Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
„Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Като начало човек трябва да е наясно със себе си, с какво иска да се занимава, какво е това, което пали огънчето вътре в него, но и реално да прецени какви са възможностите му.“, споделя Диана Челебиева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Здравейте, скъпи читатели, истинско удоволствие е за мен да се представя и да споделя моята кариерна история, това, което научих през годините. Казвам се Диана Челебиева и всичко започна от красивия и вечен Пловдив, моят роден град. В началото нямах ясна стратегия как виждах себе си в професионален план, но с колегите си от университета в специалност “Социология и политически науки“ се шегувахме, че аз ще стана Външен Министър, заради страстта си към пътешествията, другите култури и дипломацията. Когато животът ме доведе в София осъзнах, че това, което наистина искам да бъда и да дам моята следа е в Човешките ресурси. И така ето ме мен към днешната дата – „Ръководител на отдел „Човешки Ресурси“ в една страхотна и различна английска компания „Делиниан“. Ще се радвам да бъда полезна с моята история на всеки един от вас и да докосна вашите сърца, както и да мотивирам мечтите ви.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах първата си работа като координатор в Правния отдел на Община Пловдив, когато бях в началото на 5-ти курс в университета. За мен не беше толкова важно възнаграждението на този етап, което естествено ми даде страхотна финансова независимост, но по-скоро невероятният шанс и възможност за първи крачки в кариерното ми развитие и опит. През тези години все още не бяха популярни стажовете в България и да учиш Политически науки с възможност да работиш в Общината направо си беше джакпот. От този правен екип една от колежките изгради по-късно доста силна политическа кариера.
За моя баща докато, учих беше важно да наблягам на учението и тъй като на него самия му се е налагало от осем годишна възраст да продава мляко, не ми позволяваше да работя по време на обучението си до момента, докато не дойде предложението за Община Пловдив.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Като начало човек трябва да е наясно със себе си, с какво иска да се занимава, какво е това, което пали огънчето вътре в него, но и реално да прецени какви са възможностите му. Това трябва да е и голямата роля на нашето образование в училищата, както и ролята на родителите - да наблюдават къде се крие потенциалът на подрастващите. Но бих казала по-скоро потенциал плюс желание и хъс.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място е важно, но не винаги оказва най-голямо значение в нашата кариера или развитие. За мен по-скоро беше страхотен опит, първи професионални взаимоотношения, но ми даде и насока с какво не бих се занимавала. Колкото и странно да звучи – политика, независимо от първоначалното ми висше образованието, което учих с интерес.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
За мен трудните моменти в работата ми, препятствията, които преминах. Хората, от които се учих, менторите ми, мениджърите ми, срещата ми с професионалисти с огромен опит, достигнали връх и пик в кариерата си.
Имах възможност да комуникирам и работя с адвокат и съветник на една от най-влиятелните фамилии в Щатите. Сблъсках се с доста политическа игра по високите етажи на бизнеса. Имах най-страхотния ментор, който наблегна на моето професионално поведение и емоционална интелигентност, тактичност, стратегия, винаги да си добре подготвен, както да имаш план Б за всяка ситуация.
По време на образованието си по International Management в Норвегия и Китай срещнах хора от бизнеса на високи позиции, попивах и се учих от опита им, от историите им, което бих казала е безценно. В Китай, най-трудната нация в света за преговори, учихме практично как да водим такива, което повярвайте ми на моменти си оказва огромно влияние в работата ми.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Правилната реакция е да признаем пред себе си като начало, че сме сгрешили, че сме човешки същества, които допускат грешки, че все още не сме на професионалното си ниво на безгрешност и е нормално. Второ, да я признаем като грешка пред другите. Трето, да поработим върху себе си, да помислим защо се е стигнало до нея, да потърсим съвет от по-опитен човек как да не я повтаряме. Да си направим план какво бихме направили в подобна ситуация, да действаме разумно и да не влагаме първична емоция.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Не съм привърженик на бързото кариерно развитие, може би защото при мен нещата се случиха бавно, осъзнато и в правилния момент.
