Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Търсете страстта и мисията си в живота във всеки негов етап.“, споделя Цанислав Генчев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Цанислав Генчев, в момента работя като мениджър “Човешки ресурси“ в Ното - бързоразвиваща се финтех компания със софтуер за превенция на финансови измами. Също така съм част от комуникационния екип на Фондация „Америка за България”. Имам бакалавър по Финансов мениджмънт и маркетинг от ВУЗФ. Роден съм и живея в София.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя като ученик в семейния ресторант на баща ми. За което съм благодарен и до днес, тъй като това ме научи на дисциплина и отговорност сравнително рано. Забелязвам, че все повече млади хора искат да имат доходи още в училище, което е много положителна тенденция.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Винаги, когато съм участвал като лектор на събития или консултирал хора, съм ги съветвал да гледат на кариерата като на игра - всяка професия има някакъв кариерен път, специфики на развитие и тънкости, а нашата стойност се определя от опита, уменията и нагласите ни. Добре е да имаме ясен план, с отвореното съзнание, че той все пак ще се променя в различните етапи от живота ни.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Обичам да се шегувам, че много често първият работодател „изгаря“. *Смее се* В първата си работа младежите се учат на дисциплина, навици, комуникация, адаптивност и търпение, а често работодателите плащат цената на това с много обучение, грешки и нужда от обгрижване. От друга страна, първата работа е много определяща - забелязвам тенденцията младежите да си правят генерални заключения за една професия от първия си работодател. Също често се шегувам (или не толкова) с мениджърите, с които работя, че наемайки неопитен човек, често в лидерската им функция има и лек възпитателен елемент. Не можем да очакваме от младежите да дойдат наготово мотивирани, проактивни, изпълнителни, любопитни- някои от тях са. Но другите изискват много висока ангажираност от мениджъра си - ясни очаквания, много обратна връзка, конкретни насоки, награждаване и мотивиране. После обаче се отблагодаряват с лоялност, младите хора търсят лидери, които да ги вдъхновяват.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Има много фактори, но със сигурност един общ за всички ни, са нашите мениджъри. Не обичам клишетата, но съм запомнил цитат от Уорън Бъфет, който твърди, че младите хора до 30 г трябва да си избират мениджъри, които ще отворят прозореца към света за тях. В интерес на истината това се случва с мен във всяка от работите ми към момента. Бил съм HR в един от най-големите работодатели в България и съм виждал паралели как в една и съща компания, двама различни мениджъри имат различно влияние- единият развива и задържа хората си, другият ги разделя и демотивира.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Най-важното е да запазим самообладание и да не допускаме излишни емоции и драма. Обичам да гледам на грешките и провалите като уроци, и веднага си задавам въпросите „Какво следва, какъв ми е планът?“ и „Какво искаше да ми каже съдбата с тази ситуация?“. Да запазим балансиран „локус на контрол“ в такива ситуации е от ключово значение. Да не се притесняваме какво ще кажат другите, и да сме готови да потърсим помощ, ако трябва.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Има три неща, които наблюдавам като абсолютни сходства в успелите хора, с които съм работил- най-важното е да работите това, което правите със страст. Винаги съм твърдял и съм го виждал, че когато човек работи професия, която не харесва, той има лимит на развитието си, който се изчерпва по различни начини, и никой от тях не е приятен. Второто качество е увереността - тя определено печели. Дали да защитите повишението си, или да сте ефективен в работата си ежедневно, човек трябва да вярва на себе си първо. Третото е умението да влияем по положителен начин на хората около нас. Аз вярвам, че лидерството се учи- при някои е вродено качество, при други се изисква работа с личността, но може да се тренира. Умението да изграждаш дългосрочни взаимоотношения, да достигаш до хората, да можеш да убеждаваш, се отплащат бързо във всяка работна среда.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Това е много дълга тема и никога не съм открил правилния отговор. Нещо, което споделям на ученици и студенти, когато съм бил на кариерни събития, е че според мен родителите винаги искат най-доброто за нас, но не винаги съветите им ще са правилните за нас. Човек трябва да проявява критично мислене, дори когато приема съвети от най-близките си. В края на деня най-важното е „Какво е най-доброто за мен СПОРЕД мен?“
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Най-важната роля на приятелите ни е подкрепата. Повечето хора са изградили ниво на взаимоотношения и близост с приятели, може би дори повече от родителите си. Забелязвам сред младите хора, че поради тази причина често се сравняват с приятелите си, което е грешка. Във всеки етап на живота ни може да се случи всичко- да успеем, или да паднем на земята. Вярвам, че приятелите имат съвсем отделна функция от кариерата ни. Дори не е нужно да искаме съвети от тях, важното е да получаваме подкрепа, да се чувстваме уверени, себе си, и приети във всяка ситуация.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Светът около нас е вече толкова объркан, че започвам да си мисля, че тази граница е да сме здрави, да запазим здравия разум и да се чувстваме щастливи. Трудното тук е човек да определи какво наистина го кара да се чувства щастлив. При някои е работата, при други е личният живот, за трети е някъде по средата.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Кариерното развитие може да е в много посоки. Не съветвам младите хора да се водят от клишета, мода, сравнение с приятелите или съвети от други хора. Има професии и хора, които са по-ориентирани към лидерство, има такива, които предпочитат по-експертно развитие. Разбира се лидерските позиции идват с опита, но професиите са вече твърде разнообразни, за да се каже категорично кое е по-добре. Отново повтарям, че тук ключово е какво човек иска за себе си- да не иска да е мениджър просто за да е мениджър, или да се развива в професии, които са модерни или добре заплатени, без да ги харесва наистина. Важното е човек да има конкретен план, повлиян от вътрешния му глас, не от външни фактори.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Прави това, което те кара да се чувстваш щастлив, за да не работиш нито един ден в живота си. Едно клише, в което силно вярвам. Прекарваме повече време на работа отколкото със семейството, приятелите и любимите си. За мен да работиш нещо, което мразиш, е липса на уважение към себе си на първо място, точно по тези причини. Търсете страстта и мисията си в живота във всеки негов етап.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
