Автор: Бисер Кунчев
Снимка: KARE studio, фотограф Катерина Горанова-Пенчева
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Никога нищо не е не всяка цена, не минавай „през трупове“, за да постигнеш целите си, не се взимай прекалено насериозно и добавяй щипка чувство за хумор във всеки ден.“, споделя Ана Динкова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Ана Динкова, от 23 години работя в сферата на комуникациите и PR, като в момента заемам длъжността Communications Lead PR & Media Relations Europe в Endava, и неформалните функции на кариерен коуч, DEI и Speak Up Safely представител. Във времето съм заемала различни управленски функции в ПИБ, Райфайзенбанк България и Атлантическия клуб на България, както и бях съосновател на дигиталната маркетингова агенция Trinitix. От 10-тина години насам спорадично пиша на свободна практика за различни медии. Имам магистратури по Политология и МО от СУ, в момент завършвам такава по Организационна психология, пак там. Вярвам, че ученето е път, не цел, начин на живот. Харесва ми да научавам нови неща – от това как се прави хляб с квас, през всичко за виното и сомелиерството, как се кроят дрехи, до управлението на кризи, тайните на публичното говорене, създаването на медийни продукции. Изпитвам силно влечение към новото, непознатото и ми харесва да запълвам времето си с четене, гледане на образователни програми, а когато мога – пътуване.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми платена работа беше лятото, след като завърших 7 клас. Бях на 15 и чистех всеки следобед един офис. От тогава насам, все намирах с какво да се занимавам, така че да си изкарвам (поне частично) джобните.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
От опит знам, че няма еднозначен отговор. Може да имаме план, който по една или друга причина да не сработи. Може да нямаме целенасочено създаден такъв, но пък да се окаже, че години наред следваме някаква стратегия. Това, което е добре да имаме предвид – по възможност от възможно най-ранна възраст е какво искаме и респективно какво не искаме, без какво не можем, с какво можем да направим компромис и кои са истински силните ни страни и качества, които ще ни помогнат да сме добри в това, с което решим да се захванем.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място е ключово за оформянето на работните ни навици, подобно на първите седем години в семейството. Там тестваме на практика научените в училище и университета теории, придобиваме основни навици и поведенчески модели. Добрите корпоративна култура и практики окриляват младите хора, а вдъхновяващите лидери и менторството подпомагат кариерното израстване. От друга страна, токсичната корпоративна култура създава пречки, вредни навици и понякога дори комплекси. Изборът на първо работно място е от голямо значение за бъдещото ни професионално развитие, като разбира се няма как да знаем какво ни очаква на дадено работно място, преди напълно да се потопим в работната атмосфера и да прекараме поне 3 или 6 месеца там.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Тук мога да говоря най-добре за личния си опит. За мен това са два типа хора: от една страна токсичните шефове и слабите мениджъри от миналото, които са ми показали практически какво да не правя и как никога да не се държа с хората и екипите, в които работя – особено, ако аз ги управлявам, от друга страна е диаметрална противоположност: хората с висок поведенчески морал, висока корпоративна и лична култура, изключителни професионалисти, които съм наблюдавала да развиват и подкрепят хората в екипите си, как мотивират и водят с личен пример. Израствайки кариерно наблюдавах различни хора, в различни сфери, които ми помогнаха да разбера от една стана какво никога да не толерирам и как да поставям граници, както и какъв човек и лидер да бъда аз самата и как да се държа с уважение към околните.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Повече анализ и по-малко обвинения и самосъжаление. Опитвам се да прилагам това правило и в живота, не само в работата. Задавам си серия от въпроси: какво стана, къде и в кой момент се объркаха нещата, къде сгреших аз, къде сгреши друг, как можех да предотвратя или предвидя, къде би могла да се репликира тази грешка и как да предотвратя повторение? И не на последно място: какво научих, кой ми помогна и как да подобря процеса. Този процес е валиден от печенето на торти и организацията на семейни празненства, до изготвянето на комуникационни кампании и управлението на корпоративни събития.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Този въпрос е много интересен и отговорът може спокойно да се превърне в книга, но ако трябва да обобщя в един абзац, това са хора, които умеят да работят в екип, са силно адаптивни и комуникативни, взимат бързо решения, проактивни са и умеят да разрешават проблеми, отворени са към градивна критика и се учат бързо от грешките на другите. За себе си съм открила две златни правила, които ми помагат във всяка ситуации; едното е, че kindness is king и независимо от обстоятелствата трябва да се държим с уважение към околните; второто е, че „не знам как“ винаги може да се замени с „искам да науча как“, истината е, че в работата е много по-важна ангажираността и нагласата, а по-голямата част от набора умения в корпоративния свят – могат да бъдат научени за нула време!