Мисля, че хората с бързо кариерно развитие имат качества като прибързаност, поемащи риск, но бих казала не обмислен ( в моя живот съм предприемала доста рискове, но съм привърженик на умерения и обмислен риск), много често е шанс, обстоятелства, но рядко на усърден труд и опит. За мен такъв тип хора биха пренебрегнали колегите/подчинените си, за да израснат бързо в кариерата си.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Огромна роля, ще цитирам подкрепата, която всеки би казал, разбира се това е доста важно, семейството, което вярва в теб. Моето е било моята опора, моята крепост, но ми е имало доверието и ми е дало свободата на личния избор.
Тук искам да почертая също личния пример, който са ми дали, генетиката и семейните ценности, които са ме изграждали като личност .
Израснах в семейство с доста амбициозни родители, които успяваха и се стараеха да бъдат най-добрите в това, което правеха.
Само ще спомена, че татко беше дълги години Технически директор на Пепси Кола в Триполи, бил е на работен обяд с Пеле, обсъждайки съвместна реклама. Винаги ме е учил на дисциплина, коректност, лоялност и закон беше на срещи никога да не се закъснява- швейцарска точност ( може би и затова толкова я харесвам тази държава). По-добре 30 мин по-рано, но не и закъснял/а. Ще дам като пример, че във времето преди дигитализацията, когато съм имала интервю за работа, съм ходила предния ден, за да видя мястото и колко време ще ми е необходимо да стигна до там.
Мама е с дълъг мениджърски опит в здравеопазването, силна, стриктна, доста изискваща, перфекционист, но в същото време голям дипломат, равноправна и милосърдна.
Това, което съм наследила от нея е гръцкия дух и борбеност (мама е родена в Гърция, нейният баща ни учеше, че всичко се постига с усърден труд). В себе си нося от нея древногръцката философия на разума и изследването, наблягаща на логиката и важно за HR професията безпристрастност, рационалност.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите смея да твърдя са нашият попътен вятър. При мен приятелствата винаги са ставали по естествения начин, никога като цел или необходимост. Подсъзнателно може би съм се обкръжавала със себеподобни – амбициозни, умни, интелигентни хора, приятелства изградени на доверие, подкрепа, учили сме се един от друг, предавали сме си знания и опит, съветвали сме се. Средата е важна за изграждането ни като подрастващи, но и като осъзнати индивиди.
Най-ценните са приятелствата издържали времето и разстоянието. Имам приятели във Вашингтон, Бремен, Торино, Осло, Лондон, Сингапур ....и знаете ли, не се чуваме с месеци, но знаем, че винаги сме на среща един за друг, дори за дребен съвет и подкрепа. Това е безценно!
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Не бих казала. Това е нашето ежедневие и трудно може да се изключим на 100 %, особено, ако си отдаден на работата си. Когато човек харесва това, което прави няма как да се откъсне и да не му пука. По-скоро са важни добрите работни взаимоотношения с мениджъра, доверието от страна на компанията и свободата на действие. За мен не е проблем, както и многократно съм го правила да откликна по-времена отпуска или да седна и да напиша е-мейл в 23 ч или в петък в 20 ч, но в същото време, ако ми се наложи да отида на лекар или да свърша неотложен семеен ангажимент, да имам тази гъвкавост да отделя време за нещо лично. Нека да го наречем баланс изграден на гъвкави граници.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Хоризонтално, но наистина в първите години от кариерата, в случай че не си наясно в каква насока искаш да бъде развитието ти. Колкото по-рано се разбере толкова по-добре. Ако търсиш развитие е хубаво да започнеш стъпка по стъпка да градиш своята вертикална основа. Важното е наистина да се чувстваме готови и добре подготвени за следващото ниво.
Ще дам пример за една норвежка компания, чиито идеи много харесвам, наричат себе си Пингвини, тоест следват фирмената култура на пингвините. Външният подбор става само за ниските позициите, след което полагат усилия върху подготовката на служителите си и промотират само вътрешно. Класически пример за Green growth компания.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Ясно осъзнайте с какво искате да се занимавате, след което следвайте го и не се отказвайте, учете се, четете, трупайте опит, направете добра подготовка, вярвайте в своите възможности, подсилете силните си качества, както работете и върху слабостите си. Бъдете верни на себе си , ценностите и вярванията си!
Бъдете перфекционисти, не забравяйте кои сте и какво искате да постигнете. Ценете всичко, което ви се случва, както и хората по пътя си. Всичко и всеки ви учи на нещо!
Като подрастваща много силно ми се запечата една фраза на Доли Партън:
Обичай красивото, желай доброто, прави превъзходното!
