колегиалността на първо място. След това идва чистотата на изказа, без реч на омразата и обидни квалификации.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Да, ако искаме да успеем, трябва да имаме кариерна стратегия. Добре е тя да е пластична, защото времената се променят и изискват от нас ние да се променяме и да надграждаме уменията си (reskilling, upskilling). Но да не променяме целта си. Важно е да търсим конкретни резултати и метрики (key performance indicators), с които да можем да измерваме нивото си на успех. Част от професионалното израстване е и да можем да представяме тези успехи по подходящ начин публично, за да вижда професионалната среда, че има прогрес в развитието ни. В това отношение на помощ идват обученията по бизнес етикет, бизнес комуникация, бизнес презентация и публична реч.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Всъщност това влияние е доста голямо. Първото работно място може да те научи на много неща, ако имаш уши и сърце, за да видиш и разбереш хора, ситуации и решения на проблеми. Човешки същества сме и без значение от възрастта ни, ние изживяваме различни ситуации в развитието си. Смесваме емоции (EQ) и разум (IQ), за да разрешим тези ситуации. Ние хората създаваме и решаваме работни проблеми и бизнес казуси непрекъснато. Първото работно място може да те закали като характер или да те откаже да работиш определена професия. И не е въпрос само до устойчивост на характера, но също на колегиална среда и на семейна подкрепа.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Всяка професионална или житейска ситуация, която помага да намериш решение „за“ или „против“, може да бъде фактор, решаващ за кариерата на един млад човек. Не винаги обаче това е събитие, което оставя чувство на удовлетвореност. Понякога то оставя разочарование, което трябва да преработиш психологически. Хората, с които работим, без значение дали са клиенти, колеги, мениджъри или екип, за който носим отговорност, оставят следи в кариерното ни развитие, дори години след като проектите са приключени. За един професионалист е важно как напуска предишните си работни места, тъй като за всеки следващ проект е необходимо да може да посочи референция за реализирани проекти или референт за стил на работа. Положителното и отрицателното изживяване на работното ни място (customer experience) могат да наклонят везната на нашето бъдещо професионално развитие в една или друга посока. Това, което помага да намерим баланс (освен личният коучинг терапевт за тези, които го имат!), за да не изпадаме от една крайност в друга, и да продължим напред, е доброто представяне в бизнес обществото като поведение и комуникация, като външен вид, и целеустремеността - ако знаем каква е посоката, можем да изградим правилната професионална стратегия и да се реализираме успешно.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Ако грешката е поправима е редно да се коригира. Ако тя засяга повече от един човек в екипа, е редно да се потърси общо решение или извинение. След като сте положили усилия и виждате, че нито едно от двете не работи, си вземете поука, продължете напред и не се само съжалявайте. Животът е кратък!
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Тези специалисти имат много различни качества и нагласи от общата маса работещи. Те са служители-предприемачи, с ярко изявени личностни и кариерни характеристики. Мислят доста по-бързо, по-пластични са в действията си, имат по-интензивен работен график и почивката им също е интензивна. Не случайно в кариерните вицове ги оприличават с хищници, които са на върха на хранителната пирамида. И въпреки, че се намират и на върха на корпоративната пирамида и тази на Маслоу, не е задължително да са „хищници“ при взаимоотношенията си с колеги, приятели и близки хора. Просто стилът им на работа е запомнящ се, те са естествени лидери на пръв поглед. Но, както всички знаем, лидерите се създават, те не се раждат такива. Ако някой специалист е достатъчно упорит, има нагласи и стратегия за професионален растеж, той работи усърдно, но той също така работи и умно. Понякога обаче дори и да си изключителен талант, когато си мързелив, може да бъдеш задминат от друг колега, който е трудолюбив, ако няма работна дискриминация и сте поставени на равен старт.
Технологичните умения на мениджърите също са важни за бързото кариерно израстване. Ако например имате определен обем от работа, за която е даден краен срок и знаете, че няма как да се справите навреме, тук на помощ идва познаването на технологиите, бизнес системите (ERP, CRM) и различни програмни езици. Те могат да скъсят работният процес от рамките на една седмица до 2 работни часа. Останалото време може да се използва за по-бързото приключване на друг процес в бизнес проекта. Изкуственият интелект (AI), от който всички толкова много се страхуваме, може много да помогне, ако се използва правилно.
