Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Владимир Петков
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Всеки ден се изправяме пред различни предизвикателства и в повечето случаи, решението не е видимо на първо четене. Важно е това да не ни стряска, да се научим да се мотивираме и вдъхновяваме от заплетените казуси и да започваме да търсим начин да се справим стъпка по стъпка.“, споделя Анна Ценова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Маркетинг Мениджър съм на компаниите, част от Updata One, включващи A Data Pro, специализирана в данни, медийно и риск разузнаване, и Identrics, която работи в областта на машинното обучение и AI решенията, Perceptica, която работи в сферата на медийния мониторинг и анализ и SeeNext, която предоставя бизнес анализи от една страна и новинарско съдържание чрез seenews.com и renewablesnow.com, от друга. Специализирам в маркетинг сферата и имам над 10 години професионален стаж. През годините съм се занимавала с планиране, управление и оптимизиране на различни маркетинг кампании, както дигитални, така и офлайн.
Имам две магистърски степени – една със специалност “Журналистика и Медии” и една в специалност “Маркетинг”.
Също така съм инициатор на редица проекти, насочени към развиване на дигиталните умения на местните общности, и участвам активно в образователни инициативи, защото вярвам, че споделянето на опит може да бъде от полза на хората, които сега започват своя кариерен път.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми работа беше през лятната ваканция на 11 срещу 12 клас, когато бях на 18 години. Бях сервитьорка в квартално заведение в гр. Видин и честно казано, не се справих много успешно в тази роля.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Няма как да стигнеш там, където искаш, ако не знаеш къде искаш да стигнеш. За себе си мога да кажа, че имаше период от живота ми, когато не бях наясно с какво искам да се занимавам. Това е момент, в който за мен най-правилната стратегия беше да опитвам различни възможности, за да мога да установя кои са сферите, които истински ме вълнуват и да насоча усилията си нататък. След това, когато вече имаш посока, идва сериозната работа и тук постоянството играе важна роля в това да докажеш качествата си.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Началото на кариерния път на всеки човек е различен. Първите години от него със сигурност са важни, защото поставят основите на отношението към работата и това какво се очаква от нас в бизнес отношение. Това, обаче, което е още по-важно е да успеем да се обградим с хора, от които можем да учим и на които, на този етап от живота си, бихме искали да приличаме. Смятам, че ролевият модел е ключов в оформянето на представата за това къде искаш да отидеш, колко далече всъщност е това, какви умения трябва да придобиеш и какви са подходите, за да го направиш.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
От гледна точка на събития, това, без колебание, са най-предизвикателните такива. Моментите, в които е било истински трудно, дори отчасти невъзможно, да се премине на следващото ниво. Истината е, че най-много учим за света, за околните и най-вече - за себе си, тогава, когато сме поставени пред изпитания. Когато преминем през тези ситуации и се гордеем със себе си, видим силите, които никога не сме подозирали, че имаме да се материализират и променят реалността, в която живеем, това променя и нас самите. Това ни качва на следващото ниво, където, разбира се, има нови предизвикателства.
От друга страна, неуспехите са нещо, което неминуемо оставя отпечатък и ако успеем да вземем урока от тях и да не се фиксираме завинаги в ситуацията, това може да ни отведе до нови възможности.
Истината е, че всеки човек оставя своя отпечатък върху пътя ни, както и ние оставяме своя върху другите. Колко пъти на ден си казвате: “Не искам да съм като…”, “Никога няма да постъпя по начина, по който го направи (някой друг)…”. Независимо дали е позитивен спомен или отрицателен такъв, хората, които ни заобикалят определят реалността, в която живеем. Затова е ключово да се заобикаляме с такива хора, от които можем да учим и които ни карат да сме по-добра версия на себе си, защото този трамплин може да ни издигне до целите, които имаме. Но също и да приемаме, че ще има такива, които няма да са на нашето мнение и да търсим, дори проактивно, начин, по който да вземем най-доброто от комуникацията си с тях.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
На първо място, не трябва да бягаме от нея, защото грешките, обикновено, “тичат” по- бързо от нас. Трябва да признаем, че сме сгрешили. Да, трудно е. Да, отвратително е. Но, да, случва се. Трябва да помислим за това кои хора засяга тази грешка и да се изправим пред последствията, като е много важно да мислим в посока на решения. Опитвала съм различни подходи и това, което знам е, че ако има грешка, която не може бързо да бъде коригирана и са замесени други хора, е необходимо да помисля: “ОК, ситуацията е такава, каквато е. Какво можем да направим?”. След това си направя план за действие и го представям на хората, които могат да бъдат афектирани от това, което се е случило. Най-неправилното е да мислим, че няма да се разбере. Винаги се разбира и обикновено, когато това стане, вече е късно за адекватна реакция. Виждам в практиката си, че в началото на кариерата си, хората са склонни да крият грешки, които са направили, защото се чувстват несигурни и може би уплашени. Това, обаче, е грешен подход и поемането на отговорност в трудни ситуации показва хората като достойни и заслужаващи доверие, защото в крайна сметка - всички грешим.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Проактивност и воля да учат в движение. Всеки търси в екипа си хора, които могат да се справят с проблеми. Когато покажеш, че можеш да мислиш върху поставени казуси, които първоначално нямат видимо решение и действаш консистентно за решаването на ситуацията, това се забелязва и се оценява.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
