Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Имате един живот и той не е генерална репетиция.“, споделя Галина Костова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Определям се като „посланик“ на емоционалната интелигентност в бизнеса и от края на 2023 г., в партньорство с д-р Диляна Дочева в „Дочева и Партньори“, работя като Консултант и Бизнес Обучител за повече емоционално интелигентни компании и лидери в България. Вярвам в това, че да си лидер не е просто да си формален ръководител, да си лидер е да си „сърцевед“, да водиш сърцата на хората към повече ангажираност на работното място и устойчиви във времето бизнес резултати.
Имам дългогодишен опит в управлението на бизнеси, процеси и хора. Изкачих цялата кариерна стълбица в Henkel в България, започвайки от стажант в маркетинг и продажби през 2000 г., през Продуктов и Маркетинг Мениджър, достигайки през 2008 г. до Генерален Директор на бизнес направление Beauty Care. През 2019 г. до края на 2022 г. бях и Президент на цялата компания в България. През 2023 г. ръководих като Генерален Директор българския офис на Elton Group – международна компания, дистрибутор на суровини за различните направления на химическата и хранително-вкусовата промишленост, за производствотo на козметика и перилни препарати и пр.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата си сериозна работа с трудов договор започнах в 3-ти курс на университета - бях на 21 г. Чрез Бизнес Клуба на Стопански факултет на СУ участвах в конкурс за Junior Account Executive на известна рекламна агенция и ме одобриха. Беше наистина чудесна възможност и съм благодарна за този безценен опит в истинския бизнес докато още учех нещата на теория в университета.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Преди стратегията за кариерно развитие има една много важна стъпка за младите хора. Имам син, който току-що завърши училище и му предстои да избира своя път в университета. С него не говорим за стратегия за кариерно развитие, а за мечтите, които има, за това което го пали и с което иска да се занимава, и което мисли, че ще го направи щастлив. Това е най-важното откритие, която всеки млад човек трябва да направи – избор на областта, в която да се развива. След този осъзнат избор (който може да отнеме и години и да има няколко рестарта) има смисъл от стратегия за кариерно развитие. Иначе си обречен да се развиваш в нещо, което не те прави щастлив.
Така че да, когато сме избрали своето поприще като призвание, ще бъде полезно да помислим над стратегията си за кариерно развитие.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Формира работни навици със сигурност – как да се държим, как да се организираме, как да работим в екип и пр. Създава първите ни впечатления за добри и лоши процеси, добри и лоши системи, добри и лоши отношения между колеги, добри и лоши ръководители. Това е първата настройка на кариерния ни компас, с който ще навигираме нататък кариерното си развитие – накъде, как, с кого и пр.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Най-големите скокове в кривата на ученето и развитието при мен са се случвали в трудни и предизвикателни ситуации. Така че трудностите и „дупките“, в които съм попадала и попадам през годините са с най-голям принос за оформянето и надграждането ми като професионалист, а от там и върху кариерното ми развитие.
Ръководителите, които съм имала през годините, са били хората, оставили най-голям отпечатък върху мен. Отново с уроците, които съм получавала. С добрите или с лошите примери, които съм виждала, аз съм израствала по пътя си – от експерт, през формален ръководител до ръководител, който полага съзнателни усилия да бъде и лидер.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Отново ще говоря за стъпка преди това. Най-важно е да изграждаме лична жилавост, за да не се огъваме до счупване при предизвикателствата, които живота несъмнено ни поднася и в личнен, и в професионален план. Грешките са вид предизвикателства и за тях ни е неоходимо да сме именно жилави. Първо да признаем пред себе си, че са наши и че това не ни прави по-лоши, по-малко умни и пр., да се справим с чувствата, които неизменно се появяват (притеснение, страх, яд и пр.), а след това да проявим смелост, да поемем и външна отговорност и да действаме. Проактивно и гъвкаво да помислим за алтернативи, как да поправим последствията. И накрая да ги класифицираме като опит, от който да се поучим.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Мога да отговоря на въпроса, кои основни качества демонстрират хората, които израстват значително в кариерата си. А дали е бързо или бавно, това са относителни, субективни понятия.
Отлични експерти, които обичат работата си. Ангажирани и отдадени са така всякаш работят в собствен бизнес. С визия и идеи за бъдещето, която обаче трябва да могат да комуникират ясно и уверено. Действащи проактивно, организирано и последователно, а когато се налага и гъвкаво. Емпатични, автентични, отворени към обратна връзка като възможност за развитие. С ясни цели и с желание да поемат допълнителните отговорности, които идват със следващите стъпки в кариерната стълбичка. Такива хора съм виждала да имат кариерно развитие и на такива хора съм била била ускорител на кариерното развитие.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Нашите ценности определят нашите решения, нашите избори, вкл. и изборите, които правим в кариерата си. Семейството формира голяма част от ценностната ни система и в този смисъл ролята му е голяма.
Родителите имат добри намерения и затова дават всички тези непоискани съвети. Но изборът, дали да ги вземем предвид или не, и отговорността след избора следва да останат в ръцете на порасналото дете.
Аз съм отгледана с голяма свобода на избор във важните моменти и етапи на живота и затова едно главно мое вярване е, че от мен зависи. Какво ще избера, от какво ще се откажа. Получавам съвети, но знам, че и изборът, и финалната отговорност са мои.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни на кариерно развитие?
Започваме заедно да мечтаем, заедно обсъждаме варианти и опции, заедно споделяме първите успехи и неуспехи, понякога се сравняваме с тях и се състезаваме, кой до къде е стигнал в кариерата, съветват ни и помагат в трудни моменти и избори, свързват ни с други хора, когато имаме нужда. Някои могат да ни станат колеги. В други случаи да ни станат ръководители или ние да им станем ръководители, и тогава предизвикателството е как да съчетаем тези нови паралелни роли без да загубим приятелството.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Не, няма една рецепта. Има много съвети за това. Те са като продуктите в една рецепта. Всеки си взима подходящите за него в различни пропорции, адаптира си рецептата според собствената ситуация и приоритети и си „сготвя“ собственото ястие. Като му хареса вкуса на ястието, тогава явно го е балансирал.
Аз още експериментирам J.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Зависи от потенциала и амбициите на човека, а и от това, колко рано е избрал сферата, в която ще се развива.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-красивото и съдържателно послание, което съм получавала и съдържа любовта, мъдростта и енергията на цял един екип, който изградих през годините, е:
„Когато се чудиш и маеш, попитай сърцето, то знае.“
Умът разбира, а сърцето знае. Избирайте със сърцето си. Имате един живот и той не е генерална репетиция.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent
