Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Бъдете винаги с отворен ум и селектирайте хората, с които комуникирате. Те са важни.”, споделя Милена Атанасова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Милена Атанасова, завършила съм средно образование в 9-та Френска гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ в София, след това „Славянски филологии“ със специалност чешки и български език в СУ „Климент Охридски“, а като второ висше завърших специалност „Психология“ в софийския филиал на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – по онова време това беше най-доброто място за тази специалност след Софийския и избрах него, защото там обучението беше със същите преподаватели, но дистанционно, тъй като аз вече работех активно, на пълен работен ден. Дистанционното обучение по мое време беше нещо твърде иновативно като цяло… Минаха доста години от тогава, повече от 25. Въпреки това все още пазя добри връзки с моите преподаватели, с живите такива. Дори наскоро срещнах един от тях на едно професионално събитие, д-р Пламен Димитров.
Езиците винаги са ми харесвали, те откриват нови хоризонти и филологията създава много широка обща култура, затова реших да завърша първо нея. Но винаги съм искала да уча и работя като психолог – човешката душа ме вълнува по всяко време.
Хуманист съм, вярвам в човека и добрата му същност, вярвам също в неограничените възможности на Homo Sapiens, защото моят живот непрестанно ги доказва. Стремя се да покажа на хората, че посредством осъзнаване, човекът може да бъде много градивен за себе си и за другите, насочвайки свободната си воля и управлявайки своите намерения с фокус, мисъл, думи и действия. Първият ми и най-мощен инструмент, разбира се, е личният пример – самата аз непрекъснато (се) уча и целенасочено се развивам като споделям моите знания, умения и опит с всички желаещи около мен. Казвам „желаещи“, защото съм се убедила, че „насила хубост не става“.
Накратко, работя с хората за тяхното лично(стно) и професионално развитие на индивидуално и групово ниво, независимо от работното място. В конкретика какво и къде винаги можете да видите и в моя LinkedIn профил.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя при първата допустима възможност по закон – т.е. от 16-годишна, бях 10-ти клас и изкарах цялата ми лятна ваканция в книжарница „Paradox” срещу 7-мо училище на ул.“Иван Шишман“ в София. Понастоящем там е книжарница „Хеликон“. По същия начин постъпих и през ваканцията на 11-ти клас, тъй като бях направила баснословно висок оборот за тези 2 месеца (юли-август), независимо че София е празна. Причината за това беше, че бях изчела голяма част от книгите там и препоръчвах на клиентите книги, от които наистина се нуждаеха... Беше много приятен, полезен и изключително вдъхновяващ период от моя живот 😊 Точно тогава, в 10-ти клас получих и първото ми възнаграждение, със сериозен бонус, който дори надмина очакванията ми. Считам, че всяко усилие в правилната посока, следва да бъде възнаградено – ползвах първите ми 2 заплати, за да отида на море след лятото... през септември.
Усещането да си изкарваш сам парите, с които живееш, и до днес е незаменимо за мен. Това е независимост, свобода на действие, възможност да бъдеш и да се чувстваш хем полезен, хем оценен.
От тогава работя много. Всъщност, не съм спирала. Докато учех в СУ продължих да работя в книжарница, но почасово – за да мога да присъствам на лекциите. Паралелно с това превеждах от чешки, бях и професионален рецитатор. Като се замисля сега, винаги съм работила на повече от 1 място, за мен трудът облагородява и много ми дава.
Тук е моментът да отбележа, че по природа съм доста нетърпелив човек – бързала съм да се родя (планирана съм за февруари, родила съм се през януари), бързала съм да отида на училище (започнала съм от 6), бързах да порасна – за да мога да случвам всичко мечтано.
Идеите ми бликат и обичам да ги реализирам на момента, защото живея ТУК и СЕГА. Наясно съм, че това невинаги може да се случи, затова от млада се старая да възпитавам търпението в себе си. Животът ми е показал, че с работата от 16-годишна със сигурност не съм сбъркала – тя ме е срещнала с много интересни и полезни хора, благодарение на този опит съм преминала през изключително интересни и сложни ситуации, и съм безкрайно благодарна за това.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Категорично да. Всъщност, стратегия трябва да имаме за всичко, не само за кариерата. Кариерата ни е една част от нашия живот.
Първо е добре да открием личната ни мисия и смисъла на съществуването ни – никой не се ражда случайно и всеки от нас има значение, носи своя смисъл и допринася както за себе си, така за семейството си, за социалните групи, към които принадлежи и за обществото като цяло. Затова е важно първо се замислим какво искаме да правим в този живот, с какво искаме да бъдем полезни, да определим личните ни дългосрочни цели и едва след това да си направим стратегия как да ги постигнем. Това важи и за кариерата. Колкото по-надалеч виждаме, толкова по-добре ще можем да планираме и реализираме всичко замислено, защото ще можем се съобразяваме с хората, от които зависим и които могат да ни помогнат да ги случим. Това е важен аспект – че живеем в общество. Човекът не е остров, колкото и да си е самодостатъчен на моменти и колкото и да обича да е сам.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
При всеки човек първото работно място влияе различно, в зависимост от самото работно място (хора, култура, правила, тип дейност...) и от личността на самия човек – възпитанието и предварителните нагласи, които са формирани в него. Винаги семейната среда е ключова по отношение на първичното преживяване на професиите, тя формира една ранна представа за работата и работното място във всеки един от нас. Дори често се случва да избираме професията ни заради или въпреки родителите ни.