В живота си съм преминавала през различни моменти със семейството си, както повечето хора. Това, което виждам от позицията на времето и от тази на майка вече, е, че родителите са най-големите ни фенове. Да, понякога не се съгласяват с решенията ни, да понякога са силно убедени за това, което трябва да правим и начина, по който трябва да се справяме в живота си, просто защото от дъното на сърцето си искат да сме по-добра тяхна версия. Смятам, че тук всичко е въпрос на комуникация. Избирайки професионалния си път и правейки решения за себе си, е добре да изслушаме и да опитаме да разберем аргументите им за един или друг съвет, който ни дават. Все още, с изумление, виждам колко прави са били в някои ситуации. За други, обаче, силно вярвам, че макар и на цената на неразбиране от тяхна страна, съм направила по-добрите избори за себе си, независимо, че родителите ми са имали друга представа за правилното решение в този момент. Всеки се развива в различна среда от тази, в която родителите му са били поставени на същата възраст и независимо от любовта, с която са изпълнени намеренията им, те не винаги могат да са най-добрият избор за детето им. Вярвам в силата на вътрешния авторитет, но за мен е ключово да имам и хора в които да се огледам, хора на които се възхищавам и цел, която искам да гоня. Много често, различните гледни точки просто ме убеждават, че това, което мисля да направя е правилно. За мен. Не за някой друг. Тези гледни точки, обаче, също и често са ме спасявали от взимането на грешно решение.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Средата е ключова във всяко ниво на развитие. Виждам, че с минаването на годините по естествен начин се откъсвам от хора, с които вече не гледаме в една посока. И това е нормално. Някъде бях прочела, че личността ни се изгражда от петте човека, с които общуваме най-често. В този ред на мисли, приятелите са много важни. Случвало ми се е да имам обкръжението си хора, които не вярват в мен, мислят, че действията ми не са адекватни и поставят всяко мое решение под въпрос, карайки ме да се чувствам непълноценна, неможеща и неуверена. Това със сигурност влияе на действията на човек, съответно и на резултата, който постига. Спомням си, че установих това, когато бях в университета и бях част от студентска организация, пълна с будни, амбициозни и интелигентни млади хора. Именно тази среда ме накара да повярвам, че мога да постигна нещата, които искам, че имам силата и волята да стана по-добрата версия на себе си. И именно тези хора приех в приятелския си кръг, защото заедно успявахме да се движим напред и се радвахме на постиженията си, но и заедно намирахме начини да се справим с провалите и предизвикателствата.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Някои хора твърдят, че има. Аз, лично, не съм открила все още това равновесие. Има моменти, в които работните ангажименти взимат връх и това е процес, върху който просто нямаш контрол, защото задачите трябва да се изпълнят в кратки срокове, за да се стигне до желания резултат. Има други моменти, в които трябва да се насочи вниманието повече в личен план, защото там ситуацията го изисква. Всичко това, обаче, не идва като написано в книга, няма рецепта и може би, в различните периоди от живота си трябва ясно да си дадем сметка кое е главният приоритет за нас и какво сме готови да жертваме в негово име.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Смятам, че в ранните 20 до към 30 години, човек трябва да инвестира много в това да учи. На този етап, според мен, не трябва да се пестят време и усилия в това да се придобиват нови знания, умения, да се наблюдава как хората на по-високи позиции действат, за да може да изградим модели на поведение, които да ни помагат да се справяме в различни ситуации след това. За мен, позициите не са водещ мотиватор в кариерното израстване. Титлите идват тогава, когато докажем, че можем да взимаме решения, да реагираме в непредвидени ситуации и да излизаме от тях по най-добрия начин с ресурсите, с които разполагаме. Когато човек е в началото на кариерния си път е добре да опита “вкуса” на различни дейности, да докаже на екипа, но и най-вече на себе си, че може да се справя с различни казуси, да трупа знание, за да натрупа опит, който наистина би му помогнал да се изкачи в йерархията. Въпреки това, със сигурност е добре да имаме посока, да знаем какви искаме да бъдем и докъде искаме да стигнем. Само по този начин, можем да структурираме малки стъпки, с които да постигнем целта си.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Инвестирай в себе си. Време. Образование. Включване в различни инициативи. Смятам, че когато човек е в старта на кариерата си, е необходимо да не щади време и усилия за това да се усъвършенства, за да може бързо да догони останалите, които имат повече опит от него, както и сам да оцени стойността си. Това, което бих споделила като опит и което винаги работи при мен е да приемеш ситуацията на несигурност и неяснота в света като константа. Всеки ден се изправяме пред различни предизвикателства и в повечето случаи, решението не е видимо на първо четене. Важно е това да не ни стряска, да се научим да се мотивираме и вдъхновяваме от заплетените казуси и да започваме да търсим начин да се справим стъпка по стъпка.
Да покажеш, че можеш да си автономен и да решаваш проблеми е едно от най-ценните умения, независимо в каква сфера се развиваш. В крайна сметка, имаме щастието да живеем в свят, в който можеш да получиш правилния отговор, ако добре формулираш въпроса си - както в Google, така и в AI чат ботовете. Винаги има отправна точка на разсъждение, от която можеш да тръгнеш и да развиеш варианти за справяне с различни ситуации. Единственото, което се изисква е любопитство и постоянство. Има нещо, което се е запечатало в ума ми от малка. Баба ми казваше: “Има изход от всяка ситуация.” Смятам, че това е така. Живея и работя с това мото и вярвам, че независимо колко заплетени са някои проблеми, ако действаме спокойно, с постоянство и ентусиазъм за разрешаването им, пътят неминуемо ще се открие пред нас.