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Зависи, това може да се окаже нож с две остриета. От една страна родителите могат да предусетят и насърчат развитието на талантите на децата си в дадена сфера, но от друга страна техните мирогледи може да се окажат ограничаващи. Ако погледнем голяма част от днешните професии в корпоративния свят, дори не са съществували преди 20-30 години. Истината е че не само като родители, като общество, подготвяме децата само до някъде, за професии, които дори не можем да предположим, че ще съществуват в бъдеще. Това, в което вярвам е безрезервната подкрепа и обич на родителя, както и насърчаване към самостоятелност, ключови неща, за да може детето да израсне самоуверено и самостоятелно. В крайна сметка семейството е първото място, къде се научаваме какво е това психологическа сигурност, като когато свикнем да живеем в подкрепяща среда, в която спокойно можем да изразим мнение, тогава трудно се бихме приели деспотични отношения и токсична култура и в работната ни среда.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Ролята на средата понякога може да се окаже дори по-важна от тази на семейството. Нали има една такова твърдение, че сме средното на петте човека, с които прекарваме най-много време. От една страна средата ни създава усещане за комфорт и принадлежност, но пък кой е израснал в зона на твърде много комфорт, без амбиция и предизвикателства? Ако прекарваме време с амбициозни, позитивни и успешни хора, има по-голяма вероятност да развием тези качества в себе си. И обратното, негативно настроените, инертни хора, вечните мрънкачи могат да доведат до регресия в нашето развитие.
Тази тема също може да бъде доста обстойна, защото тук играят роля биологични механизми, неврологични и социални фактори, но ако мога да се пошегувам така: средата може да изгражда, може и да разгражда.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Зависи от естеството на работата. Съдейки по своя опит и този на хората в моя социален и служебен кръг, повечето от които сме ангажирани с интелектуален труд или както дъщеря ми обича да се шегува „хората на бюрата“, понякога поставянето на граници е доста сложно, защото някои задачи ангажират съзнанията ни далеч след края на работното време. Но както много неща в живота, често опира до дисциплина и организация.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Зависи. Зависи от структурата на работното място, на което някой попада, зависи от личните нагласи, интереси и темперамент на човека. Понякога не сме съвсем наясно как точно изглежда една фирма/компания „отвътре“, не знаем какви са динамиките и как бихме се вписали в тях. Освен това зависи дали човек иска да се развива строго в една специфична професия или предпочита мултидисциплинарност.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Има два съвета, които следвам. Първият е, че хората работят с хора, не с фирми и институции. Вторият е, да спра да говоря на „Вие“ на хора, които на втората минута преминават на „ти“, защото колкото и добре да ме е възпитала майка ми, те вероятно няма да го разберат, а ще се вземат много на сериозно.
Светът който бих дала може да се кондензира така: наблюдавай света около себе си и не спирай да се учиш и да ставаш все по-добър! Каквото и да решиш да правиш, се научи да го правиш добре; където и да решиш да работиш, опознай индустрията и компанията, стани част от нея и приведи действията си в съответствие с целите на тази компания, научи се да общуваш, комуникираш, презентираш – добрите отношения винаги се отплащат. И последно, но не по важност: никога нищо не е не всяка цена, не минавай „през трупове“, за да постигнеш целите си, не се взимай прекалено насериозно и добавяй щипка чувство за хумор във всеки ден!