Ако все пак пренебрегнем това, можем да кажем, че на първото работно място сме като бял лист хартия – веднъж нарисуван, той не може да стане отново чисто бял. Художникът, който ще рисува върху него е много важен, за да може младият човек да се превърне в шедьовър. Затова и т.нар. онбординг – посрещането, въвеждането и началното обучение на новия служител в компанията, особено ако му е първа работа, е изключително важно не само за задържането, мотивацията, удовлетвореността и ангажираността... но и за неговата личност и цялостна нагласа към работата.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Житейският ни опит върви хронологично, същото важи и за професионалното ни развитие. Първо семейството и семейната среда, професионалният пример от родителите или настойниците ни – близките хора, които ни отглеждат и възпитават от деца до зрели хора. Ние си взимаме от тях не само модели за поведение, но също посредством тяхната работа си създаваме нагласи относно определени професии – дали положителни или недотам.
След това, това са менторите ни в живота – учителите ни или други наши близки хора в ежедневието, които са ни авторитети и под една или друга форма ни възпитават (целенасочено или не), учат ни на живот, включително и на трудови навици.
Не бива да забравяме, че (само)регулацията под всякаква форма (режим на сън, на хранене, на пиене на вода, на учене или друг тип дейност/ функция/ работа), емоционалната (или друг вид) интелигентност, създаването на причинно-следствени връзки, грамотността и начина на възприемане на света и случване на реалността, не се учат на работното място. Но те са определящи за ефективността и ефикасността на самата работа.
За това е много важна средата, в която растем и се развиваме – тя е като почвата за растенията – зависи дали е хранителна, оскъдна или токсична, зависи какво изгражда в нас, с какво ни захранва. Както знаем всички, природата не търпи вакуум.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да я осмислим и да преценим какво ни е дала и какво ни е взела тази грешка, за да продължим напред и да не я повтаряме. Хората сме грешни същества, добре е просто да приемем този факт. Моята максима е, че щом човек греши, значи върши нещо – т.е. работи, действа. Грешката е опит. Тя може да ни научи, ако я възприемаме като урок.
По този повод психолозите разделят нагласата на ума на отворена и затворена (fixed & growth mindset) – спрямо това как възприемаме грешките и/или провалите ни – дали ги ползваме подобаващо зависи това доколкото ще бъдем успешни. Има една чудесна книга с много примери по тази тема от д-р Карол Дуек, „Нагласата на ума“, препоръчвам я.
Най-голяма вероятност да повторим една грешка има, когато не я осмислим и не осъзнаем причинно-следствените връзки от нея. За мен това е дефиницията за глупост – повторените грешки поради липса на осъзнатост. Грешките са ни като пътни знаци в живота, те ни служат за ориентир и могат да бъдат добър коректив – както нашите, така и чуждите. Най-безболезнено е човек да се учи от чуждите грешки.
Често близките ни хора виждат грешките ни по-добре от нас, но не смеят да ни ги (по)кажат, защото се притесняват да не ни обидят. Ето защо е важно да се наблюдаваме сами себе си, да наблюдаваме реакциите на хората около нас във връзка с нашето собствено поведение... и да даваме конструктивна обратна връзка, ако видим, че някой човек греши – за да може да се осъзнае и да не повтаря.
Ако въпреки нея, човек допусне една и съща грешка 2 или повече пъти, то тогава той е неосъзнат, или (в по-лошия случай) е недобронамерен.
Лично аз съм се научила да се пазя и от двата типа хора, защото те могат да нанесат сериозни вреди и често са токсични дори за самите себе си.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Не зная какво имате предвид под „бързо“, това е доста условно понятие, но бих изброила няколко личностни качества, които оказват влияние на нашето развитие по принцип: адаптивност, гъвкавост (agility), жилавост (resilience), увереност, емоционална интелигентност (разбирайте, целият набор от качества, описани от Даниел Големан, като самоосъзнатост, самоуправление, социална осъзнатост и управление на връзките), съобразителност, ясна мисъл, умения за слушане и за изразяване на мисълта, като цяло всички комуникационни умения са значими за работата в колектив и кариерното развитие, също умение за работа в екип – т.е. екипният дух, управление на времето, на приоритетите, управление на фокуса на внимание (умението за конценстрация), на промяната и на съпротивата срещу нея, упоритост, последователност, умение за работа под напрежение, чувство за хумор... много са. Най-вече себерефлексия, самодисциплина, умението за носене на лична отговорност и за вземане на смислени решения. Това, обаче, като говорим за личностни качества. Когато говорим за знания, умения и компетенции, те зависят от контекста и от вида работа. А видовете работа се променят с развитието на обществото и еволюцията на човечеството.