И не на последно място е изборът на правилното образование като специалност, но също и като учебно заведение. Ако един специалист иска кариерата му да е „звездна“ и да се превърне в международен талант, трябва да инвестира средства и време, за да надгради образованието си, и да разшири бизнес контактите си. Записът в CV-то като работодатели, заемани позиции, реализирани проекти, университети, референции играе ключова роля при бързото кариерно развитие.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството в кариерното развитие е определяща в много отношения. Има семейства, в които децата наследяват професиите на родителите си, а родителите им предават своето познание в професионалната материя и бизнес контактите си. Когато семейната среда е подкрепяща, това подпомага подрастващите в избора на бъдеща реализация. Един родител, който иска да помогне, никога няма да даде лош съвет на детето си. Но децата следват модели и примери на подражание основно, не толкова съвети. Ако по наше време родителският съвет беше: „Слушай ме какво ти говоря, не ме гледай какво правя“, днес вече всички съвременни родители знаем, че това не работи с нашите деца. Понякога дори в семейството родителският пример не е градивен. Тогава роля играе външната среда, която обгражда подрастващите. И много често социалните мрежи също влияят, като налагат стандарти и тенденции.
Децата понякога следват съвети от родителите си, но те също имат и право на собствено мнение. Могат да последват мечтите си и пак да успеят. А ако авторитетът в очите на един подрастващ не е само родителят, но и преподавателят в гимназията, това разширява мирогледа. В нашите училища началното кариерно насочване за съжаление все още е на хартия, изоставащо. Поради тази причина, родителите имаме много по-голямо влияние в бъдещото кариерно развитие на идните поколения. Освен ако децата не решат, че са бунтари и поискат нов ред.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
Приятелите са семейството, което ние си избираме лично. С приятел можеш да си кажеш всичко, и можеш всичко да премълчиш. И пак ще се разберете. Те са с нас и в добро и в зло, до края. От тях можем да научим много за кариерното развитие, но можем и да се провалим заедно, както се казва. Приятелите ни карат да се състезаваме помежду си дори и несъзнателно, защото те са като нас и ние сме като тях. Има много примери, при които приятели живеят в едно и също населено място, харесват еднакви неща, почиват заедно, спортуват заедно, работят една и съща професия, дори работят при един и същи работодател. Ако приятел ти каже, че не е доволен от работното място при един работодател, ти би ли отишъл да работиш там? Те също са и неформален маркетингов барометър на работодателският имидж (employer brand).
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Универсална рецепта за такъв баланс няма, защото всеки човек е една вселена. Но има общи места, където хората се срещат, за да правят бизнес, да работят и да почиват. По отношение на границите мога да споделя това, което всички наблюдаваме непрекъснато – умът на предприемача размива всички граници, и така постига успехи, забогатявайки. Докато умът на чиновника слага граници непрекъснато и навсякъде, за да събере такси и данъци. Въпрос на манталитет и професия е! Разбира се, това мое мнение също не е универсално, защото понякога при недостиг на работна ръка на пазара на труда, правителствата увеличават работните часове на служителите официално. А, когато икономиката прегрява, тогава официално се въвежда намалена работна седмица. В ЕС наблюдаваме различни по вид и интензитет естествени и външно наложени баланси на границите между личният и професионален живот на работещите в различните региони.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Във възрастта до 30 години вертикалното кариерно развитие е по-реалистично и постижимо. То дава възможност на младите таланти да „експериментират“, дори с риск да сгрешат или да ги обвинят в т.нар. job hopping. Хоризонталното развитие се случва, когато вече има повече натрупан работен и житейски опит. Но тук съществува професионалният риск, наречен „институционализиране“ – повече от 5 години на една и съща позиция, в една и съща компания без последващо кариерно развитие, в която и да е от двете посоки, прави специалистът неназначаем на друго място. При всички случаи моят съвет към по-младите специалисти е да имат умереност, когато търсят кариерно развитие, но и да не се страхуват от кариерната промяна, когато се налага. Тук също трябва да има добре планиран и премерен баланс в кариерното развитие.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-ценният кариерен съвет, който аз съм получила е: „Не бъди перфекционистка, а направи нещата в срок, пък после ако се наложи – коригирай“.
А най-ценният съвет, който аз давам е: „Възползвай се от всеки кариерен шанс по пътя си и направи нещата както трябва, а после да става каквото ще!“
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