Добре е да се има предвид, че напоследък това се случва все по-бързо и осезаемо. С промяната на работната среда и на самите професии, естествено, се променят и качествата, които са необходими на всеки човек, за да може не само да преуспява, но и изобщо да оцелява. Не зная доколко следите статистиката, но има все повече хора, които остават без работа, защото не отговарят на изискванията на пазара на труда и на работодателите. Просто не притежават необходимите знания, умения и компетенции, за да могат да работят.
Исторически погледнато, различните ери по отношение видовете работа също стават все по-кратки: индустриалната революция е продължила повече от век, технологичната – по-малко от половин век, а дигиталната – само 20-тина години. Вече сме в четвъртата индустриална революция, където технологиите отдавна са смесени с дигиталната среда и знанията и уменията, които ще се изискват извън горепосочените личностни качества, ще се определят именно от това.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
По-горе говорих за родителите, те ни повлияват винаги – дори и тогава, когато си мислим, че не е така. Колкото до родителските съвети, уви, те невинаги са адектватни, независимо че в повечето случаи са добронамерени. Знаете, съществува и сентенция за това, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Ето защо е добре да чуем какво ни казват родителите ни, но не и да го изпълним на сляпо. Добре е винаги да мислим дали това, което ни казват съвпада с нашата визия за живота ни, а ако нямаме такава – дали отговаря на желанията ни и на представите ни са собствения ни живот и кариера.
За да сбъдваме мечтите си, трябва да следваме сърцето си и да превърнем стремежите ни в лични цели, като измислим стъпките, по които да вървим, за да стигнем до правилното място.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Темата за приятелството е дълга и сложна. Тук, може би, е добре да споделя, че аз гледам да не обвързвам думата „приятел“ с думата „работа“, защото те в някои ситуации влизат в противоречие. Затова деля тези два житейски контекста – на работното място имам колеги с изчистени професионални отношения, защото там важат конкретни правила и следва да ги спазваме. В личния живот съм богата на приятели, събирани по пътя (включително бивши колеги) и доказани във времето с трудни ситуации. При приятелството правилата са неписани – там всичко опира до човешката етика, то се случва по естествен път и живее свободно, на воля и без условности.
Ролята на приятелите ни по отношение на кариерното развитие е най-вече да ни подкрепят като ни се радват и ни поощряват, и същевременно са ни коректив за чисто човешките ситуации, с които се сблъскваме на работното място, ако не са компетентни по отношение на самата работа. Приятелите са ни компасът, по който се водим, най-вече във връзка с общуването. Затова е важно кого избираме за приятел, кого допускаме близо до нас, на кого се доверяваме.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Рецептата за всеки е различна, но има една основна съставка в нея, наречена „работно време“. За баланса между работа и личен живот е ключово да редуваме работа и почивка, за да можем да освобождаваме съзнанието си и да се наслаждаваме на всичко извън работното време и място, да обръщаме повече внимание на близките ни хора, на любими занимания (хобита)... и най-вече на самите себе си.
Основната причина за работно „прегаряне“ (бърнаут) не са високите нива на стрес, а продължителността на времето, в което се подлагаме на напрежение. Затова, разпускайте по често, по възможност – извън офиса и с различни хора от колегите. Тук дори бих намесила темата за работа от дома и от разстояние. За да можем да се разграничим от работата и да освободим по-лесно съзнанието ни, е важно да имаме обособено работно място, независимо къде работим. И когато дойде време за почивка, да го напускаме. Това беше един от всеобщите изводи след изолацията по време на COVID.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Статистиката показва, че хората търсят по-скоро вертикално кариерно развитие в тази възраст, а едва след 30 някои от тях разбират, че хоризонталното развитие носи повече смисъл и добавена стойност не само за бизнеса, но и за самите тях.
Пак напомням, че и тук контекстът има значение. Ситуацията много се промени. Структурата на бизнесите – също. Живеем в интересни времена, динамиката е висока, наблюдаваме разпад на корпоративния свят такъв, какъвто се е формирал и развивал векове наред. Ако досега хората са възприемали словосъчетанието „кариерно развитие“ по-скоро като йерархично развитие, свързано с промяна на ролите в организацията, надграждане на правата, задълженията и отговорностите, овластяване и добавяне на допълнителни ресурси, то вече не е така.
Новите поколения са различни, те са индивидуалисти, имат различна нагласа, качества, включително различна грамотност. Те виждат успеха не само във формалната позиция или възнаграждението, свързано с нея. Те търсят смисъл, искат да принадлежат към организация с кауза, която допринася към обществото, търсят също личностно развитие на работното място. Младите хора са скарани с авторитетите и смея да твърдя дори, че възприемат йерархията като нещо морално остаряло. Те са изключително интуитивни по отношение на груповата динамика и следват естествените водачи, неформалните лидери. Формалното лидерство за тях е само рамка, нещо наложено отвън и затова понякога не се свързват с него.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Бъдете винаги с отворен ум и селектирайте хората, с които комуникирате. Те са важни.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent
